Президентът Росен Плевнелиев открито се усъмни от ползата от заповедите и обещанията на премиера Бойко Борисов електронното правителство да тръгне у нас в най-кратки срокове. "Електронното правителство няма да се случи и към момента не го виждам, защото не се знае кой носи отговорност", заяви държавният глава на вчерашното заседание на Съвета по конкурентоспособност и инвестиции към президента. Той обясни, че ако България наистина иска работещо е-управление, то поне 3 институции, които се занимават с това, ще трябва да се слеят, да се зададат конкретни срокове, план за работа и да има ясно разпределение на отговорностите.

През октомври 2011 г., след като се върна от най-напредналата в електронното управление страна - Естония, Бойко Борисов даде ултиматум на министрите си да въведат е-правителство у нас в срок от 6 месеца и заплаши с уволнение тези, които саботират процеса. Но още през ноември стана ясно, че е-управлението няма да стане факт поне до 2013 г. Причината е, че Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията обяви търг за изграждане на част от електронното правителство, чийто срок за изпълнение е февруари догодина. Заради протакане на процедурите пък миналата година бе уволнен зам. транспортният министър Първан Русинов, който бе заменен от Валери Борисов. "Най-търсените услуги трябва да бъдат разработени като електронни от всяко отделно звено, а транспортното министерство е координаторът, който ще ги свърже в единна система", смята Бойко Борисов. Затова и в момента, докато тече търг за е-правителство, в администрацията се трупат всевъзможни електронни портали и регистри, които в повечето случаи нямат връзка помежду си. "Ако това е приоритет, нека да знаем какъв е планът и кой носи отговорност", призова държавният глава.

Бизнесът и неправителственият сектор от години настояват за електронно правителство, защото това би довело до намаляването на корупцията и бюрокрацията, които попадат сред основните проблеми пред инвеститорите. За да привлекат повече чуждестранни вложения, от икономическия екип на президента предлагат въвеждане на "осигурителна ваканция" за големите инвеститори. Така тези от тях, които влагат пари в ИТ, аутсорсинг или здравеопазване и разкрият минимум 50 работни места в София, ще се ползват с отстъпка на осигуровките, плащани от работодателя за срок от 3 години. Ако пък инвестицията бъде направена в провинцията, отстъпката ще важи за срок от 5 години. Същите привилегии ще имат и компаниите, които инвестират в образование и научноизследователска дейност, но при разкриването на минимум 10 работни места. Допълнителни стимули се предвиждат и за фирмите, които се ангажират с крупни инвестиции за по-дълъг период от време.

Икономическият съветник на президента Плевнелиев - Евгени Ангелов, определи част от стимулите като "по-агресивни" и отбеляза, че ускореното привличане на вложения трябва да се превърне в национален приоритет. Според синдикатите КТ "Подкрепа" и КНСБ тези мерки не са решение. "Не трябва да има преимущества за новите инвеститори. Ако бъде дадена такава осигурителна ваканция, това би довело до срив в осигурителната система. Ще има и елемент на дискриминация спрямо нашите инвеститори. Да, ние имаме ниски данъци, но нямаме бизнес среда", заяви експертът от КТ "Подкрепа" Мика Зайкова. Според министерството на финансите не е нужно да се въвеждат допълнителни данъчни стимули за насърчаване на фирмите. "България е втора по дълг в Европа на 27-те, шеста по дефицит, трета по инфлация и пета по растеж според Евростат", заяви зам.-министърът на финансите Боряна Пенчева. По думите й това говори за стабилност в дългосрочен план.

Плевнелиев разкритикува плахо и вторачеността на кабинета и премиера в строящите се магистрали. "Време е да погледнем отвъд магистралите. По протежение на магистралите трябва да се изграждат фабрики и индустриални зони, които да са групирани в клъстери", каза той. Според него един от начините да се помогне на фирмите е чрез създаването на 7 основни клъстера - хранително-вкусова промишленост и земеделие, здравеопазване, транспорт и логистика, транспортно оборудване и машиностроене, информационни технологии и аутсорсинг, химическа промишленост, електроника и електротехника. "Ако искаме да развиваме земеделие, трябва да направим така, че фабриките, университетите и т.н. да се съберат на едно място, за да работят по-ефективно", заяви държавният глава. Преди той лансира Русе и Пловдив за центрове на клъстера "земеделие".

Освен тези зони в страната трябва да има и 4-5 технологични парка, отбеляза Плевнелиев. В столицата ще бъде изграден парк "Софиятек", където ще работят фондове за младежко предприемачество, фондове за рискови капитали и др. В Русе или Варна пък може да има "Агротек", а в Пловдив или Стара Загора - технологичен парк "Лоджитек", който да "приюти" логистиката.

Според Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии обаче този подход не е добър, тъй като така предварително се избират "победители" и фирмите се противопоставят една на друга. "Държавата не трябва да се меси в избирането на приоритетните сектори, това трябва да прави пазарът", заяви той.