Директната и публичната намеса на западните посланици във вътрешните работи на България станаха хронични. Местните управляващи пък не го намират за недопустимо вмешателство. Вероятно това се оправдава с обстоятелството, че между евроатлантически партньори е така. Или поне така говори лидерът на ГЕРБ, когато иска да подчертае колко добро мнение имат за него и управлението му "нашите евроатлантически партньори". Congratulations!

Масираната дипломатическа офанзива около новия закон за отнемане на престъпно имущество надмина вижданото досега. ГЕРБ толкова се престара в законотворческото претворяване на препоръките на ЕС и САЩ, че пропусна да забележи абсурдните текстове, които вероятно ще вкарат закона в Конституционния съд. Докато вървяха дебатите по второто четене на проекта, на балкона в пленарната зала се изсипа целият дипломатически корпус на ЕС.

Представителите на европейските столици и на Вашингтон използваха случая да се срещнат в парламента с правосъдния министър Дияна Ковачева, за да заявят подкрепата си за закона. След приемането му премиерът Борисов ги свика на специална среща, на която рапортува, че поставената задача е изпълнена в срок и качествено. Това обаче съвсем не беше краят. Посланиците показаха, че това не е всичко и не им стига - трябва и качествено прилагане на нормативния акт. А това също ще се следи изкъсо. Представителят на Германия Матиас Хьопфнер не пропусна многозначително да заяви, че ще бъде много изненадан, ако включването на административните нарушения - като повод за започване на процедура за отнемане на имущество, бъде отменено от КС. Дипломатическият прочит на подобна реплика е съдът да внимава как ще се произнесе.

Всичко това е удар върху управляващите, които трябва да бъдат надзиравани, докато изпълняват ангажиментите, които са поели. Много правителства се изредиха и все по-очевидно става, че властта у нас, независимо от цвета й, няма политическа воля, а може би и ресурс, за да води успешна битка с криминалната олигархия. Но гласуваният в НС закон е калпав и ако дипломатите си бяха направили труда да го прочетат внимателно, щяха да разберат, че с него трудно ще се пребори българската мафия.

Дори и да приемем, че опозицията преувеличава дефектите му, в него има многобройни текстове, които будят недоумение. Да, българските граждани, които имат имущество със съмнителен произход за над 250 000 лв., и онези, на които им е бил издаден акт за административно нарушение с облага от него за над 150 000 лв., със сигурност не са чак толкова много. Но това не променя факта, че едрите играчи в престъпния бизнес отдавна оперират в офшорни зони. На този фон дребен детайл е, че самият закон ще влезе в сила едва през ноември.

Никой от ГЕРБ не успя да обясни защо законът трябва да цапардоса третия в редицата, имал глупостта да купи престъпен имот по невнимание. Само си признаха, че вероятно законът няма да постигне желания ефект. Затова пък политизирането на комисията за незаконното имущество бе направено съвсем съзнателно. Шефът й ще се назначава от премиера, а заместникът и двама от членовете ще се избират от НС. На един свой представител ще разчита президентът. Властта ще може да отстрани всеки член на комисията, който по някаква причина й е станал неудобен, като му отнеме достъпа до класифицирана информация. Така партията на Борисов ще има законово основание да подгони неудобните. Поредната комисия в ръцете на властта ще разчиства пътя към евентуална изборна победа през лятото. Това е важното. А на хартия ще остане борбата с престъпността.