За какво партиите харчат парите си? Най-вече за пиар, показват финансовите им отчети. Което е съвсем нормално, като се има предвид краткото време между разните избори и голямата цел на всяка партия - да ги спечели. Участието в политическия живот на страната си има и своите съпътстващи разходи - за заплати, за осигуровки, за канцеларски и рекламни материали и т.н. Всички те са надлежно описани в отчетите на партиите пред Сметната палата и са далеч по-безинтересни от вложенията в купуване на гласове например, които поначало са безотчетни.

ГЕРБ въведе и нова мода в разходването на партийните финанси - благотворителност с пари от държавната субсидия. Нововъведението дори стана повод за законодателни предложения. От ДСБ внесоха поправки в Закона за политическите партии, които



да забранят помените с чужда пита



след поредното голямо дарение на управляващата партия за наводненото село Бисер. Промените едва ли ще минат, а от ГЕРБ побързаха да обяснят, че не става дума за евтин пиар с държавни пари, а за чиста завист от страна на ДСБ, които нямали достатъчно пари, за да "помагат на нуждаещите се".

Бързата равносметка показва, че дотук ГЕРБ са дарили 1.2 млн. лв. за фонда за лечение на деца, 1 млн. лв. за с. Бисер, 214 000 лв. за лечението на болно дете, 5000 лв. за църковното настоятелство в с. Средногорци, 6000 лв. за това в Медовене, 5000 лв. за Историческия музей в Нова Загора и др. Данните са от писмо на административния секретар на ГЕРБ Цветомир Паунов до антикорупционната комисия в парламента. От обясненията му става ясно, че ГЕРБ харчи парите от субсидията "за осигуряване работата на партийните структури, цялостната дейност на партията, както и дарения с обществено полезна цел, спазвайки стриктно законодателството и финансовата отчетност".

Може дълго да се спори дали тези пари са отишли за евтина реклама, или са дадени с благородни намерения. Управляващите например можеха да дарят парите и без да вдигат шум, тогава нямаше да има съмнения в намеренията им. И тъй като имат цялата власт в държавата, можеха така да организират работата на институциите, че да не се налага да се даряват пари за оправяне на пораженията от зарязан от всички опасен язовир например. Но това е въпрос не толкова на желание, колкото на можене.

Все пак въпросът редно ли е партиите да използват държавните пари, за да трупат червени точки, след като в закона е изрично указано, че те се използват за дейността на партиите, остава. Дали не е време за ревизия на партийното финансиране?



Може би, но надали



- горе долу така звучат отговорите на политиците от различни цветове. Защото независимо дали са в опозиция или управляващи, всички те имат изгода от сегашното положение. Само за миналата година от ГЕРБ са получили над 22 млн. лв. от държавната субсидия - пари, които определено не могат да похарчат. Към тези пари се прибавиха и средствата, които държавата дава за общо 18 народни представители, преобразили се в "независими" и декларирали принадлежност към ГЕРБ. Това е докарало повече от 1 млн. на управляващите.

Има няколко възможни решения за промяна на статуквото, а най-кардиналното е да се смени изцяло моделът за финансиране на партиите. Всички политически формации имат сходни нужди - поддържане на структури в страната, конференции, семинари, обучения, реклама, агитация и т.н. Общините в България са 264 - оттам и общинските организации на една партия не могат да са повече, разликата ще е само в броя на членовете. Защо тогава да има такава драстична разлика в парите? Субсидията на БСП за миналата година например е близо три пъти по-малка в сравнение с тази на ГЕРБ - около 8 млн. лв.

Когато се въведе принципът партиите да получават пари според гласовете на изборите, се смяташе, че така ще се ограничи корупцията и ще се финансират наистина партии, които имат подкрепа. Практиката обаче показа, че корупцията не се ограничи - политическите сили намират всякакви начини да заобиколят ограниченията на закона и обикновено харчат парите не за това, за което са им дадени. А и отчетността им е под всякаква критика.

Вариантите за промяна в партийното финансиране са няколко. Възможно е парите да се определят съобразно броя на партийните членове. Разбира се, като се запази условието за бариера, която да се определя от изборните резултати.

Друг възможен вариант е при сегашната уредба да се регламентира, че "излишните" пари, неизразходвани в рамките на годината, се връщат в държавния бюджет. Вярно, това крие риск да започне безумно пилеене на средства в края на всяка година, но ако внимателно се запише в закона и най-вече - ако стриктно се следи дали ограниченията се спазват, опасността може да се минимализира. Възможно е да се изработи вид скала, която да регламентира, че над 10 млн. лв. например парите от получен глас на изборите намаляват прогресивно. Ако пък



влечението на партиите към дарителство е толкова неустоимо,



защо да не се регламентира как и за какво партиите могат да даряват. Тогава няма да има обвинения в популизъм. Това обаче изглежда малко вероятно, особено след отказа на ГЕРБ да промени правилника си и парите от глоби на депутатите да отиват във Фонда за лечение на деца.

До промени в партийното финансиране рано или късно трябва да се стигне, но това е възможно само под сериозен обществен натиск, защото политическа воля определено няма. Засега обаче темата не изглежда да е в дневния ред на хората.