Ако имаше приз за безличия, депутатите на ГЕРБ в този парламент щяха да го спечелят безапелационно. За три години те не претърпяха никакво развитие, не излязоха на пленарния припек и ще си отидат от 41-вия парламент, напълно анонимни. Ситуацията е куриозна, след като и квестори с дългогодишен опит свикват консилиум, за да разпознаят даден народен представител. Хората на Бойко Борисов попадат в медиите предимно с някоя хваната в крачка лобистка поправка, със законови гафове и недомислици, както и с комични ситуации, в които се озовават непрекъснато от незнание.
Помните ли как беше плъзната наркопоправката и какъв скандал предизвика с публикуването си в "Държавен вестник". Замесеният в нея Пламен Цеков, прочул се с високия диоптър, който бе виновен депутатът да "не догледа" промяната, наскоро оглави здравната каса. Разгеле, вече е разпознаваем. Любител на лобистките текстове е и по-познатият Емил Димитров. Той се прочу с промени в няколко закона - в лова, където освен всичко друго поиска да отпадне забрана за отстрел на птици в размножителния им период, за заменките, за ограничаване обхвата на забраната за пушене на обществени места и т.н.
Наскоро шефът на ПГ Красимир Велчев предложи
политиците да минават психотест,
преди да заемат постове. Това със сигурност ще е полезна мярка, но няма да е достатъчна. Хубаво е да минават и един общообразователен курс, за да не изпаднат в ситуация на двамата Николаевци - Коцев и Рашев. Наскоро Коцев напусна парламента, за да остане областен управител във Враца. Преди това обаче двамата констатираха, че сме се освободили от турско робство преди 500 г. Може да е лапсус, а може и да не е. Шефът на варненската структура Павел Димитров пък честити по Великден на съгражданите си Рождество Христово. Трогателен за широката публика стана и Станислав Иванов, който в разгара на изборите м.г. носеше чували в ОИК в София - за да помогне уж на бременна жена. Пътят към просветата минава през Пещера, където ученици на конкурс трябваше да разсъждават върху темата: "Ние сме ГЕРБ, с теб сме по-силни", докато решаваха исторически и логически задачи на състезание, организирано от депутатката Красимира Симеонова. Нейната слава обаче трая ден до пладне. Междувременно колежката й в НС Ирена Соколова стигна до колосалното обобщение, че 90% от безработните младежи са маргинали.
Депутатите от мнозинството стават още по-симпатични след обясненията си за внесени от тях самите законови текстове или законопроекти. Доста често те звучат така: "Ами не знам, от работната група ни го спуснаха", "Така са решили в Министерския съвет",
"Не знам, питайте министрите"
Когато обаче волята не е спусната по надлежния ред, настава объркване по изключително важни за обществото проекти. Често липсата на позиция се обяснява с невъзможността да изразиш такава. А дори и опити, разчетени от медиите, като израз на мнение, всъщност понякога са лутане между коренно променящите се с часове възгледи на началника Бойко Борисов.
Да вземем пълната забрана за пушене на обществени места. През 2010 г. тя беше орязана сериозно по предложение на споменатия Емил Димитров. Тогава идеята за пълна забрана се преформулира в преграждане на зали за пушачи и непушачи, както и отлагане на окончателния отказ от цигарен дим с две години и половина. Тук обаче не става дума за проява на характер. Проблемът беше, че Борисов седмици наред допускаше най-различни и противоположни хипотези. Само преди дни пълната забрана бе гласувана, но депутатите от ГЕРБ така и не разбраха защо. Това обаче не попречи на Йордан Антонов да заключи, че "може би пушачите имат по някакъв начин и увреден мозък, тъй като не разсъждават адекватно по темата".
Диагноза на бивш пушач ли е всъщност това?
Каквито и дефекти да имат депутатите на мнозинството, не може да им се отрече, че не хванаха болестта на колегите си от другите ПГ. Стоят в групата и това е. Бойко Борисов ли не допусна хората му да се разпилеят, парламентаристите му ли се уплашиха, че никой няма да ги хареса за следващ мандат, но тук номадство е непозната дума. Няма номадство, няма несъгласие, няма инакомислие. В същото време текучеството е голямо. Наблюдава се и своеобразен феномен - депутати избраха не толкова престижни и къде-къде по-проветриви постове от банката в пленарната зала. Един предпочете да е областен управител, друг - да остане просто областен координатор - споменатия вече Николай Коцев, трети се поблазни да е зам.-кмет в голям град, а четвърти - кмет на село, няколко пък оцениха като повишение това да са зам.-министри. При всяко освобождаване на място минава време, докато се намери желаещ за освободеното място. Може би защото мандатът е към края си, а може би и от страх да се окажат на неподходящо място.
Но както се казва, идва нов мандат - в ГЕРБ може да измислят нещо по-интересно от психотестовете, за да си намерят подходящи хора за следващ мандат. Въпросът е какво се търси - народ за запълване на местата в пленарната зала или истински депутати.