Поведението на властта в преддверието на четвъртата година от мандата става все по-арогантно. Наглостта е все по-голяма. Властта се чувства недосегаема. Същото беше и в края на мандата на тройната коалиция. Забравили всякаква мяра хора, които инкасират дивиденти с всяко мигване на окото.

Тази развала лъха от обществените поръчки, от привидното противопоставяне на частни и държавни интереси, от фалшивите пози на загриженост за икономиката. Отвсякъде, от където вече трето десетилетие се точат парите на данъкоплатците.

Както знаем, тази зловонна политика е опакована в целофан. Тя ни се представя като хубав и лъскав подарък, на който да се наслаждаваме отдалече, защото подаръкът не е за нас. И понеже все пак смърди, целофанът е напръскан с благовония. В тази приказка добрите герои са на наша страна и винаги побеждават. Защото какво по-силно вълшебство от властта?

Един такъв вълшебник - Цветан Цветанов, в края на март настоя (!) две крупни строителни фирми - "Главболгарстрой" и "Балканстрой", да се включат в спасението на удавеното от безхаберие село Бисер (за превенцията на безхаберието пак отговаря Цветанов). Те, разбира се, го чуха. Победителят "Балканстрой" даде най-ниска оферта, а фирмата тъй или иначе стърчи с много гърди опит пред конкурентите си и хората от Бисер няма защо да се тревожат. Но как започват да стърчат тези и други фирми? И имат ли някакъв шанс армията от непосочени от вътрешния министър строители? Може ли да тичаш по пистата, ако нямаш вълшебни обувки?



Това са глупави, риторични въпроси



Няма нищо вълшебно в това, че "Балканстрой" продаде на Цветелина Бориславова комплекса "Катарино Спа", в който на семинари отсядаше тройната коалиция. Няма нищо чудно, че фирмата се сдружи с общинското БКС в София без знанието на общинския съвет, взе поръчка за милиони от метрополитена, а насред договора БКС внезапно бе приватизирана за в пъти по-малка сума. Не е изненадващо на фона на метрото, че фирмата ще строи и една от прословутите естакади на София. Нито пък, че продаде на тъщата на Цветан Цветанов един от апартаментите. Това не е магия - то е просто разрастване на бизнес в една малка държава.

Просто бизнес е и влизането на варненската фирма "Хидрострой", ръководена от общинския съветник от ГЕРБ-Варна, Николай Пашов, в ремонтните дейности в София. Фактът, че бащата Купен Пашов е шеф на дирекция в община Варна, е просто съвпадение. Припомнянето, че фирмата е собственост на Мая Желева - съпруга на Велико Желев, е знак за злопаметност. Желев оглавяваше пътната агенция в кабинета "Сакскобургготски" и наред с купищата договори, сключвани с близки фирми, се прочу с подарени позлатени макети на валяци на годишнина на фирмата. Валяк взел и тогавашният регионален министър Гагаузов. В онези времена конфликт на интереси още не съществуваше, батко и братко чакаха ред, но пък лъскавите знаци за преяждане с власт като скъпи коли и имоти си бяха същите.



Миналата седмица в бизнеса се сбъднаха и други приказни сюжети



Загриженият и проверяван за картел с 3 фирми Валентин Златев за пореден път настоя държавата да направи жестове, за да удържи цените на горивата. Междувременно свързана с бащата на Валентин Златев фирма - "Джи пи груп", се включи в състезание за ремонт на столичния булевард "Мария Луиза". Тук "Джи пи груп", която също като "Балканстрой" изненадващо влезе в строителството на метрополитена, ще се съревновава с неуспялата в състезанието за село Бисер "Главболгарстрой" и други едри строители. И така нататък, и така нататък.

Щеше да е хубаво всичко това да не звучи така приказно нередно. Щеше да е хубаво големите да са големи, защото са добри, а малките да искат да растат, защото състезанието е честно. Щеше да е истинско вълшебство да има справедливост за очевидни престъпления след намеса на прокуратура и съд, а вътрешният министър да не сочи директно кой да получава парите. Щеше да е хубаво премиерът да не се меси и да не разпределя бизнеси, щеше да е добре да сме нормална държава. Това, уви, е част от друга приказка. Но поне на целофана може да не му се радваме.