Ежегодните страсти около представянето на България на "Евровизия" рядко надхвърлят махленското (по днешному форумно) ниво, което идва да ни подскаже и защо в 6 от 7 случая гласуването ни оставя извън финала. При това финалната цедка не е никак гъста - там попадат над 50% от всичките 40-ина участници. Включително очевидно тъпи песни и несносни музиканти.

Да очакваме призово класиране на "Евровизия", е все едно да копнеем да блеснем на европейското по футбол. Сравнението е лаишко, но вярно - и в двата случая имаме толкова слаб отбор, че дори да привикаш в него състезатели от "Манчестър Юнайтед" и Марс, пак ще се влачим на опашката. Подобно на футбола, е добре да се запитаме кое в музикалната ни индустрия е наред - продуцентската инвестиция ли, качеството и количеството на изпълнителите ли, ефирните радиостанции и телевизии, които подкрепят българската музика, или публиката, която охотно консумира този национален продукт във вид на звуконосител или концерти на живо?

Нещата е хубаво да се разглеждат в контекст. Представянето на Софи Маринова не пада по-долу от представянето на "Каффе", Мариана Попова или Миро в предишни години. Всъщност тя се представи достойно за възможностите си и бе на косъм от финала (11-о място в предварителното състезание при 10 класиращи се, при това равен брой точки с 10-ия). Не е победа, но все пак повечето български участници и туй не са постигали. Софи пя вярно, с хъс и единствената пряка забележка, която може да й се направи, е за кошмарното облекло, навярно заимствано от стайлинга на някоя магистрална труженичка: вече дори фолкзвездите и абитуриентките не се обличат така. Но тук пак опираме до отборната работа - подобно излизане на сцената е несериозно, когато говорим за продукция на националната телевизия, финансирана от парите на данъкоплатците и представяща ни на голяма международна сцена. Толкова ли нямаше някой да седне и да й измисли един смислен тоалет и някаква хореография? Стига с тая аматьорщина и читалищен ентусиазъм. Всяка година повтаряме, че сценичното представяне е 40% от успеха на "Евровизия". Другите 60 са разпределени така - 50 за геополитическия фактор и 10 за песента. Къде тук намира място ентусиазмът?

Песента на Лорийн, която спечели, е с ясна съдба. Тя е професионално продуцирана, чудесно изпята и точно в традицията на конкурса - и на полирания скандинавски поп, родил отдавна термина "шведско чудо". Но къде са в челното класиране предложенията на Франция и Италия, също открояващи се сред случайно попадналите в Баку самодейци от малки държави? Къде е изненадващото, закачливо кабаре на Молдова? Вместо това получаваме безличните предложения на Албания, Сърбия и домакина Азербайджан. Без да ставаме параноични, достатъчно е да проследим вота по държави в края на само един-едничък финал, за да е ясно какво ще стане и следващата, и по-следващата година. Гласуването за комшиите определено има смисъл в конкурс, в който половината от участниците са бивши югославски и бивши съветски републики! Дори ако наблюденията ни излязат извън челната петица, във финала по този критерий попадат и маса песни, които някак не надскачат качеството на нашите кандидати: Естония, Литва, Норвегия, Украйна, да не говорим за симфоничния метъл на македонката или участието на Турция, в което единственото симпатично бе хореографията на "човешкия" декор. "Евровизия" е конкурс с доста демократична форма, поостарял формат и леко съмнителни художествени критерии - тъй че дава простор за издънки и на най-опитните (Енгълбърт Хъмпърдинк, Великобритания, а?) Но издънка всяка година вече не е случайност, а симптом.

"Евровизия" говори не само, че нямаме музикална индустрия, а че, изглежда, нямаме и свястна външна политика на добросъседски отношения. Нека си припомним единствения случай, когато отидохме с качествена песен - на Стунджи и Елица. Въпреки че беше най-запомнящият се ритъм в една въртележка от песни, където е трудно да запомниш кой какво е пял, "Вода" не беше на върха, не беше дори и в челната тройка. На всичкото отгоре беше годината, в която ни приемаха в ЕС, т.е. идеален случай за България да гласуват хора, които никога преди не са чували за нея. При все това Елица и Стунджи останаха пети.

Което, разбира се, не е призив да изпращаме слаби песни заради олимпийския принцип. Но е редно, когато страстите утихнат, да се запитаме за причините да става така, че в 90 на сто от случаите сме само участник, чието представяне преминава незабелязано и приключва бързо. И, моля, нека догодина не залагаме на битова екзотика и/или самоцелна ексцентрика само защото втори тази година останаха "Бурановските баби"...