:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 429,357,149
Активни 78
Страници 3,030
За един ден 1,302,066
Интервю

Поп певците ни не са подготвени, не знаят нотите

Музикантът трябва винаги да има сценична треска, смята джаз пианистът и композитор Ангел Заберски-син
Снимка: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА
Ангел Заберски-син
Ангел Заберски-син е роден през 1969 г. в София. Син на известния ни композитор Ангел Заберски (автор на голяма част от хитовете на Лили Иванова), починал м.г., и на певицата Маргарита Радинска. Завършва музикално училище, а по-късно и Музикалната академия "Панчо Владигеров" с композиция и дирижиране. През 1998 г. основава собствено джаз трио, а през 2000 г. - джаз октет, в който се изявява като диригент и композитор. Повече от 10 години преподава импровизация в Нов български университет. Бил е аранжор в бигбенда на БНР. Като пианист е концертирал в Германия, Гърция, Испания, САЩ, Франция и др. През 2003 г. създава бигбенд от млади музиканти - "Брас асоциация", който се представя със собствени композиции по клубове и фестивали. В него участват изтъкнати имена като Мишо Йосифов, Стоян Янкулов, Димитър Льолев и др.

-----

- Как се преподава импровизация? Това понятие само по себе си не изключва ли методическия подход? Не е ли тя нещо, което идва от сърцето?

- Не е съвсем така. То идва от сърцето, разбира се, но в музиката - джаз музиката не прави изключение - има закони, които трябва да се знаят и да се усвоят. И знаейки ги, музикантът може да не мисли за тях, а да даде полет на въображението си.

- Тоест вие, като човек с класическо музикално образование и после - преподаващ, смятате, че тази основа е важна - не може музикантът да бъде самоук?

- Препоръчвам на всички, които смятат да се захващат сериозно с музика, да минат през класическото образование. Независимо от жанра. Дори и за поп музиката важи, макар че там вече се намесват компютрите, и те поправят пропуските. Не можеш да смяташ, че музиката започва от теб нататък - такъв музикант е обречен. За съжаление младите често смятат, че е така.

- По нашите географски ширини си имаме по принцип проблеми с приемствеността, не само що се касае до музикално наследство...

- Ние в нашите географски ширини с много неща имаме проблем. Изтъкани сме от проблеми. Това, естествено, ни пречи.

- А това, че сте син на две големи имена в българската популярна музика - Ангел Заберски и Маргарита Радинска, помага ли ви? Или пречи? "Унаследява" ли се музикалната кариера?

- За помощ - сега в момента, не. Но когато съм правил първите си стъпки в музиката, и двамата са изиграли основна роля. За което съм им много благодарен. Не си спомням как точно е бил поставен въпросът, защото съм бил 5-годишен тогава - едно дете, което си играе на площадката и прибирайки се вкъщи, го питат "Искаш ли да свириш на пиано?" Спомнях си, че казах "Да, да", като едно послушно дете, и продължих да си играя. Но започвайки уроците по пиано, никога не съм предполагал какво бъдеще ме очаква и какво тежко бреме един ден ще лежи на плещите ми. Още повече че съм тук, в България. Ако съм имал възможност едно време да избягам от България - тогава се казваше "да избягаш", а не да емигрираш или някоя друга дума....

- Говорите за времето преди 1989-а, предполагам?

- Да. Аз съм дете на социализма, и то от онова преходно поколение, което закачи и от двете епохи. Та ако имах тогава възможност да избягам, щях да го направя с най-голямо удоволствие. Но вече е късно. Давам си много ясно сметка, че на 42 години тепърва да отидеш да се пребориш "оттатък" е трудна и непосилна задача. Защото ако тук си мислим, че има конкуренция, то там много повече боли. За хора като нас, с нашия манталитет - на вълци единаци, всеки сам за себе си - попаднат ли там, където има истинско общество, шокът е огромен.

- Що за публика има джазът у нас? Къде е сред другите музикални жанрове?

- Е, той е някъде в елитарната сфера. Но винаги е имал публика. Разбира се, тази публика се размива в комерсиалното и масовото, но е съществувала, съществува и пак ще съществува. Защото има хора, които търсят и ценят такава музика.

- Ако се върнем малко назад, в българския джаз имахме и имаме страхотни имена - някои от тях са живи и здрави и още работят, други не - Симеон Щерев-Банана, Людмил Георгиев, лека му пръст, Йълдъз Ибрахимова, Милчо Левиев, Антони Дончев, Христо Йоцов... Сред сегашното, по-младото поколение, има ли такива изявени таланти, които да се мерят с тях?

- Смятам, че да. При все че младото поколение има тъкмо тази възможност, за която говорихме по-рано - да напусне България и да потърси реализация в чужбина. Някои от талантливите вече не са тук. И от тези, които са останали, включително младите хора, с които работя, има много талантливи, много напористи. Сега времената са такива, че всеки може да пътува, да опитва силите си. Дори и тук да не успеят, те могат да отидат и да използват натрупания опит някъде навън. Казваш си - тук на сцената за мен няма място, ще отида другаде да се преборя. Отиваш, бориш се, там вече се показват твоите качества: дали можеш, или не можеш. Ако можеш - те купуват. Ако не можеш - те отхвърлят. Тогава вече се връщаш в България. Поне си опитал.

- В световен мащаб виждаме, че композиторите, изпълнителите на джаз много често си подават ръка с представителите на други жанрове - поп, рок, уърлд мюзик; сътрудничат си в студиото, на сцената. Защо в България това не става? Не искате ли да работите с хора, които създават по-различна музика?

- Работя и бих работил с Васил Петров, ако мога да го нарека поп изпълнител. Но ми се струва, че съм се ограничил само до него. Ако ме попитате защо само с него, разговорът може да стане много дълъг. Но накратко - защото той може да пее. С него, когато сме на сцената - било то като дуо, трио или с голям оркестър, - комуникираме на една много добра музикална основа. Докато другите, с които съм имал вземане-даване по някакъв начин - при тях се забелязват пропуски. Поп певците ни са неподготвени. Не знаят нотите. Правят музика, която свалят от интернет, разучават, искат да изпълняват и казват: "Аз съм певец". Но когато се сблъскат с живи, подготвени музиканти - тогава им лъсва голият задник.

- Изглежда, обаче, сякаш джазмените в България сте нещо като затворено общество - едни и същи имена се въртят в пет-десет проекта...

- Ами като няма други? Това сме. Всички ние сме разпилени на много страни, за да си изкарваме хляба - живеем в такива времена. Това обаче малко разконцентрира професионалния музикант. Ние трябва да работим повече, по-фокусирано - и да не отиваме на сцена с една репетиция, пък там да разчитаме на опит, на талант, на можене. Ако искаш действително да направиш впечатление, трябва да се работи - много репетиции, много работа в студио, и чак тогава да излезеш на сцената. За да можеш да го направиш с онази лекота, с усмивка, все едно нищо не правиш. И никой да не забележи, че зад това се крие къртовски труд.

- Къде е все пак мястото на джаза - в по-академичните зали, на открито - на безплатни фестивали като Банско, новия A to Jazz в Докторската градина, "Аполония"... или в клубовете, откъдето все пак е тръгнал американският джаз?

- И трите места са много хубави. Всяко от тях има своята различна емоция. Малко е стряскащо на голяма сцена, защото го има наистина академичното. А в клуба - хахо-хихи, пиене, цигари, по-весело, хората се отпускат повече. Ако успее музикантът на сцената да застане така спокоен, както е в клуба - би било идеално. Сценичната треска обаче трябва да я има винаги. Да си перде, да си непукист са едни много хубави качества - но без сценична треска ти нямаш никаква чувствителност.

Фестивалите на открито са чудесно нещо също, нека има повече места за изява на музикантите. Минал някой си през Докторската, а, я да видим какво става тук, пък ще спре, ще се заслуша, ще каже на друг...

- Какво става с "Брас асоциация"? Как се поддържа частен бигбенд у нас? Вие сте много голяма формация, над 15 души.

- Ами, не се поддържа - то е идеология. Идея. И желание да се случат хубави неща. Твърдя за себе си, че се превърнах в добър дипломат, защото осъзнах, че е много трудно да имаш срещу себе си 15 души - всеки с различен характер, и ти всеки един от тях трябва да го убедиш в някаква правота. Издържаме се от халтури, няма да го крия. Нека да ги има - свирихме на някакво мероприятие на М-Тел, на "Мис България" - не че кой знае какво ще изпълним на тези места, но важното е, че ни виждат.

- Изобщо оптимист ли сте за бъдещето на джаза у нас?

- Старая се да съм реалист. Ако се превърна в отчаян оптимист, може би ще стана и смешен. Гледам всичко да бъде нормално, да се случва леко, да си свърша моята работа пред пианото - трудолюбив съм и взискателен. Така че за себе си мога да дам гаранция, че оставам в джаза. Благодарен съм, че работя в Нов български университет, той ми дава сигурност и стабилност да правя другите неща. Що се отнася до възпитаниците ми - винаги им казвам: ние не сме даскал и ученик, аз не съм някакъв гуру, който да ви налее в главата. Мога да ви дам малко посока, малко път, но вие сте зрели хора, големи, мислещи. Размишлявайте, информирайте се, питайте, правете своите избори. От вас зависи всичко.

14
3769
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
14
 Видими 
04 Май 2012 20:48

А къде е Васко Пармаков?
С удоволствие си спомням концертите във фоайето на Музикалния театър от началата на демокрацията. Публиката се побираше на три-четири реда сгъваеми столове, но духът беше страхотен!
Помня и едни концерти в един клуб в Ленинград по време на перестройката... Билетите за следващия концерт или по-скоро следващата джем сешън се продаваха единствено в антракта, в 2 ч. през нощта и така се ограничаваше достъпът на случайни и неподготвени...
04 Май 2012 21:57
Заглавието кърти, Джийвс... Пардон, Джеймс исках да кажа. Такава новост и неочакваност!

Не разбрах що господинът "нямал възможност да избяга по времето на социализма". Изходна виза за спринт ли не са му дали, гадовете??
04 Май 2012 23:54
Защото след като "избягаш", на роднините и близките им правеха живота доста напрегнат (да си близък на "невъзвращенец" означаваше да си дагмосан). Хеле пък с такива родилети като на интервюирания... "не стаа".
05 Май 2012 01:48
"- Препоръчвам на всички, които смятат да се захващат сериозно с музика, да минат през classическото образование. Независимо от жанра. Дори и за поп музиката важи, макар че там вече се намесват компютрите, и те поправят пропуските. Не можеш да смяташ, че музиката започва от теб нататък - такъв музикант е обречен. За съжаление младите често смятат, че е така."

Без да се подигравам но едно време наричаха естрадният отдел "към" БДК(три годишно следване) "естраден техникум". Познайте защо? Много е прав Заберски-син че сегашните естрадни трубадури хабер си нямат от къде започва музиката. Само да познаваш нотите е един вид примитивизъм!!!
05 Май 2012 07:14
Ако можеш - те купуват. Ако не можеш - те отхвърлят. Тогава вече се връщаш в България.

Последна спирка? Мда-а...
05 Май 2012 19:19
Аз съм дете на социализма, и то от онова преходно поколение, което закачи и от двете епохи. Та ако имах тогава възможност да избягам, щях да го направя с най-голямо удоволствие.

Ние го направихме по-късно и не съжаляваме, избягвайки от ада на простотията.
05 Май 2012 19:27
А Софи Маринова дали знае нотите?
05 Май 2012 19:39
Аз съм дете на социализма, и то от онова преходно поколение, което закачи и от двете епохи. Та ако имах тогава възможност да избягам, щях да го направя с най-голямо удоволствие.

През 1989 г. си бил на 20 години.... T.e. на 20 си получил "възможността да избягаш".
05 Май 2012 20:49
Абе човек, бягай от България докато все още си жив, за да разбереш, че не си живял.
Ти си квалитетен музикант, т.е. специалист по музика и да речем в САЩ само за един урок ще ти кихат по $100.
Каква България те е подгонила? Намери си 10 ученика и тогава пак ще приказваме. Остави какво пишат из форумите и какви въпроси задават из кръчми и площади.
Това са гладни червени нещастници, които ще ти отровят живота. За САЩ с първия възможен полет и конец фильма. Остави ги да мислят, че са най-умните.
Нека се радват на акъла си и на празните си джобове. LOL

05 Май 2012 22:46
Не съм напълно съгласен с констатацията концентрирана в заглавието. Познаването на нотите е полезно за един музикант, но точно толкова колкото и познаването на азбуката за вещия разказвач. Има хора които просто усещат музиката и могат да творят, пеят и свирят без дори да познават и една нота. Световната сцена е изпълнена с такива. Разбира се, ако си в гилдията, би било срамота да не се опиташ да опознаеш и теоритичната част на тази ми ти пуста "краста" (все пак ти отваря нови хоризонти и ти позволява теоритично да си обясниш онова което правиш пракитически) , но в никакъв случай не е задължително.
06 Май 2012 07:02
(все пак ти отваря нови хоризонти и ти позволява теоритично да си обясниш онова което правиш пракитически)

Грацо А практическото е : " Каракът ше гледаш кво прай - ъц,две, три- ъц,две,три..."
06 Май 2012 07:23
Mars Attack
04 Май 2012 23:54

Защото след като "избягаш", на роднините и близките им правеха живота доста напрегнат (да си близък на "невъзвращенец" означаваше да си дагмосан).

Не и ако роднините и близките им бяха от "голямото добрутро". За тях това не се отнясяше, познавам лично няколко такива и никому косъм от главата не е паднал.

***

Още един световно неизвестен музикален гений раздава квалификации от имагинерен пиедестал, на който се е поставил сам. Лили Иванова не познава нотите, (това е медицински, пардон, потвърден от българския съд факт - справка делото срещу Митко Щерев), но е била високо ценена както от публиката (че и до днес), така и от предтечата на това ... явление
06 Май 2012 08:10
(автор на голяма част от хитовете на Лили Иванова),

Хитове за кого? За бай тошо и компания?? приликата бсъс сегашната "сериозна" чалгаджийница е поразителна а публиката наследствена...
06 Май 2012 19:00
Иво, ако сър Пол, Стефан Грапели, и хилядите още нотно неграмотни изпълнители трябваше да се явяжат за "категория" пред изпитната комисия от "онова време" щяха да ги скъсат на "прима виста".
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД