Вече четвърти месец родната дипломация се тресе, след като правителството на ГЕРБ и новият президент Росен Плевнелиев започнаха играта с отзоваването на посланиците с досиета и изпращането на техните заместници. До този момент управляващите номинираха 45 човека, от които 19 вече имат укази за назначаване от държавния глава. Все още остават около 20 мисии, които очакват новите си ръководители. И борбата за тях обещава да бъде безмилостна.

В началото на тази история беше Държавна сигурност. В едноизмерните представи на управляващите принадлежността към комунистическите тайни служби в миналото определяше дали даден човек има бъдеще в дипломацията. С други думи, съответният човек ставаше годен за работата преди всичко заради това, което не е бил, а не заради това, което е бил и все още е. В случая нямаше как да бъде другояче. Скандалните разкрития на комисията по досиетата през 2010 и 2011 г., които демонстрираха най-брутално колко дебела е сянката на ДС върху дипломатическата служба, станаха основен аргумент за настъпилите впоследствие размествания. Всичко останало - за необходимостта от млади хора с ново мислене и пр., дойде след това.

После стана очевидно, че проблемът с



принадлежността към ДС не тревожи чак толкова управляващите.



Премиерът предложи в началото на годината бившия шеф на НРС ген. Кирчо Киров за посланик. Киров е бил офицер от Първо главно управление, чийто правоприемник всъщност се явява НРС. "Той е работил дълги години за държавата, редно е човек от такъв висок ранг да продължи да работи за държавата", аргументира тогава странния си избор премиерът. В крайна сметка Борисов оттегли предложението си, след като външният министър Младенов и президентът Плевнелиев се обявиха против номинацията. Как обаче се получава така, че за едни досието виси като Дамоклев меч, а за други е дребен детайл, който не заслужава внимание, няма да стане ясно.

При последователното обявяване на имената на новите ни представители зад граница основният акцент падаше върху това дали са "дипломати от кариерата", или са назначени по политическа линия. Съответно, колкото повече от първите, толкова по-добре. Тук обаче са необходими някои уточнения. Съгласно Закона за дипломатическата служба това, което наричаме политическа квота, са лицата, назначени за ръководители на задгранични представителства, без да са от състава на дипломатическата служба. Основните изисквания към тях са да са изявени личности, ползващи се с добро име и авторитет у нас, да бъдат български граждани, да владеят поне два чужди езика. Те не могат да надхвърлят 20% от общия брой на шефовете на представителства. Дипломати от кариерата пък са онези, които са постъпили в МВнР след конкурс, започнали са работа от най-ниското стъпало като стажант-аташета и последователно са преминали през йерархичните стъпала на дипломатическата служба, докато стигнат до ранга "посланик". С други думи, фактът, че си бил един или няколко пъти посланик, не те прави дипломат от кариерата. Ако вземем предвид това и направим справка с биографиите на новите посланици, броят на кариерните дипломати спада чувствително.



Що се отнася до чисто политическите назначения,



засега правителството спазва квотата.

Посланик в Рим стана Ангел Чолаков, доскорошен съветник на премиера. Във Ватикана пък ще ни представлява Кирил Маричков, син на легендарния рокмузикант. Маричков-младши работи в правна кантора на Апенините, а дядо му е първият посланик на България след 1989 г. към Светия престол в периода 1993-1997 г. През 2009 г. младият правист става юридически съветник на посолството в Рим. Ангел Чолаков също е напълно чужд на дипломатическия корпус. В МВнР той постъпва през януари 2008 г. като консултант в дирекция "Европейски съюз", а през август 2009 г. стремително се издига до позицията на съветник на премиера по европейските въпроси, а от април 2010 г. е и съветник по външната политика.

Съвсем мъгляви пък са критериите при избора на бившия депутат от НДСВ и шеф на жълтия комсомол Светослав Спасов за наш представител към ОССЕ в Женева. Въпросният още през 2007 г. се изсули от царската партия. След това успя да се вреди сред приближените на Бойко Борисов, който му дари титлата "съветник по военнопромишления комплекс". Спасов се занимава основно с окултизъм и езотерика.

Призът за най-абсурдна номинация печели областната управителка на Ямбол Таня Димитрова, която отива в Хърватия. Димитрова е бивша медицинска сестра и бивш шеф на малък местен вестник, която според собствените й твърдения владее странна колекция от езици - латински, църковнославянски, библейски еврейски и библейски гръцки. Образованието й по журналистика пък не било точно висше, както тя първоначално твърдеше, а завършен курс, където "ни учиха да пишем материали и да ги поставяме в един шаблон".

Заслужава специално да се отбележи преназначаването на дипломата Бойко Коцев от шеф на постоянното представителство в Брюксел (един вид посланик на България в ЕС) за посланик в Москва. Дали зад преместването от столицата на новия Голям брат към столицата на стария брат стои политически ход спрямо Русия, или става въпрос за чисто апаратна маневра, предстои да видим. Коцев, който въпреки важната си позиция, досега не беше кой знае колко известен в публичното пространство,



се прочу покрай "Уикилийкс".



В своя грама бившият американски посланик Джон Байърли дава на българския дипломат доста неласкава оценка, подчертавайки неефективната му работа като бивш зам.-министър по евроинтеграцията в МВР, както и близостта му до левицата. Съобщава и непотвърдената от друг източник информация от бившия шеф на НСС Атанас Атанасов, че Коцев е бил неофициален юридически съветник на убития през 2004 г. сикаджия Стоил Славов. Припомня и че бащата на Коцев - Васил Коцев, е бивш дългогодишен началник на Първо главно управление на ДС.

Любопитно е решението на външния министър посланикът ни в Багдад да бъде и началник на политическия му кабинет. Валери Рачев беше назначен за представител на България в Ирак от президента Първанов през 2006 г. и оттогава е посетил размирната държава само за да връчи акредитивните си писма и да поздрави българския контингент там. Стана началник на кабинета на Николай Младенов още докато беше министър на отбраната, а след това го последва на същата длъжност в МВнР. От Външно министерство обясниха, че нямало законово противоречие в заемането на двете длъжности, а и той получавал заплата само като началник на кабинета. Българското посолство там на практика не функционирало още от евакуацията му през 2003 г.

Новите дипломатически назначения повдигат крайно деликатния въпрос какво ще правят върнатите посланици в България. Когато го обвиняваха, че ги лустрира, министър Младенов отвърна, че ще бъдат преназначавани. Въпросът е къде. Тази дилема е пряко свързана с оределите редици на МВнР, чиито висши рангове се опразниха покрай рокадите. Върнатите посланици са хора, достигнали най-високото стъпало в дипломатическата кариера. Нормално е да имат аспирации към високите постове в централата в София. Младенов пък не може да ги отзове заради принадлежността им към ДС, а след това да ги остави пак да въртят делата на ведомството му. Не може и да ги уволни. Ако иска напълно да ги изолира от работния процес на министерството, ще трябва да им раздаде синекурни, но все пак високи постове. И ще трябва да извади нови хора, които да движат институцията. Всичко това ще изостри много апетити, както и ще създаде отмъстителни настроения сред хора, които в мнозинството си са със здрави политически връзки. При всички случаи този процес предвещава тежки ведомствени и политически битки, сложни кадрови маневри и тонове интриги. А това няма как да не се отрази негативно на ефективността на външната ни политика.