(Продължение от миналия четвъртък)



За възкресението на Исус от Назарет на първо място бихме очаквали официалния доклад на Понтий Пилат за случилото се. Първите християни вярвали, че този документ не може да не съществува. Всъщност такъв доклад не е запазен, но не са съхранени и изобщо някакви следи в архивите на римските императори за дейността на Пилат в Юдея и Палестина, което не е чудно при толкова далечни събития.

Сред историческите свидетелства за съществуването на Исус от Назарет най-ранно остава споменаването му от еврейския историк Йосиф Флавий (37/39 г. н.е.-95 г. н.е.), който е категоричен - "...и той [Исус от Назарет] им [на "тези, които го обичаха"] се яви отново жив на третия ден..." (Юдейски древности, 18-а книга). В началото на този текст вече бяха изброени тези, на които Исус се е явил "отново жив", общо 12 или 14 души според различните евангелия, т.е. единствено на близките до него приживе, "тези, които го обичаха", според Йосиф Флавий. Дори текстовете на Йосиф Флавий да са достигнали до наши дни без последваща намеса, в което почти всички съвременни автори се съмняват, то написаното половин век по-късно свидетелство на Йосиф Флавий достатъчно стеснява кръга на свидетелите на чудото. Впрочем поне през 325 г. за Евсевий, епископ на Кесарея, откъсът, разказващ за Исус от Назарет, е съществувал, защото е цитиран в неговата "Църковна история". Век по-рано обаче текстът за възкресението отсъства в преписите на Йосиф Флавий, което е основание да се смята категорично, че това указание е добавено през III в. или най-късно през първата четвърт на IV в.

Самият Йосиф Флавий смята именно император Веспасиан за очаквания месия в друго свое произведение - "Юдейската война" (75 г. н.е.) (Ф. Ф. Брюс, 1992), та по-късното добавяне на текста за възкресението вече изглежда съвсем сигурно, като добавим и това новополучено противоречие. Отсъствието на относително независими сведения за възкресението на Исус от Назарет през първия век след изпълнението на присъдата, наложена му от Понтий Пилат, ни кара да подложим на силно съмнение действителността на такова събитие. Та кой би знаел по-добре от съвременниците му!?



* * *

Ще намерим още една интересна идея за това действително ли е съживяването на Исус от Назарет след разпъването му на кръста там, където е трудно да сме я очаквали, в християнското изкуство, т.е. в представите на самите християни, при това в същинското Средновековие.

Всеизвестно е, че при изобразяването на главните персонажи от евангелията, на сцените от тях съществува строго определен ред. За това какви да са тези изображения са се водили дълги спорове, те са оглеждани от всички страни. В частност при изобразяването на Исус Христос се използват няколко много точно определени иконографски типа, сред които и така нареченият "Мъж на страстите" (Vir dolorum), характерен за западнохристиянското изкуство. При тези изображения Христос е представян след свалянето му от кръста, с всички физически белези, които са следствие от престоя му там и от предходните бичувания, но жив. Наистина, днес се смята, че иконографските изображения от типа "Мъж на страстите" произхождат от един друг, малко по-ранен иконографски тип "Христос в гроба" (Akra Тepeinosis), характерен за източнохристиянското изкуство след ХII в. Там също Исус е представен след свалянето му от кръста, но както може да се очаква, той вече е мъртъв. Двата иконографски типа са много близки и често не могат да бъдат разграничени точно.

Една съвсем малка икона (13 на 18 см), изработена от цветни, стъклени и позлатени камъни и от сребро, съхранявана днес в римската църква "Светият кръст в Йерусалим" (Елен Еванс, 2004), се смята за първообраз на иконографския тип "Мъж на страстите", но идеята, че Исус от Назарет преживява наложената му присъда, може да бъде открита, както ми се струва, и по-рано.

Самата католическа църква обяснява по съвсем различен начин това представяне на Христос - като свидетелство за страданията му, но иконографският тип "Мъж на страстите" изглежда отразява всъщност някакъв много далечен вече през ХIV в. спомен, че Исус от Назарет не умира в резултат на наложеното му наказание. Въпреки възраженията, които може да са налице, едно такова тълкуване на събитията не е нито случайно, нито без историческа основа.

Изобщо съществуват още достатъчно други указания, може би ще се върнем на тях някой друг път, които подсказват, че дори средновековните християни се съмняват в действителността на възкресението.



* * *



Въпросът за възкресението на Исус от Назарет е в пряка връзка с главната негова цел, превърната в център на християнството като религиозно учение изобщо - настъпването на царството божие на Земята, разбирано като "непосредствено, неограничено световно господство на Бога", където "бедните, гладните, плачещите, угнетените ще бъдат удовлетворени, където страданията и смъртта ще изчезнат" (Ханс Кюнг, 1974). Това предполагаемо толкова прекрасно събитие включва, разбира се, и непременното изкореняване на онова многолико зло, което ни заобикаля отвсякъде.

Най-главното предсказание на Исус от Назарет, което той прави при това многократно приживе, е именно обещанието за настъпването на царството божие. В допълнение Исус е винаги категоричен, царството божие и унищожаването на окръжаващото ни зло ще се осъществят още при неговите съвременници, сиреч най-късно в рамките на I в. от н.е. Многократно отлагано, това събитие все още не е настъпило, а днес злото е повече отвсякога.

Теолозите обикновено дават разнопосочни обяснения на това противоречие, но само най-смелите от тях дръзват да признаят, че "ако Исус от Назарет е бил човек, то той също е можел да греши" (Х. Кюнг, 1974).



* * *



Историчността на Исус от Назарет не се подлага днес на съмнение практически от никого, напротив, Първият ватикански вселенски събор на католическата църква (1869-1870) настоява категорично за това. Нещо повече, в решенията на същия събор ще намерим, че вярващите са задължени да приемат не само историчността на Исус, но и всички чудеса, които той извършва, възкресението му също. Възприемането на тези чудеса като "легенди и митове" води за вярващите до сигурното им отлъчване от църквата.

Оттук започват различията между вярващи и агностици, и атеисти. Модерният човек не може да възприеме средновековната склонност към мистика, поднасяна със съответната подходяща за средновековните възприятия театралност. Той не проумява и вярата в действителното съществуване на свръхестествени сили и същества, макар да е ясно на всички ни, че всъщност нищо не знаем със сигурност що се отнася до тази част от окръжаващата ни действителност. Подобно отношение към историята за Исус от Назарет имат и в древността. Древноримският политически деец и писател Плиний Млади, известен със своите писма, ни оставя в едно от тях своя възглед за близкото му по време християнство. До император Траян (98-117) Плиний твърди, че християнството е "едно неестествено суеверие, което минава всякаква граница". В този случай ще е съвсем излишно даже да се поставя въпросът за възкресението пред кой да е нехристиянин в началото на новата ера, отговорът би бил съвсем ясен.



* * *



Милиони пъти е повтаряно, че истинският християнин не се нуждае нито от потвържденията на историка Йосиф Флавий, нито от каквото и да е друго историческо потвърждение за възкресението на Христос, на него му е напълно достатъчна собствената вяра, че това се е случило. От тази гледна точка каквото и да било обсъждане на възкресението е напълно безсмислено. Такова обсъждане в търсене на следите от някаква поне историческа истина може да е интересно и полезно само за любознателни нехристияни - атеисти или последователи предимно на другите средновековни култове, изповядвани и в наше време. Очевидно е, че само те биха се заинтересували от подобни исторически следи. За християните такова обсъждане е безсмислено, защото, по думите на апостол Павел, "ако Христос не е възкръсвал, то и нашата проповед е напразна, напразна е и вашата вяра" (I Коринт, ХV, 14). Очевидно е, че след тая искреност ще да е трудно да се добави каквото и да било, освен че, когато стане дума за вярвания, всяка обида е неуместна. Всеки има право на своята вяра.