|
| Бойко Ламбовски |
Една част от анализаторите твърдят, че фокусирането на общественото внимание върху процеса и отразяването на речите на Брайвик, макар и по журналистически интерпретации, е вредно. Може да намери съмишленици, може да подпали и други неустойчиви, налудни глави. Самият норвежки съд обаче смята да се придържа към своите норми, а те дават достатъчно права на подсъдимия, па бил той подсъдим за такава чудовищна акция.
Работата е там, че Брайвик раздели и психиатрите. Двете експертизи излязоха с противоположни заключения: едната твърди, че младежът си е вменяем, другата го смята за луд, съответно - неотговорен за действията си. По този вододел ще стане основната дискусия на този процес, смятам аз. Ако си луд, то - ами лекуват те. Може да си луд и същевременно - безобиден тип. Може да си луд и заедно с това - приятен човек. Може да си
луд и талантлив, дори гениален. Случва се, хем нерядко
Спомням си подобна диагноза, която норвежкото общество се опита да вмени на един световен великан на перото - писателя Кнут Хамсун. По този начин то - обществото, искаше да отмести от себе си неудобната дискусия за расизма, за национализма, за фашизма - като много по-трайни неща, отколкото пише в учебниците. И така да защити и себе си. Защото Кнут Хамсун притежаваше огромен авторитет - създаден в това общество. (И досега той е мой любим писател, макар че философията му не споделям.) Нобелов лауреат, един от най-четените автори в началото на XX век в световен план. Малцина знаят, че той е и сред най-издаваните писатели в България. Издателство "Игнатов и синове" публикува съчиненията му в десет дебели тома през двайсетте години на XX век у нас - защото се четат и търсят като топъл хляб...
Та същият Кнут Хамсун, от висотата на световната си слава, идеологически се оказа противник на либералната демокрация, особено реализацията й в англосаксонските страни, и свързаните с нея пазарни практики. Хамсун цени силната личност, здравия ред, затова възторжено приветства възхода на Третия райх... Ругае норвежката съпротива срещу окупацията на страната от Хитлер, поддържа със слово идеологията и делата на фюрера... Още в очерка си от 1928 г. Festina lente зове Европа да разбере, че трудът, употребен единствено за придобиване, притежание, присвояване, изгубва смисъл, изгубва Бога, "и всемогъщият долар не може да го замени".
Под влияние и на неговата пропаганда през Втората световна някои норвежци сътрудничат с немските войски в страната. Хитлер принципно не разрешава на войниците си да "развалят расата", като създават деца със славянки, еврейки, циганки и прочее "низши" племена, но норвежките приема
като достойни за съешаване с най-висшата раса
Затова от такава разрешена любов - на дойче золдатен и норвежки, се раждат доста деца - към 10 000... Които деца после, след войната, са гледани като "копелета на врага и курвите предателки", дори изолирани известно време в лагери. (Такова дете е Ана-Фрид Люнгста, едната от певиците на АББА - по-тъмната. Татко й бил войник на Райха в Норвегия, майката - норвежка. След войната малката Ана-Фрид доста патила поради произход.)
А Хамсун - е, той не бил лесен човек. Нерядко създавал впечатление на не съвсем нормален. Дори при единствената му среща с поддържания от него Хитлер, през юни 1943 г., двамата се скарали. Говори се, че започнали да си крещят и Хитлер заповядал да изгонят "тоя безумен старец". При все това на 7 май 1945 г. Хамсун пише некролог в памет на фюрера, в който нарича Хитлер "борец за правата на народите, предвестник на евангелието на справедливостта". В края на войната Хамсун е арестуван. Затварят го в психиатрична клиника в Осло, където прекарва четири месеца - според диагнозата не е луд, но привързаността му към националсоциализма обясняват с атеросклероза, кръвоизлив в мозъка, последвала афазия и т. н.
Само че това са глупости. Психиатрията е начин да не видим колко болни от национализъм, расизъм и ксенофобия глави има между нас. Това е основният проблем, включително при Брайвик. Има стотици и хиляди, които мислят като него, или почти като него. Акумулирането на много такива мисли води неизбежно и до някакъв вид реализация - по-индивидуална, психопатична, или по-масова - политическа. Или и двете.
Това е основният въпрос за решаване.
Иначе аз съм за цялостно осветяване на процеса. Няма нужда от цензура - нека всеки си каже мислите. Дори Брайвик.
Ето, аз си казвам моите: расизмът и национализмът са идиотщина, всички хора са с единен произход и козметични разклонения впоследствие.
А ако избиваш тежковъоръжен нищо неподозиращи деца, не си рицар и воин, а зловеща, гнусна гад.
