Още неизстинала пАрата от предишните скандали за държавно финансиране в киното ни - в резултат от които получихме оставките на директора на НФЦ и зам.-министъра на културата, кинаджиите отново надуха свирката. Предишният скандал се разгоря в края на 2010 г. около филма на Мишел Бонев и една доста скъпа разходка до Венеция. Сега поводът е редовна сесия на Националния филмов център за пари за кино.

Субсидия за игрален филм спечелиха три проекта - "Буферна зона" на Георги Дюлгеров, "Семейни реликви" на Иван Черкелов и "Прашката на Давид" на Светослав Овчаров. Да, същият Овчаров, чийто последен разпространен по кината филм - "Зад кадър" (също спечелил държавно финансиране, и то не малко) беше гледан от рекордните 250 души в премиерния си уикенд. Рекордни, защото в последните години на възход за българското кино това е неприятен прецедент - дори прословутият "Сбогом, мамо" на Мишел Бонев са го гледали в пъти повече зрители. А успешните наши продукции вече събират по 100 и повече хилядна публика, в другия край на скалата - "Мисия Лондон" е с 400 000.

Този аргумент, разбира се, бе размахан от палителите на скандала, който се разрази след сесията. Първа реагира с писмо Зорница София Попганчева. Режисьорката на "Мила от Марс" и "Прогноза", която кандидатства за втори пореден път с проекта си "Румена войвода", възропта срещу оценките на най-младия член на комисията - Николай Тодоров (да не се бърка с известния аниматор - този е начеващ режисьор, снимал само късометражни филми), който оценил неподобаващо не само нейния режисьорски и продуцентски опит, но и този на Калев, Митовски, Джевелеков и другите "горещи" имена на съвременното българско кино. Писмото й изобилстваше от силни думи като "шуробаджанащина", "срам и позор", "омерзение".

Последва интервю на Мариан Вълев в "24 часа" - актьорът от "Под прикритие" също кандидатства в сесията със своя дебютен авторски сценарий - в което краските се сгъстиха още повече. В микс от истини и полуистини, в характерния си искрен и непремислен стил Мариан нарече Дюлгеров некадърник. "Извади" на показ и жълти факти като този, че от предишната получена субсидия ветеранът



е отчел 80 000 лв. хонорар на... козел!



Разбира се, дори Спилбърг или Фон Триер не са застраховани от риска да снимат слаб филм. Покрай издънките си Дюлгеров е единственият в историята на българското кино режисьор с истинска международна награда - "Сребърна мечка" от Берлин за "Авантаж". Друг е въпросът, че субсидия не се дава за авторитет, а за конкретен проект с конкретни качества.

Това, което се разрази впоследствие между кинаджиите, може да се окачестви само с две думи - махленска свада. В епистоларната дискусия се включиха още Иглика Трифонова, Петър Попзлатев, Евгени Михайлов, Цветодар Марков, Мариана Евстатиева-Биолчева и други. Режисьорката на "Писмо до Америка" и "Разследване" Трифонова споменава и за заплашителни телефонни разговори и есемеси. Кинокритикът Антония Ковачева пък направо публикува анкетната си карта, призовавайки останалите членове на комисията да направят същото - с цел да се пресекат необосновани спекулации.

Завръзката на конфликта е обвинението, че тазгодишната художествена комисия обслужва интересите на един кръг от приятели, учители и състуденти. Звучи логично, че продуцентът Росица Вълканова и режисьорът Иглика Трифонова ще дадат по-високи точки на учителя си Дюлгеров, към който изпитват пиетет, и на приятелите си Черкелов и Овчаров. Според кинокритика проф. Вера Найденова, която през годините е била и член, и шеф на въпросната комисия, е недопустимо продуцент да оглавява комисия за държавно субсидиране. Тя съзира в този избор



конфликт на интереси



Според по-хладнокръвни наблюдатели обаче системата за оценяване е такава, че се иска дълбока световна конспирация, за да можеш в една сесия да лансираш и трите желани проекта.

Така от едната страна на медала са лобистките практики - шушукането, че невинаги художествените качества са причина един филм да бъде ударен с държавна пара, или да бъде резнат от финансиране, определено има почва у нас. От години се говори за всевъзможни хитри практики - например парашутиране на филм от една категория във втора в последния момент, за да се пренареди "удобно" класирането. Отделно е диктатът на личните или групови пристрастия.

От друга страна, хора, членували през годините в комисията, посочват проблем, за който във вихъра на страстите не се говори - анкетните карти, с които се гласува доверие на даден проект. В художествената комисия има 9 души, излъчени на квотен принцип от различни - понякога и враждуващи - браншови организации; всеки от тях има има 10 графи в анкетната си карта; тази година на пролетната сесия са се явили рекордните 77 проекта. Накрая данните от тези общо 7000 попълнени графи се обработват от компютър, за да изскочи резултат, който може и да няма нищо общо с очакванията на гласуващите... Тези карти са в действие от 2008 г. Най-красноречивият коментар, дочут за тях, беше нещо в духа: "Какъвто и интелектуалец да си, попълниш ли тази анкетна карта до края, няма начин да не излезеш глупак!" Т.е. за проблема се знае, но той се неглижира, защото Националният съвет за кино имал по-важни задачи.

По-ясен регламент, който пресича възможностите за лобизъм, е нещото, за което от години се говори под сурдинка. Очевидно за кинаджиите ни е по-важно да се нахвърлят един върху друг с междуличностни нападки, отколкото да седнат за конструктивен диалог: типичен прочее проблем за нашите ширини - да се отклонява вниманието от същественото.

Проф. Найденова напомня също, че в анкетните карти въпреки изобилието от редове няма критерий дали предложеният материал има потенциал за кино - на практика той се оценява, все едно е литература или драматургия за театър. В това според позицията на режисьора Петър Попзлатев е и кусурът на субсидирания Овчаров - той е майстор на обаятелните сценарии, които се превръщат в "тежък режисьорски провал", щом влязат в реализация.

В търсене на истината за



"филигранно режисираната несправедливост"



(цитат отново от Попзлатев) е просто невъзможно да бъде дадена трибуна на всички вълнения и гледни точки. Нужно е обаче да оборим поне едно невярно съждение - тези 3.6 милиона лева, с които се спекулира, не са финансиране за трите проекта на Дюлгеров, Черкелов и Овчаров. Това е цялата отпусната от Министерството на културата субсидия за кино на тази сесия, в която влизат и дебютите, и парите за развитие на сценарии и т.н. Вярно, говорим за доста пари, румънците с по-малки бюджети печелят "Златни палми"...

Нашите също имат апетит за международни награди. На 1 юни десетина от най-активните български режисьори и продуценти обявиха създаването на сдружение "Ново българско кино 21-ви век". Камен Калев ("Източни пиеси", "Островът", Митовски и Гочев ("Мисия Лондон", "Под прикритие"), братята Чучкови ("Тилт"), Константин Божанов ("Аве"), Иван Дойков ("Мисия Лондон"), Драгомир Шолев ("Подслон") и Андрей Паунов ("Георги и пеперудите", "Момчето, което беше цар") се обявиха "за запазване на подема в съвременното българско кино и дългосрочното му развитие на европейско и световно ниво. Двата основни критерия за оценка на постижения в съвременното кино са, от една страна - създаване на филми, които стигат до стотици хиляди зрители в киносалоните, а, от друга - участие на най-престижните световни филмови форуми: Кан, Берлин, Венеция, Сънданс и Торонто".

Тази група безспорно е най-талантливото ядро в българското кино след 1990 г. Почти всичко свястно, заснето в последното десетилетие (защото в 90-те свястно просто няма), е тяхно дело. Повечето от ветераните, работили и преди промените, се издъниха тотално в новите пазарни и творчески условия. Така че амбициите на "младите" са чудесни и оправдани. Само че за момента въпреки регистрираните успехи филмите им стигат само до паралелните програми на цитираните фестивали.

Не може да не отчетем факта, че почти всички в списъка са засегнати лично от тазгодишната пролетна сесия на НФЦ. Свои проекти са представили и Калев, и Паунов, и Чучкови, и Митовски, и обидената Зорница София. Чувствителността им по темата е оправдана, желанието да се търси истината - също.

След призивите за анулиране на решенията от сесията и.д. изпълнителен директор на НФЦ Ирина Канушева издаде заповед, с която не приема протокола на художествената комисия поради "дисбаланс на класираните проекти, предоставящ фактическа възможност за финансиране само на един тип кино". Ответните реакции не закъсняха. Запознати обаче съзират малка до никаква юридическа възможност сесията да бъде отменена. Последиците от конфликта се очертават дългосрочни и непредвидими.

А българското кино наистина е във възход. Никога на сесия не са участвали 77 проекта (обикновено са половината или по-малко), от които поне 10 силни кандидатури. Жалко ще е, ако те не видят бял свят било заради несправедливо разпределение на благата, било заради обикновена бумащина. Яростното боричкане за кокала между две поколения обаче със сигурност не е начинът това да се случи.