Добрич все още е в десетката на най-големите български градове. Икономическите и социалните проблеми обаче дават отпечатък, те личат по все по-угрижените и възрастни физиономии на хората по улиците. Мъж на пенсионна възраст среща случайно екипа на "Сега" в центъра на града. При вида на фотоапарата човекът пита журналисти ли сме, български или чужди. Вика ни да заснемем зейнала тротоарна дупка точно до общината, и понеже - нали сме български репортери - заявява, че пишем само хвалебствия и няма да я публикуваме. Молим го все пак да застане в кадъра с дупката, но отказва.

След малко се срещаме с Боян Коларов, Павел Павлов, Руслан Нейчев, Катя Маринова, Александрина Александрова и Мария Методиева. Те също са недоволни добричлии, но отдавна са надмогнали инстинкта за анонимност. Водят публична борба срещу административни, чиновнически и всякакъв друг вид управленски безобразия. Групирани са в организацията "Граждани в повече", която за кратко време успя да влезе в общинския съвет.

Основната обществена дейност на тези хора е



да защитават всички форми на граждански права,



да се противопоставят на потъпкването им. Смятат, че това е задължително условие за постигането на по-добър живот. Единият е архитект, другият - психолог, третият е застрахователен консултант, дамите са предприемачи. Владеят западни езици, завършили са реномирани учебни заведения, ходили са в чужбина и са имали възможност да останат там. Държат да подчертаят, че "Граждани в повече" е значително по-многочислена организация. Но и с тях "статистическата извадка" е налице - това са все хора в активна възраст, успели в своята професия, знаещи, можещи, обединени от потребността да се борят.

Началото е някъде през февруари 2011 г., когато няколко души започват на по бира да обсъждат проблемите на града. Оплакват се от мудността на общинската администрация, липсата на поминък, от вечната склонност на чиновниците да те търсят до дупка, когато си им длъжник, и никога да не те намират, когато ти дължат нещо. Пък и никога да не плащат за грешките си. Инициативните добричлии искат съгражданите им да се вземат в ръце и да диктуват политическия и административен ред в общината. Групата бързо събира последователи (инициаторите и преди са били ангажирани в публична дейност - общински съветници, журналисти, представители на неправителствени организации и т.н.). Два месеца преди местните избори някой казва, че за да бъде чута, групата трябва да направи листа и участва. След много "за" и "против" предложението е одобрено. Следва преглед на изборното законодателство, което подтиква да се ползва регистрацията на две малки партии. Популярният сериал "Столичани в повече"



дава име на коалицията



Художникът Станислав Колев сътворява убийствено добри карикатури, те служат за плакати. След активна агитация във "Фейсбук" групата печели 1272 гласа.

Следват две изненади. Първата е, че коалицията е сполетяна от ревизия. Втората изненада е за ревизора. Той трябва да провери едва няколко документа за не повече от 5000 лв. Толкова излязла предизборната кампания на "Граждани в повече". Зали, транспорт, реклама и т.н. са финансирани предимно на доброволни начала.

"Големият проблем на заетите в държавната администрация е, че не са си чели длъжностите характеристики. И понеже не са ги чели, мислят, че са директори и началници. Всякакви държавни учреждения и ведомства издевателстват и безчинстват над гражданите. А хората знаят задълженията си, но не и правата.

Чиновниците са наши служители.



Ние сме работодатели на фирмата България",



обяснява философията на организацията Руслан Нейчев. Катя Маринова, която е представител на чужда фирма, участва в групата, за да опровергае думите на бивш зам.-министър, казани пред нея, че няма национален интерес, а само личен. Александрина Александрова пък иска стратегия за развитие на града. Мненията са различни, обединяващо е желанието за живот в Добрич.

За малкото време след изборите "Граждани в повече" е успяла да издейства публикуването на решенията на общинския съвет на сайта на общината, помага на герберското мнозинство с различни експертни становища. По-интересно обаче е личното противодействие на чиновническите безобразия.

"Направих проект, клиентът ми трябваше да извади от Районната здравна инспекция (РЗИ) нужното становище. Обаче му казали, че трябва да представи не знам какво там обяснение. Лично отидох в РЗИ, помолих инспекторката да ми даде наредбата, която изисква обяснението. Тя ми отвърна, че няма наредба, имало само вътрешно писмо, с което й било наредено да иска обяснението", разказва архитектът Боян Коларов. Историята продължава по следния начин: Коларов моли да му бъде предоставено въпросното вътрешно писмо, като много добре знае, че то не е документ, от който произтичат задължения, тъй като не е отнесено до закон. И въпреки това го иска, за да не кърши хатъра на РЗИ. Митичното вътрешно писмо се оказва 30 страници. Коларов моли да го преснеме, служителката се консултира с шефа на РЗИ и отказва. Въпросът остава висящ, тъй като архитект Коларов не се предава и ще иска документа



по закона за достъп до обществена информация



Александрина Александрова е имала малък триумф над КАТ. "Подадох заявление за смяна на документите и отидох да взема новите. Казаха ми, че трябва да платя глоба от 2010 г. Вече я бях внесла, но те не искаха да чуят. Първо им заявих, че не могат да ми говорят на "ти". После поисках среща с началника им. Принудих ги да проверят и излезе, че техен служител не е разнесъл в регистрите платената глоба", разказва Александрова.

През 2004 г. Стойчо Стойчев, който е друг виден "гражданин в повече", се заяжда с бариерите в курорта "Албена". Районната прокуратура в Балчик отказва образуването на проверка, той обжалва. След което за около година и половина платеният пропусквателен режим в комплекса е преустановен.

Истинският "бюрократичен терминатор" обаче е застрахователният консултант Руслан Нейчев. Той осъжда ВиК-Добрич за отказ да му предостави информация колко са юрисконсултите на дружеството и какви са длъжностните им характеристики. Нейчев имал старо задължение. Освен водата и лихвите ВиК го карало да плати 120 лв. на адвокат, който просто е трябвало да оформи една бланка. И защо дружеството наема външен юрист, след като си има свои? В "актива" си Нейчев има малка победа над НАП - принуждава служителите сами да си намерят документите, които те искат от него, след като преди това им ги е предоставил.

В края винаги е философският въпрос - кой трябва да се промени, че да потръгнат нещата в България. Хората или самата държава? "Граждани в повече" заявяват, че организацията им е стремеж за промяна и събуждане на самите българи.