Особена разлика между "Размишленията за европейската политика" на Карл Ламерс и Волфганг Шойбле от 1994 г. и политическата заявка на федералната канцлерка Меркел от завчера няма. Ключовата теза е за разграничение (discrimination) на "ядрото на Европа" (Kerneuropa), което да се спои в нов "политически и фискален съюз", защото "не може да чака" по-слабите и изоставащи страни в ЕС. Дъртата теза "Европа на две скорости" вече се поднася не като "Размишления...", а като позиция на доминиращата икономическа сила в Европа. Щото "силите на Германия не стигат" и "не може да помогне на цяла Европа". Ядрото на Европа ще се опълчи на кризата за Sieg des Besseren, Starkeren (победа на по-силния, по-добрия). "По-лошият и по-слабият" остават в периферията и в подчиненост (Unterordnung). Всъщност германският закон забранява пропагандата на тези тези. Те принадлежат на шлосера поет и политик Антон Дрекслер и също са ядро - на



идеологията на националсоциализма,



кратко наричан "нацизъм" (Nazi е разговорно съкращение за Nationalsozailist и производните му). Тази идеология е рожба на дълбока криза - ражда се в руините на Първата световна война, цъфти в най-жестоката криза, която светът дотогава е виждал и взема властта в годините на Великата депресия. Депресията е благодатна почва, в която от отровното семе на националния егоизъм никне нацизъм. Разбира се, консервативната доктрина на г-жа Меркел е много далеч от нацизма, но и в нея са се вкоренили идеи, лесно проследими до господата Антон Дрекслер, Дитрих Екарт и Готфрид Федер. Още по-изобилни са те при основните опоненти на канцлерката, социалистите. Да не забравяме, че партията на тези тримата другари се е наричала Deutsche Arbeiterpartei (Германска работническа партия, DAP). Слагат пред името й националсоциализма (NS) чак през април 1920 г. Днес пак сме във велика депресия и ни се ще да стане чудо, затова



нацизмът пак е модерен, напира



във всички политически разцветки и във всички европейски страни. Невероятно е витален, защото е първичен и заразен популизъм. Всеки безразсъден организъм, от която и вяра и народност да е, квичи щастлив при речи като: "Гражданин може да е само наш сънародник, наша кръв. Който няма гражданство може да живее у нас само като гост и трябва да е подложен на закона за чужденците. Държавата трябва да осигури прехрана и условия за живот първо на своите граждани. Ако не може цялото население да се издържа, тези без гражданство трябва да се изгонят от страната. По-нататъшната емиграция да се спре. Всички имигрирали за последните 5 години незабавно да напуснат страната". Това не е реч на нидерландския ариец хеер Хеерт Вилдерс, нито на кириос Михалолиакос от Хриси Авги ("Златна зора"), а почти дословно точки 4 до 8 от "25-те пункта" - програмата на NSDAP. Какво сториха с Европа тези златни мисли, всеки знае. Като ги чуем, трябва да крещим, не да се спотайваме. Все едно кой политик подлъгва тълпите с тях - полуумен маргинал или бундесканцлер. Утре ще е късно.



Нацизмът е всеяден



като всеки популизъм. А понеже в Европа от десетилетия е табу да се говори какво е нацизъм, днес всеки е чувал, че е нещо зло, но (почти) никой нищо не знае за него. Особено непознати са икономическите му идеи. Те и в най-добрите му години тънат в мъгла. В тухлоподобния "Майн Кампф" няма и пет страници за икономиката. Трябва да се обясни нацистката политикономия, дано почнем да я разпознаваме. Първо: нацизмът е синкретизъм, обира идеи отвсякъде, всичко, което "става" за вземане и удържане на властта. Пълна глупост е, че нацизмът бил десен радикализъм. Той е чист центризъм, но радикален, та революционен. Равноотдалечен от всички политически партии и еднакво враждебен към всички. Второ: нацизмът е опортюнизъм, съзнателна себична тактика да ползва всяка сгода да спечели влияние, дори с безпринципни и взаимно изключващи се мерки. Трето: нацизмът е дирижизъм, за него властта е средство за власт, а най-явният му белег е нагонът за държавна намеса и явна полицейщина и в икономиката, че и пряко в частния бизнес. Винаги е авторитаризъм; има ли повече власт, става тоталитаризъм.



Икономиката на нацизма



е най-позната с нечувано мащабна държавна инвестиционна програма. Взел властта Хитлер се хвърля да гради мрежата аутобани, мостове после жп линии, върхът е гарата на 100 метра от Кьолнската катедрала. Дава яки държавни поръчки и няма против частните партньори на властта да печелят здраво, стига "да допринасят за общото благо", защото Gemeinnutz geht vor Eigennutz (№25 от "25-те пункта"). Но е срещу "нетрудовите" доходи, обещава да спре "заробването с лихви" (№11), иска пълна конфискация на престъпното богатство и смъртно наказание за "вредителите" - "лихвари, печалбари и т.н." (№18). Пълен блъф е митът колко успешна била тази политика и какъв ръст имала германската икономика "по Хитлерово време". Бог да е на помощ на Европа, ако вземат властта хора, които ще гонят растеж по същия начин и със същите средства.