Кризата гласува. Масово. Французите се мобилизираха толкова много, защото кризата ги отведе пред урните, писа вчера левоцентристкият вестник "Монд" в коментар под заглавие "Двата референдума срещу Саркози".

Обитателят на Елисейския дворец и кандидат за собственото си наследяване се опасяваше първият тур на изборите да не се превърне в референдум анти-Саркози. Точно това стана: отиващият си президент не успя да открие избирателите си от 2007 г., нито да излезе начело на първия тур. Също като народите в арабския свят французите възнамеряват



да уволнят държавния си глава по учтив, но твърд начин



"Разкарайте отиващите си!": кризата узакони тази формула в повечето европейски страни през последните години. Във Франция гражданите отправиха своето послание първо чрез вот в полза на Марина льо Пен. Историческото представяне на лидерката на Националния фронт (18 % от гласовете) несъмнено е голямото събитие от неделя. Партията на крайната десница изкачи ново стъпало. Със своята индивидуалност, със стила и предложенията си дъщерята на основателя на НФ успя да десатанизира своята партия. Тя се справи по-добре от лидера на Левия фронт Жан-Люк Меланшон с плаването по вълната на тревогите на най-засегнатите от кризата широки маси и да извлече печалби от протестния вот, който търсеше възможност за силна изява. И тя няма да спре дотук. Каквото и да се случи на втория тур на 6 май, който и да е окончателният победител, ще трябва да се съобразява с нейното присъствие.

Другият печеливш от референдума анти-Саркози е Франсоа Оланд, който застана начело още от първия тур. Задейства се рефлексът на "полезния вот" за сметка на лидера на Левия фронт, но също и за сметка на центриста Франсоа Байру. Въпреки това обаче не се стигна до розова приливна вълна. Левицата излиза усилена, но не напълно сигурна в победата си,.

От понеделник започва нова кампания, увери в неделя вечерта Никола Саркози. За втория тур двамата съперници ще се опитат да спечелят доверието на французите, изкушени от протестните речи - особено на Марина льо Пен. Най-добрият начин е не да започнат да им пригласят, а да отговорят истински на тревогите, дори на гнева на избирателите.

Главният редактор на сп. "Поан" Ерве Гатеньо също видя



двоен провал на Никола Саркози



Обяснението е следното: той си постави две цели - да победи на първия тур и да се доближи до резултата си от 2007 г. (31%). Не постигна нито едното, нито другото. Паметният знак е, че той е единственият президент, който не застава начело на първия тур. Често сравняват тези избори с изборите през 1981 г.: но тогава Жискар д'Естен излезе начело с 28% и въпреки това загуби на втория тур. Каквото и да се случи сега, резултатът ще е санкция за Никола Саркози - не само за изборната му стратегия, но също и за неговото президентство. Ето защо не е фаворит - нито дори претендент, а е аутсайдер.

В абсолютни числа резултатът на Саркози не е толкова лош. Но словесната му радикализация и фокусирането му върху теми, присъщи обикновено на крайната десница, го отведоха в задънена улица. Вдъхновителят на тази тактика е неговият съветник Патрик Бюисон (бивш член на крайната десница), който настояваше да се позиционира като "народен кандидат" и да повтори кампанията си от 2007 г. Само че този път масовият електорат изостави и дори наказа Никола Саркози. Въпреки че идеологическото втвърдяване не идва от сегашната кампания: тя произтича от речта на Саркози в Гренобъл през лятото на 2010 г. (след която започна масираното експулсиране на български и румънски роми от Франция - бел. ред.), маркирала дълбоко мандата на Никола Саркози с фокусиране върху престъпността на пришълците от чужбина, исляма, готованството на имигрантите... Ако през 2007 г. Саркози застана твърде надясно, през 2012 г. отиде прекалено надясно.



Може ли президентът да обърне тенденцията до втория тур?



Неговото уравнение е почти нерешимо: той има нужда едновременно от голяма част от избирателите на Марина льо Пен и от всички симпатизанти на Франсоа Байру. Но каквото трябва да се каже на едните е несъвместимо с разбиранията на другите. Единствената възможност за Саркози е да продължи да дъвче темата за "ценностите", които отличават десницата от левицата, за да убеди избирателите на Марина льо Пен и на Франсоа Байру не толкова да гласуват за него, колкото да пуснат бюлетина срещу Франсоа Оланд. Тъй като избирателите на Льо Пен са повече, трябва да се обърне главно към тях. Така е обречен да продължи старата си кампания. Неговата водеща линия за втория тур е: да не сменя губещата тактика...

Оланд отмъкна 35 департамента от Саркози, където той бе победител през 2007 г., алармира десният "Фигаро". Небивал факт в президентски избори през Петата република е, че Париж даде първото място на ляв кандидат (35%). В цяла Франция Франсоа Оланд имаше успех в големите градове, където сумарно взема над 30% от гласовете. Така е в Лил, Тулуза, Рен... С 28% в Марсилия той е първият кандидат социалист, излязъл начело в първия тур. За сметка на това Никола Саркози не успя да отнеме от социалистите нито един департамент. Той получава само няколко от големите градове - като Ница (35%) и Тулон (32%).

Кандидатът на Левия фронт Жан-Люк Меланшон, който се класира четвърти с 11%, извърши пробив в столицата, където със същия процент е на трето място. Подкрепящата го лидерка на комунистите Мари-Жорж Бюфе постигна през 2007 г. като самостоятелен кандидат едва 1,2% в Париж.



"Ехо",



озаглавява редакционния си коментар директорът на левия "Либерасион" Никола Деморан. Първото място на Франсоа Оланд говори за дълбокото желание на французите за промяна в политиката, в начина на управление, в ценностите на върха на държавата. Стремеж, който сплотява за втория тур всички леви сили. Вторият урок е за провала на Никола Саркози. Неговата неразбираема кампания не му позволи нито да прикрие лошата си равносметка, наказана от урните, нито да свали резултата на Националния фронт. Точно обратното: никога крайната десница не е била толкова силна във Франция. Това придава на първия тур атмосферата от 21 април 2002 г. - не толкова трагична като преди 10 години (когато Льо Пен-баща се класира на втори тур), но също тъй тревожна. Дори още повече. Франция не избягва съдбата на другите европейски страни, където популизмът "new look", разкрасен външно, но вътрешно все така отровен, намира все по-широко ехо сред избирателите. И завлича консервативните партии в своя коловоз. Пред тази нова политическа действителност изборът е ясен: да се формулират отговори на тревогите и гнева на гражданите, без да се изоставят републиканските ценности. Да се намери отгоре изход от икономическата, социалната и моралната криза, като се очертае бъдещето на страната, вместо да се подхранва митът за Франция, която би оцеляла, като се капсулира в своята история и възстанови границите си.



Как ще се разпределят гласовете,



дадени на първия тур за Марина льо Пен, Жан-Люк Меланшон и Франсоа Байру, пита "Монд", който прибягва до прогнозите на няколко социологически центъра. Сондаж за втория тур на агенция "Ложика" поставя Франсоа Оланд на първо място с 54 % от гласовете, която се основава на такава хипотеза:

* 60% от избирателите на Марина льо Пен гласуват за Никола Саркози, а 18% за Франсоа Оланд, като 22% се въздържат. Така се запазват пропорциите от 2007 г. Само че през последните дни 45% от льопенистите изразиха намерение да гласуват за Саркози на втория тур, докато 43% се зарекоха да се въздържат,.

* Избирателите на Франсоа Байру се разделят на три почти равни части: една трета е за Франсоа Оланд (33%), една трета за Никола Саркози (32%) и една трета въздържали се (35%). През 2007 г. Саркози взе от Байру повече - 40%.

* 86% от избирателите на Жан-Люк Меланшон отиват при Оланд, 11% ще се въздържат, а 1% ще гласува за Саркози. Меланшон ясно призова своите симпатизанти "да се мобилизират срещу Никола Саркози", но не каза да гласуват за Франсоа Оланд, който бе негов съперник през 1997 г. за лидерското място в социалистическата партия.

Друг сондаж на агенция CSA дава малко по-различни числа,:

* Избирателите на Меланшон се разпределят както следва: 91% за Оланд, 3% за Саркози и 6% се въздържат.

* Избирателите на Байру ще гласуват така: 40% за Оланд, 25% за Саркози и 35% се въздържат,.

* Избирателите на Марина льо Пен: 27% за Оланд, 52% за Саркози и 21% се въздържат.

Финалният резултат при този сценарий дава победа на Франсоа Оланд на втория тур с 56-58%,.

Агенция ТНС Софрес направи още преди първия тур следната прогноза:

* Избирателите на Меланшон гласуват 82 % за Оланд, 6% за Саркози и 12% се въздържат.

* Избирателите на Байру: 32% за Оланд, 33% за Саркози и 35% се въздържат.

* Избирателите на Льо Пен: 27% за Оланд, 40% за Саркози и 33% се въздържат.

При този сценарий Никола Саркози отново ще е големият губещ на втория тур с максимум 44-46% от гласовете.

Разбира се, всички прогнози трябва да се възприемат предпазливо, защото до 6 май има две седмици и кандидатите разполагат с резерви за мобилизиране на симпатизанти или опоненти. Във всеки случай едно е сигурно: Никола Саркози не тръгва за тази битка като фаворит.