Изваждането на показ на пациентски неблагополучия, обикновено наричани лекарски грешки, се превърна в любим прийом на ГЕРБ за отвличане на общественото внимание. Зададе се стачка в БДЖ - афишират се случаи на починали родилки. Започнат обвинения в полицейско насилие - прокуратурата започва да разследва смърт на починала след операция на сливици. И въпреки че истеризирането на тема лекарски грешки продължава вече година и половина, нищо в системата за контрол и санкции на евентуално прегрешили медици или лечебни заведения не се е променило. С малки изключения сценарият тече по един и същ начин - медиите гръмко обвиняват някого, пациенти и близките им плачат, темата се преекспонира до кресчендо, следват проверки и се оказва, че грешка няма, само пропуски тук или там, а наказанието е малка глоба. И, разбира се, опропастена кариера на нарочения лекар.
Това може да се обясни с няколко неща. В държава, в която правоохранителните и правораздавателните органи се използват като наказателни отряди, медицината е сведена до търговска дейност, а финансовите приоритети са строежи на магистрали, няма как да се очаква да има справедливост по отношение на качеството на лечението. Не бива да се смята, че при положение че нищо не работи нормално в държавата, единствено специализираните органи за контрол на здравната система ще действат обективно и независимо. Защото, освен всичко друго, медицината, поне по света, все още се води изкуство и преценката къде има и къде няма грешка не може да се направи толкова елементарно.
Затова и никой не може да каже кой е крив и кой е прав в развихрилия се през зимата скандал с изпълнителна агенция "Медицински одит" към здравно министерство. И няма как да не остане неприятното усещане, че една структура за контрол на качеството на медицинската дейност не е
превърната в инструмент за осъществяване на политически и икономически цели.
И че това няма как да се промени.
След като дълго мрънка по медиите, че не е доволен от работата на агенция "Медицински одит", бившият вече здравен министър Стефан Константинов, на чието подчинение беше структурата, уволни директора й доц. Златица Петрова. В опит да се защити, тя поиска да бъде изслушана от здравната комисия в парламента. Министърът обаче я отстрани 3 часа преди насроченото заседание, на което и не се яви, с което предизвика гнева на депутатите, които най мразят да бъдат пренебрегвани. В резултат народните представители започнаха да замислят законови промени, с които да прехвърлят агенцията към Министерския съвет, т.е. на директното подчинение на Бойко Борисов, или на свое - парламентът да назначава ръководството й. Причината - работата на агенцията трябва да се оптимизира и тя трябва да стане независима. Няколко месеца по-късно темата е забравена, нищо в дейността на агенцията не е променено, само директорът е нов - Светлозара Илиева, която подобно на Златица Петрова е бивш кадър на здравната каса. Новият здравен министър Десислава Атанасова досега не е казала какво конкретно ще промени в работата на агенцията.
Министърът така и не посочи особени аргументи за уволнението. "Забавяне на проверки, документи, които не са направени по надлежния ред и следователно лесно отпадат в съда. Документи, където едно лице е с два съвсем различни подписа, което поставя под съмнение какво се е случвало. Раздаване на допълнително материално стимулиране не по установения ред", бяха единствените по-конкретни обвинения. Според запознати в МЗ не са доволни от това, че често проверките на агенцията се правят така, че всички да са доволни - хем някъде се открива пропуск, хем обаче грешки няма. Тоест - едва ли не умишлено се прикриват лекари и болници. Например при проверката на един от най-нашумелите случаи - на родилка, починала от сепсис, след като е била разкарвана по болници в София, одитът така и не посочи конкретна грешка на конкретен лекар. Болниците "Шейново" и "Пирогов" не са си свършили перфектно работата, но им се полага само глоба, при това ниска - до 1000 лв. Случаят стигна и до прокуратурата, но само защото тя се самосезира. От МЗ и ИАМО явно не са сметнали, че резултатът от проверката може да послужи за наказателно производство.
Агенцията си навлече и гнева на директора на столичната болница "Св. Иван Рилски" Дечо Дечев, който пък от своя страна влезе във война с екипа на клиниката по неврохирургия. Дечев обвини медицинския одит, че си е затворил очите за съществуващи нарушения на неврохирурзите, а здравният министър се ядоса на агенцията. Обществена тайна е, че скандалът в болницата се породи, защото лекарите и директорът не можаха да се разберат коя фирма да доставя медицинските консумативи за над 2 млн. лв. за операциите в неврохирургията. И че нито една от двете страни не е невинна.
Затова и от агенцията смятат, че директорът Петрова е уволнена, защото не изпълнява определени поръчки и не санкционира правилно.
Къде е истината - никой не може да каже,
защото проверката на проверката трябва да се направи отново от независим контрольор с медицинско образование.
А агенция "Медицински одит" беше създадена през 2010 г. точно за да осъществява специализиран и независим контрол на здравната и лечебната система, паралелно с НЗОК и МЗ. Агенцията контролира качеството и организацията на лечебната дейност и дали здравната каса и частните здравни фондове осигуряват на гражданите гарантирания пакет. Структурата прави проверки и по жалби за корупция в лечебните заведения. Ако открие нарушения, агенцията може да налага глоби, да сезира прокуратура и дори да поиска от здравния министър да отнеме правата на лекар, лиценза на болницата или да отстрани директор на провинило се лечебно заведение, ако то е държавно. На теория подобно звено е крайно необходимо.
Появата на агенцията беше замислена по време на тройната коалиция и първоначално акцентът беше върху това, че гражданите ще могат да се жалват за корупция. ГЕРБ също харесаха идеята и ИАМО беше създадена през март 2010 г. Годишно агенцията прави малко над 500 проверки на лечебни заведения и здравни фондове, включително и по жалби, които са дори повече от извършените проверки. 95% от жалбите са за лошо качество на медицинската помощ или затруднен достъп до лечение. Според бившия вече директор Златица Петрова в около 70% от случаите пациентите са прави. Почти толкова са и наказателните постановления, които агенцията връчва след жалби. Случаите, в които се сезира прокуратурата, обаче се броят на пръстите на едната ръка, още повече, че всички те са публични и магистратите се активизират още преди да има резултати от проверките. За
взети лицензи на болници или лекари не се е чуло,
изключение прави само случаят с момиченцето, което почина след операция на сливиците в ИСУЛ. Там проверката показа, че има лекарска грешка, а агенцията обяви, че ще предложи на здравния министър да отнеме правата на лекаря, допуснал усложненията при детето. Въпреки това правата на специалиста бяха отнети след проверка на самото здравно министерство, заповядана от министъра.
Агенцията направи и няколко мащабни проверки на дейността в цели специалности, като най-голям отзвук и значение имаха одитите на над 30 клиники за инвазивна кардиология и на болниците, които извършват трансплантации. Първата проверка показа факти, които са обществена тайна - масово в инвазивната кардиология се приемат, изследват и "лекуват" пациенти, на които това не е необходимо. Резултатът беше положителен - поне за година, тази дейност беше поусмирена с по-ниски цени и по-малко дейност, плащана от здравната каса. Одитът на трансплантациите, поръчан от здравния министър Анна-Мария Борисова, също показа фрапиращи данни за трансплантациите - по-висока от средната за Европа смъртност след операции и редица нарушения в Правителствена болница, сред които неспазване на медицинските стандарти, включително и липса на данни за съвместимост между донор и реципиент; липса на квалифицирани лекари за тези дейност. Нарушенията бяха увенчани с препоръки и глоба от 1000 лв. Последваща проверка на агенцията по сигнал на родителите на 5 деца, 4 от които починали след чернодробни трансплантации в Правителствена, сякаш не бяха направени от същата агенция. Одитът постанови, че нарушения няма, а децата са починали, защото са били в тежко състояние заради болестта си и дългото чакане на орган. Каква е истината - отново никой не знае. Факт е обаче, че директорът и главен трансплантатор в Правителствена - Любомир Спасов, е на поста си от времето на кабинета "Костов", което граничи с рекорд по началническо дълголетие. И със сигурност причините не са единствено професионални.
Въпросът е възможно ли е медицинският одит да стане по-обективен и независим? На теория всички варианти за бъдещето му имат плюсове и минуси. На практика обаче сме в България, където решенията на институциите се влияят от едно телефонно обаждане. И докато обществото е съгласно с този начин на ръководене на държавата, не бива да очаква справедливост от когото и да било.