Изборният кодекс може и да не е чак толкова лош, колкото твърди опозицията, но определено има нужда от някои промени. Проблемът е, че от изявленията на видни представители на ГЕРБ става ясно, че ако нещо ще се пипа по текстовете на кодекса, то основната идея на упражнението ще бъде най-вече разширяването на възможностите на властта да влияе върху изборния процес. А истински важните промени, които биха подобрили този процес, отново се отлагат за неопределено време без сериозни аргументи.

В ГЕРБ очевидно са изключително ентусиазирани от препоръката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) да се даде възможност за използване на специални разузнавателни средства (СРС) срещу купуването на гласове. Трябва да се признае, че подобна възможност наистина е необходима. Защото в момента сме в абсурдната ситуация различни телевизии чрез скрита камера да излъчват репортажи, в които директно да се уличават търговци на вот, а съответните органи да не могат да направят нищо по темата. Факт е обаче, че при управлението на ГЕРБ



държавата става все по-полицейска,



подслушването придоби небивали размери и на всичкото отгоре шефът на предизборния щаб на партията е вътрешният министър Цветан Цветанов. Управляващите от ГЕРБ твърдят, че МВР няма да може да иска подслушване срещу купуването за гласове, а това право ще бъде запазено само за прокуратурата. За съжаление обаче съдебната власт също в голяма степен вече е овладяна от ГЕРБ. За това обществените резерви към използването на СРС по време на избори са напълни основателни.

Другата препоръка, която управляващите много харесаха, е да се задължат медиите да публикуват пълните си договори, които сключват с участниците в изборите. Това определено може да се разглежда като намеса на държавата в частния бизнес, тъй като в голямата си част те не са държавни. Вярно, партиите не са равнопоставени в медиите. Онези от тях, които имат по-голям ресурс и могат да платят, получават повече място в медиите. Това обаче важи не само за медиите. Достатъчно е само да отбележим, че не всички партии получават държавна субсидия, а онези, които се финансират от бюджета, също имат право на различни суми. В крайна сметка периодът, в който всички бяхме равни, отмина преди повече от 22 години.

Истински необходимите промени в изборното законодателство са други. Проблемът с мъртвите души в избирателните списъци винаги е бил дискутиран. А миналата есен той стана изключително важен заради проведеното месеци преди това преброяване на населението. От него се разбра, че реалните избиратели са с около 1 млн. по-малко от онези, записани в списъците. Този проблем има решение и за него се говори от много време насам, но все не достига политическа воля, за да се промени. Решението се нарича активна регистрация на избирателите. Експертите отдавна предлагат следния механизъм: всички, които искат да гласуват, трябва да отидат предварително и да заявят това в общините си. Кампанията по активното регистриране би могла да започне 6 месеца преди предстоящия вот. Онези, които не са се регистрирали, но все пак искат да упражнят правото си, ще бъдат дописвани в списъците в изборния ден. Така там ще влязат само реални избиратели. Все още има време подобна регистрация да бъде въведена за предстоящите догодина парламентарни избори. С нея вероятно ще се реши и проблемът с неправомерно лишените от право на глас български граждани, които попаднаха в т.нар. забранителни списъци, въпреки че отговаряха на изискването за уседналост.

Един от най-големите проблеми в последната кампания се оказа



непрозрачната работа на ЦИК



От комисията малко по малко започват да се примиряват с факта, че това не може да продължава така, но съпротивата не е отслабнала. Проблемът съществува много отдавна, но на последните избори изпъкна с особена острота заради някои спорни решения, или по-точно заради липсата на решения на комисията по определени казуси. Най-активни защитници на това стенограмите от заседанията на ЦИК да се качват в интернет бяха от БСП. Докато бяха управляващи обаче, социалистите не повдигнаха този въпрос, но сега като опозиция той се оказа доста удобен за атаки към властта. Въпреки конюнктурната употреба на темата прозрачността в заседанията на ЦИК е нещо изключително важно и то трябва да стане факт с промяна в кодекса.

Към момента комисията публикува своите решения в интернет, но те често са толкова витиевато формулирани, че ориентацията в тяхната аргументация е изключително сложно занимание. А да се разбере кой член на ЦИК как е гласувал е напълно невъзможно, тъй като това не се обявява. Още по-скандални са случаите, в които заради отсъствия в ЦИК не могат да съберат мнозинство от две трети за едно или друго решение. И ако по тази причина комисията откаже да се произнесе, създава пречка на един или друг кандидат. Напълно нормално е обществото да знае кой член на комисията как е гласувал, кой е отсъствал и от квотата на коя партия е той. Трябва да се мисли дори в посока не само да се публикуват стенограмите, но и самите заседания на комисията да станат открити. Технически възможности за това има, но е доста съмнително, че има и политическа воля. Особено важно е да се помисли и за начин, при който процесът на отчитането на резултатите от вота също да става прозрачен. На последните местни избори беше направена една малка стъпка в правилната посока. В Бобошево функционираше експериментален преброителен център, в който се брояха гласовете от всички секции в общината. Така се избегна броенето по секционни комисии и купувачите на гласове нямаше как да направят справка от техните протоколи дали са получили онова, за което са платили. Освен това броенето на вота стана публично. Би било хубаво, ако този експеримент се разпростре върху повече общини на следващите избори.

Не е лошо да се помисли и за създаването на истинска



постоянна изборна администрация



В кодекса този въпрос бе решен частично с даването на мандат от 5 години на ЦИК. Неразбориите в броенето на вота миналата есен обаче бяха прекалено много. Една истинска изборна администрация, която се подготвя предварително, а не месеци преди самия вот, би могла да неутрализира много от проблемите.

Отдавна е ясно какво трябва да се направи, за да се усъвършенства изборното законодателство. И не е необходимо различни европейски организации да ни съветват в една или друга посока. Най-големият проблем обаче е, че партиите у нас, при това не само управляващите, нямат интерес от ясен и прозрачен изборен процес. В този смисъл натискът отвън може би е необходим, но засега дори той се оказва недостатъчен.