|
| Споразумението АСТА, което щеше да доведе до по-строг контрол върху Интернет, изкара хиляди млади хора на протести у нас и управляващите бяха принудени да замразят ратификацията му. |
Според блогъри поправките в НК са били готвени още преди България да подпише търговското споразумение АСТА, което предизвика масово недоволство и протести у нас и в Европа. След като България замрази ратификацията му, законодателите са решили въпреки всичко да приемат поне тези промени.
От поправките става ясно, че скоро пиратството на интелектуална собственост ще стане тежко престъпление и ще се наказва с до 6 години затвор. Досега за това лишаването от свобода беше до 5 години. Увеличаването на санкцията според защитниците на правото да споделяме свободно информация в мрежата дава лош сигнал на съдебната система.
Друга готвена промяна на сегашното законодателство е замяна на думите "който ползва без разрешение обекти на авторско право" с "който ползва противозаконно". Според юристи това означава, че няма нужда ощетеният да се оплаче, за да се задейства държавната репресивна машина. Гонението на пиратите вече ще става не по жалба от пострадал, а по усмотрение на прокуратура и полиция.
Плагиатството също става престъпление от общ характер и ще се преследва от държавата без тъжба от пострадалия. Предвижда се да се преследват не само физическите извършители на пиратския акт, но и подбудителите. Какво означават тези промени и има ли опасност за свободите ни в интернет?
Законът иска да улови едрите риби, създава се излишна паника
Не разбирам дълбоката симпатия на широката общественост към опитите интернет да остане без регламент, казва адвокат Велизар Соколов от "Арсис Консулт"
- Г-н Соколов, преди дни в интернет се появиха предложенията за поправка в НК в частта им за интелектуалните права. Общественото мнение веднага се надигна, че чрез тях се цели прокарването на духа на АСТА. Как бихте коментирали?
- Първо, не бих го нарекъл обществено, а мнение на определени хора. И те не са толкова много. Отново се създава излишна паника, параноично усещане за огромна опасност.
- Такъв сериозен закон като НК много често се ремонтира на парче и обикновено по корпоративни поръчки - като в частта за хазарта. И този ли път случаят е такъв?
- Съгласен съм, че се кърпи по-често, отколкото би трябвало. Приветствам изцяло инициативата да се създаде нов, но той трябва да е писан през 21-ви век. Да си дава сметка, че в голяма степен сме дигитализирали живота си и да се опита да защити гражданите от посегателства в дигитална среда. Не разбирам дълбоката симпатия на широката общественост към опитите интернет да остане без регламент. Кой има интерес от това? Тези, които правят ужасно много пари от случващото се в мрежата. Доставчиците на интернет нима нямат корпоративни интереси? Защо тогава промените в НК за хазарта и интелектуалната собственост да са някаква гадна лобистка дейност, а пък когато интернет доставчиците се опитват да отхвърлят всякакъв регламент върху тяхната дейност, да не е лобизъм? Тези хора успяват да насъскат широката общественост. Един торент тракер не може да бъде санкциониран, защото ще предизвика широко обществено недоволство. А тези, които могат да подпомогнат "Замунда" и "Арена" да не продължават да печелят от пиратство, казват - не ни пипайте. Ние сме едни доставчици на инфраструктура, не можем да ви помогнем. Веднага давам пример - youtube и vbox7, абсолютно един и същ модел. В развитите държави съществуват механизми, според които youtube и доставчиците на съдържание сядат на масата и се договарят. И едни пари потичат към производителите на културен продукт. Правят се опити да се постигне същото и с vbox7, а vbox7 казват - никакъв шанс, какво ще ми направите?
- Твърди се, че с новите поправки има опит преследването на нарушителите на интелектуална собственост да се превърне изцяло в наказателно.
- Почти всички индивидуални законодателства на страните от ЕС предвиждат наказателно преследване на тези престъпления. Престъпленията срещу интелектуалната собственост са инкриминирани много отдавна в България. Няма опит да се промени статуквото.
- Защо лишаването от свобода за пиратство се вдига от 5 на 6 години?
- Това отчита общата тенденция на текстове, от чието приемане е минало известно време и предвидените в тях санкции са доказали, че не постигат превантивния ефект. Затова се завишават. Според мен най-притеснително е, че най-голямата санкция е предвидена за "държане на материални носители, съдържащи защитено съдържание", т.е. така нареченото физическо пиратство. Аз пиратски диск по улиците отдавна не съм виждал. Ние си говорим само за интернет, защото има едни хора, на които им е угодно да е така, а в същото време незабелязано преминава предложението престъпленията срещу търговските марки и продажбата на фалшиви стоки почти да се декриминализира. За това се предвиждат само лишаване от свобода до 1 година или пробация. Това е нелогично. В нашето законодателство няма нещо, което в АСТА го има - отговорността на юридическото лице. А реално престъпленията срещу интелектуалната собственост се извършват в рамките на бизнеса. Защото много ни изнася отговорни да са физическите лица, преки извършители. Шофьорът на камиона, който кара стоките. Или някой, дето качва на сайта. Не онзи, който го е ангажирал, плаща му заплата и взима печалбата.
- Затова ли тези поправки предвиждат и наказание за подбудителите?
- Да. Сайтът "Читанка" може да няма реклами, но генерира трафик и е свързан с доставчик на интернет. Моят апел е да не се поддаваме на манипулацията, че в дъното на всичко лежат едни тлъсти корпоративни интереси на творческата индустрия. Други са корпоративните интереси и аз много се дразня, когато те злоупотребяват с онова усещане за несигурност у хората. Достатъчно е да им кажат: утре ще дойдат да ти тропат на вратата. И те вече скачат на кръв. Това, което законът се опитва да направи, е да улови големите риби.
- Първо, не бих го нарекъл обществено, а мнение на определени хора. И те не са толкова много. Отново се създава излишна паника, параноично усещане за огромна опасност.
- Такъв сериозен закон като НК много често се ремонтира на парче и обикновено по корпоративни поръчки - като в частта за хазарта. И този ли път случаят е такъв?
- Съгласен съм, че се кърпи по-често, отколкото би трябвало. Приветствам изцяло инициативата да се създаде нов, но той трябва да е писан през 21-ви век. Да си дава сметка, че в голяма степен сме дигитализирали живота си и да се опита да защити гражданите от посегателства в дигитална среда. Не разбирам дълбоката симпатия на широката общественост към опитите интернет да остане без регламент. Кой има интерес от това? Тези, които правят ужасно много пари от случващото се в мрежата. Доставчиците на интернет нима нямат корпоративни интереси? Защо тогава промените в НК за хазарта и интелектуалната собственост да са някаква гадна лобистка дейност, а пък когато интернет доставчиците се опитват да отхвърлят всякакъв регламент върху тяхната дейност, да не е лобизъм? Тези хора успяват да насъскат широката общественост. Един торент тракер не може да бъде санкциониран, защото ще предизвика широко обществено недоволство. А тези, които могат да подпомогнат "Замунда" и "Арена" да не продължават да печелят от пиратство, казват - не ни пипайте. Ние сме едни доставчици на инфраструктура, не можем да ви помогнем. Веднага давам пример - youtube и vbox7, абсолютно един и същ модел. В развитите държави съществуват механизми, според които youtube и доставчиците на съдържание сядат на масата и се договарят. И едни пари потичат към производителите на културен продукт. Правят се опити да се постигне същото и с vbox7, а vbox7 казват - никакъв шанс, какво ще ми направите?
- Твърди се, че с новите поправки има опит преследването на нарушителите на интелектуална собственост да се превърне изцяло в наказателно.
- Почти всички индивидуални законодателства на страните от ЕС предвиждат наказателно преследване на тези престъпления. Престъпленията срещу интелектуалната собственост са инкриминирани много отдавна в България. Няма опит да се промени статуквото.
- Защо лишаването от свобода за пиратство се вдига от 5 на 6 години?
- Това отчита общата тенденция на текстове, от чието приемане е минало известно време и предвидените в тях санкции са доказали, че не постигат превантивния ефект. Затова се завишават. Според мен най-притеснително е, че най-голямата санкция е предвидена за "държане на материални носители, съдържащи защитено съдържание", т.е. така нареченото физическо пиратство. Аз пиратски диск по улиците отдавна не съм виждал. Ние си говорим само за интернет, защото има едни хора, на които им е угодно да е така, а в същото време незабелязано преминава предложението престъпленията срещу търговските марки и продажбата на фалшиви стоки почти да се декриминализира. За това се предвиждат само лишаване от свобода до 1 година или пробация. Това е нелогично. В нашето законодателство няма нещо, което в АСТА го има - отговорността на юридическото лице. А реално престъпленията срещу интелектуалната собственост се извършват в рамките на бизнеса. Защото много ни изнася отговорни да са физическите лица, преки извършители. Шофьорът на камиона, който кара стоките. Или някой, дето качва на сайта. Не онзи, който го е ангажирал, плаща му заплата и взима печалбата.
- Затова ли тези поправки предвиждат и наказание за подбудителите?
- Да. Сайтът "Читанка" може да няма реклами, но генерира трафик и е свързан с доставчик на интернет. Моят апел е да не се поддаваме на манипулацията, че в дъното на всичко лежат едни тлъсти корпоративни интереси на творческата индустрия. Други са корпоративните интереси и аз много се дразня, когато те злоупотребяват с онова усещане за несигурност у хората. Достатъчно е да им кажат: утре ще дойдат да ти тропат на вратата. И те вече скачат на кръв. Това, което законът се опитва да направи, е да улови големите риби.
|
| Велизар Соколов |
Големите лейбъли искат държавата да им върши работата срещу пиратите
Поправките в НК за авторското право са опасни, смята Свилен Овчаров от адвокатската кантора "Овчаров и Парушев".
- Г-н Овчаров, какво е мнението ви за подготвяните промени в НК в частта им за авторското право?
- Те отразяват една тенденция още от 90-те години на ХХ век. През 1993 г. приехме един от най-модерните закони за авторско право в света, който не е толкова строг и лош, не е изцяло в полза на продуцента и до голяма степен защитава авторите. Само че този закон не се спазва въобще. И започна един натиск от западни компании, петте мейджър лейбъла в България, на които представител беше "Вирджиния рекърдс", за налагане на санкции. Те играеха от позицията на силата. Други лобисти бяха софтуерните компании, от които най-активни бяха Microsoft, Adobe и Corel. Впоследствие Corel спряха.
Има няколко подхода да защитаваш авторските права. Със съдействието на европейски институции изградихме административна система за контрол. Министерството на културата налага глоби на пиратите. Тази система започна да работи, но МК няма сериозен административен капацитет. Прави няколко показни случая и няма много събрани глоби. Като цяло е доста пасивно, работи по сигнали, но такава система има. Ако я сравним с наказателното преследване, тя е в пъти по-евтина за държавата, по-лесна за поддържане и в пъти по-ефективна. Втората система е гражданската отговорност - някой трябва да си потърси правата по съдебен ред. Пускаме писма и казваме: не сте ни платили, а ползвате наши неща. После пращаме по-заплашителни нотариални покани, накрая вече се стига до съд. Но това става много рядко, хората плащат още в началото. Големите лобисти - чуждите компании - нито веднъж не са прибягнали до административна или гражданска отговорност. Въпреки че имат огромни бюджети и огромни интереси в България, техният стремеж е да използват съвсем друг подход - наказателноправния, който е много ниско ефективен, но те си мислят, че е много сплашващ.
- Защо искат това?
- За да може някой друг да поеме разходите по преследването на пиратите. И този някой е българският държавен бюджет. От него се отделят заплати на полицаи, ГДБОП, Явор Колев, и то без никаква полза. Натоварват се и без това затрупаните с работа прокурори. От десетките заведени дела осъдителни решения има само за три или четири за всичките тези 20 години. И те не са знакови и типични, а по-скоро смешни. Аз съм осъдил повече пирати от българската държава.
- След като моделът не работи, защо продължава да има защитници?
- Един от най-големите експерти в България по авторско право е Велизар Соколов. Той обаче представлява интересите на големи софтуерни и музикални компании, които налагат този стил на защита, който аз смятам за неефективен. Клиентите му робуват на един стар бизнес модел, който за тяхно съжаление приключи в началото на 90-те - че само с голям лейбъл един артист може да стигне до публиката, защото лейбълът държи производството на материалните носители и пиара. Нещата се промениха. През интернет всеки дебютен артист може да стигне до публиката. Интернет позволява да бъдеш средно известен без голям лейбъл. Самопродуциращите се групи избуяха още през 90-те, но сега чрез интернет доминират. Дисковете в момента са много евтини. Себестойност на диск без авторски права е под 2 лв. Българският пазар е ценово ориентиран. Когато му пускаш нещо под 10 лв., българинът го купува. Ненужно е да продаваш на 22 лв. Мога да дам пример с български инди изпълнител, който стана много известен и продаде десетки пъти повече албуми от Мадона, когато тя имаше концерт в България, защото ги пусна на ниски цени. Това са два противоположни бизнес модела. Единият продава евтини дискове, защото себестойността е ниска. Имаш интернет и много начини да стигнеш до потребителя. Тогава ти не можеш да разчиташ на репресия.
- Как уреждате правата на вашите клиенти без репресия?
- Първо, каним нарушителя да ни плати доброволно. Морално е първо да му дадеш възможност да се свърже с издателя и да си уреди правата. И едва тогава да му кажеш, че е пират. Имал си възможност да си уредиш правата, не си го направил, тогава те гоним. Няма нужда да губим времето на ГДБОП и Явор Колев да ловят пирати. И то без никакъв ефект.
Поправките в НК в частта за авторското право са изключително опасни и отново ще са неефективни. Те указват на съдиите, че тези престъпления са с изключително голяма обществена опасност, защото, като вдигнеш наказанието над пет години, вече вървиш към тежко престъпление. А пострадалите от тези престъпления са малка група хора. Не мислете, че пострадалите ще бъдат многобройните български творци. Защото те никога досега не са се ползвали от привилегиите да бъдат защитавани от ГДБОП и няма и в бъдеще да се ползват. Никой български творец не е бил защитаван досега от държавната репресивна машина. Това, което предвиждат тези поправки, е репресия в полза на лейбълите, която допълнително ще настърви подрастващите към концепцията за авторско право като цяло и ще доведе до политически промени като в Германия и Швеция и до тоталното й отричане, от което ще пострадат българските независими творци. Защото те имат нужда защитата на авторското право да остане. Те нямат нужда от пиратски партии. Промените изхождат от една погрешна концепция, която е отречена още през 16-и век от известния философ на правото Чезаре Бекария. Той казва така: не строгостта на санкцията, а нейната неизбежност е това, което пречи на бъдещите престъпления и намалява престъпността. Тази концепция работи безотказно по целия свят и всички юристи се кълнат в нея. Когато имаш огромни наказания, но един милион души се измъкват от тях, няма никаква превенция и никакъв възпиращ или възпитателен ефект. Проблемът не е в това, че наказанията бяха ниски.
- Те отразяват една тенденция още от 90-те години на ХХ век. През 1993 г. приехме един от най-модерните закони за авторско право в света, който не е толкова строг и лош, не е изцяло в полза на продуцента и до голяма степен защитава авторите. Само че този закон не се спазва въобще. И започна един натиск от западни компании, петте мейджър лейбъла в България, на които представител беше "Вирджиния рекърдс", за налагане на санкции. Те играеха от позицията на силата. Други лобисти бяха софтуерните компании, от които най-активни бяха Microsoft, Adobe и Corel. Впоследствие Corel спряха.
Има няколко подхода да защитаваш авторските права. Със съдействието на европейски институции изградихме административна система за контрол. Министерството на културата налага глоби на пиратите. Тази система започна да работи, но МК няма сериозен административен капацитет. Прави няколко показни случая и няма много събрани глоби. Като цяло е доста пасивно, работи по сигнали, но такава система има. Ако я сравним с наказателното преследване, тя е в пъти по-евтина за държавата, по-лесна за поддържане и в пъти по-ефективна. Втората система е гражданската отговорност - някой трябва да си потърси правата по съдебен ред. Пускаме писма и казваме: не сте ни платили, а ползвате наши неща. После пращаме по-заплашителни нотариални покани, накрая вече се стига до съд. Но това става много рядко, хората плащат още в началото. Големите лобисти - чуждите компании - нито веднъж не са прибягнали до административна или гражданска отговорност. Въпреки че имат огромни бюджети и огромни интереси в България, техният стремеж е да използват съвсем друг подход - наказателноправния, който е много ниско ефективен, но те си мислят, че е много сплашващ.
- Защо искат това?
- За да може някой друг да поеме разходите по преследването на пиратите. И този някой е българският държавен бюджет. От него се отделят заплати на полицаи, ГДБОП, Явор Колев, и то без никаква полза. Натоварват се и без това затрупаните с работа прокурори. От десетките заведени дела осъдителни решения има само за три или четири за всичките тези 20 години. И те не са знакови и типични, а по-скоро смешни. Аз съм осъдил повече пирати от българската държава.
- След като моделът не работи, защо продължава да има защитници?
- Един от най-големите експерти в България по авторско право е Велизар Соколов. Той обаче представлява интересите на големи софтуерни и музикални компании, които налагат този стил на защита, който аз смятам за неефективен. Клиентите му робуват на един стар бизнес модел, който за тяхно съжаление приключи в началото на 90-те - че само с голям лейбъл един артист може да стигне до публиката, защото лейбълът държи производството на материалните носители и пиара. Нещата се промениха. През интернет всеки дебютен артист може да стигне до публиката. Интернет позволява да бъдеш средно известен без голям лейбъл. Самопродуциращите се групи избуяха още през 90-те, но сега чрез интернет доминират. Дисковете в момента са много евтини. Себестойност на диск без авторски права е под 2 лв. Българският пазар е ценово ориентиран. Когато му пускаш нещо под 10 лв., българинът го купува. Ненужно е да продаваш на 22 лв. Мога да дам пример с български инди изпълнител, който стана много известен и продаде десетки пъти повече албуми от Мадона, когато тя имаше концерт в България, защото ги пусна на ниски цени. Това са два противоположни бизнес модела. Единият продава евтини дискове, защото себестойността е ниска. Имаш интернет и много начини да стигнеш до потребителя. Тогава ти не можеш да разчиташ на репресия.
- Как уреждате правата на вашите клиенти без репресия?
- Първо, каним нарушителя да ни плати доброволно. Морално е първо да му дадеш възможност да се свърже с издателя и да си уреди правата. И едва тогава да му кажеш, че е пират. Имал си възможност да си уредиш правата, не си го направил, тогава те гоним. Няма нужда да губим времето на ГДБОП и Явор Колев да ловят пирати. И то без никакъв ефект.
Поправките в НК в частта за авторското право са изключително опасни и отново ще са неефективни. Те указват на съдиите, че тези престъпления са с изключително голяма обществена опасност, защото, като вдигнеш наказанието над пет години, вече вървиш към тежко престъпление. А пострадалите от тези престъпления са малка група хора. Не мислете, че пострадалите ще бъдат многобройните български творци. Защото те никога досега не са се ползвали от привилегиите да бъдат защитавани от ГДБОП и няма и в бъдеще да се ползват. Никой български творец не е бил защитаван досега от държавната репресивна машина. Това, което предвиждат тези поправки, е репресия в полза на лейбълите, която допълнително ще настърви подрастващите към концепцията за авторско право като цяло и ще доведе до политически промени като в Германия и Швеция и до тоталното й отричане, от което ще пострадат българските независими творци. Защото те имат нужда защитата на авторското право да остане. Те нямат нужда от пиратски партии. Промените изхождат от една погрешна концепция, която е отречена още през 16-и век от известния философ на правото Чезаре Бекария. Той казва така: не строгостта на санкцията, а нейната неизбежност е това, което пречи на бъдещите престъпления и намалява престъпността. Тази концепция работи безотказно по целия свят и всички юристи се кълнат в нея. Когато имаш огромни наказания, но един милион души се измъкват от тях, няма никаква превенция и никакъв възпиращ или възпитателен ефект. Проблемът не е в това, че наказанията бяха ниски.
|
| Свилен Овчаров |
в рекламата води до разводняване на тежестта на тези престъпления и може да накара някои грамотно затруднени слоеве от българското общество да решат, че щом на Блатечки му се разминава - значи и за тях няма да има последствия да похапнат от чужд хладилник... Е, има опастност и от обратния вариант - да свалят нон-стоп филми с Анджелина Джоли, с надежда тя да намине и през техния хладилник.
