Над 80% от собствениците на фирми в България са със средно и по-ниско образование, показва изследване на Европейския институт, цитирано от Българската стопанска камара, изготвено във връзка с необходимостта в страната да идват висококвалифицирани кадри от трети страни с помощта на европейската "синя карта". Това е документът, който дава право на работа на хора от държави извън Евросъюза в страни от общността и урежда статута на техните семейства.
Активно действащите фирми у нас са около 300 000, твърди доц. Серафим Петров, експерт в стопанската камара. Според него е притеснително, че въпреки ниската си квалификация българският работодател смята, че служителите му не могат да знаят повече от него и се опитва да наема висококвалифицирани кадри за нискоквалифициран труд и срещу ниско заплащане.
Друг проблем на работодателите е, че въпреки оплакванията си от липсата на подходящи кадри в повечето случаи и те самите не могат да обяснят какви специалисти точно им трябват. В същото време и у студентите липсва желание да се образоват. "Често явление е те да не посещават лекции, да не се готвят качествено за изпити или въобще да им липсва цялостна мотивация да се образоват", твърди доц. Петров.
Работодателите у нас разчитат на вноса на високоспециализирани специалисти от трети страни, за да компенсират липсата на качествени кадри заради "изтичането на мозъци" и скъсаната връзка между бизнес и образование. "Синята карта" обаче едва ли би могла да помогне за идването на достатъчно и качествени специалисти, тъй като е голяма вероятността те да използват документа само за да узаконят пребиваването си в друга европейска държава. "Със "сините карти" много лица от трети страни биха проявили интерес да дойдат да работят в България, но той е породен единствено от това, че веднъж получили документа, те могат да заминат в която и да е държава на ЕС. Ние ще сме само трамплин за тези специалисти, тъй като заплащането и условията на труд в България се разминават коренно с тези на ЕС", смята доц. Петров.
Картата урежда статута не само на специалистите, но и на техните семейства. Тя беше регламентирана в родното законодателство в средата на 2011 г. Документите се обработват за най-много три месеца, а условието е заплатите на наетите да са поне 1.5 пъти по-високи от средната за страната. По последни данни тя е 707 лв., т.е. чуждите специалисти трябва да вземат не по-малко от 1060 лв.
МИТОВЕ
Български работодатели вече назначават програмисти и инженери от държави извън ЕС, съобщи Надя Димитрова от Международния център за развитие на миграционната политика и външен експерт към Европейския институт в София. През втората половина на 2011 г. у нас са издадени седем "сини карти" за компютърни специалисти от Индия, Русия, Иран, ЮАР, въпреки уверенията, че българите са сред най-добрите в тази сфера. От началото на т.г. работодатели са заявили още пет "сини карти".
амда както писаха някъде из форума под другата статия, голяма част от тези фирми най вероятно са нещо от рода на едноличен търговец или някакви семейни фирми с по двама трима души. за продавач, и др. диплома не е нужна; за внос, сервиз, ремонт на коли и др. също; за бояджия, зидаромазач и пр. също.......
иначе е жалка картинка, когато среднист е началник на вишист, но се надявам че това не е толкова разпространено.
от друга страна у нас се учат много специалности като икономика, финанси и др от които няма такава нужда (т.е има голям излишък на кадри). както казваше една позната, защо ли ходя на лекции и си тровя живота като накрая ще се окажа дипломирана ..... сервитьорка......
Нали все някой трябва да води сметките на тез "висококвалифицирани" бизнесмени. Не на последно място да ги "вади от затвора", пък ако не става, да променя закона в техен личен интерес. Тъй де, демокрация е - личният интерес над всичко, включително Закона! 
DeadElf мили , от 03 Май 2012 22:55 , 
