Характерната за ГЕРБ комбинация от некадърност, комсомолски устрем и лобистки навици води до управленски решения, които - според гледната точка - са смешни, страшни или доста удобни. Ако не засягаха прекалено голяма част от гражданите, наскоро влезлите в сила забрани за пушене и тяхното прилагане в практиката биха представлявали доста добро забавление в лятната жега. Но уви, те са по-скоро плашещи, защото илюстрират в безпощадна цялост капацитета на управляващите и подопечната им администрация да създадат хаос, от който нормалните граждани да страдат, а по-оправните - да печелят.

От 1 юни у нас са в сила забрани за пушене, по-крути от средното за Евросъюза, за които така и няма обществен консенсус, т.е. елементарни гаранции, че ще оцелеят или поне че ще се спазват. Така и не стана ясно защо те бяха въведени. Единственият разумен мотив е да се пази здравето на непушачите, но основният комай беше, че Бойко Борисов така си е наумил и изведнъж реши, че "който пуши в заведение е простак".



Би трябвало да е смешно, но е прекалено нагло



Все пак под управлението на този премиер вече разписана в закона забрана беше набързо отменена през 2009 г., след което заведенията бяха разделени на зони за пушачи и непушачи, като самият Борисов обеща на ресторантьорите положението да се запази такова до 2014 г., за да си избият инвестициите във вентилации и врати. После премиерът размисли, обяви, че забрани трябва да има час по-скоро и се похвали, че лично той, за пример на населението, геройски спира пурите. Няколко месеца след това беше сниман с пура в ръка. В заведение. И освен на населението, той даде пример и на своите депутати, министри и чиновници, които приеха напълно неработещи забрани.

Няколко дни преди 1 юни на един дъх парламентът забрани пушенето на закрити обществени места, на работни места, на тротоари около ясли и училища, на детски площадки и мероприятия. По желание на Борисов - и на стадиони, с ясното съзнание, че точно тази забрана няма как да се спазва. И толкова. Никъде в закона не пише какво е "закрито обществено място" и "детска площадка". Не пише и че забранените места трябва да бъдат обозначени (предполага се все пак, че целта на забраните е не да се пишат глоби, а да не се пуши). И най-важното - не пише, че ей такива подробности се уреждат и тълкуват в наредба, както е в останалите закони. Както беше и в този закон, между другото, когато той позволяваше пушенето на едни места и забраняваше на други. Никой в здравното министерство, първородител на промените, в останалите министерства, през които текстовете задължително са минали за съгласуване, в Министерския съвет и най-накрая в парламента не се е сетил за тези подробности. Просто беше приет закон, защото Бойко иска. Затова се стига до абсурда сега МЗ да тълкува забраните, въпреки че това е правомощие единствено на парламента, и открито да признава, че актове върху подобни тълкувания могат да падат в съда. Т.е. от министерството се надяват глобени собственици на кръчми да обжалват в съда, който да създаде тълкувателна практика и окончателно да "натамани" закона. Защото явно останалите две власти не са особено кадърни в тази област.

Защото критериите, по които инспекторите ще определят къде може и къде не може да се пуши,



са величествена глупост и нормален човек трудно може да ги разбере



"Закрито обществено място е закрито помещение или пространство, което е покрито с покрив/навес и има най-малко три плътни стени/страни, без оглед на материала, използван за покрива/навеса, стените/страните, и без оглед на това дали структурата е постоянна или временна." Тази мисъл автоматично прави "закрити помещения" и външните пространства на редица заведения за непушачи. Не е забранено обаче "тютюнопушенето на тераси и балкони, като открити пространства", когато те са част от работно или закрито обществено място. В същото време повечето спирки на градския транспорт също имат "три плътни страни", но там всеки може да пуши.

От друга страна пък, "открито обществено място е всяко обществено място, което не е закрито, проветриво е и има естествена въздушна циркулация. Обществено място, което е покрито с покрив/навес и има най-много две плътни стени/страни, е открито обществено място".

Не са забравени и "площадките за игра". Те са "обществено достъпни открити площи, предназначени за игри, с подходящи за целта устройство, настилка и съоръжения за игра. Обособеният на открито детски кът със съоръжения за игра отговаря на характеристиките на открита площадка за игра, поради което на неговата територия тютюнопушенето е забранено".

Подобни гениални размишления би трябвало да целят да улеснят пушачите, ресторантьорите и работодателите. Вместо това те още повече ги объркват и гарантират единствено и само тлъсти подкупи за инспекторите, които ще проверяват по тези "правила". А когато се създаде подобна среда, е ясно и какво следва - едни ще спазват забраните и ще загубят клиентите си, други ще плащат където трябва, ще слагат пепелници и бизнесът ще върви по мед и масло. И цялата забрана ще е компрометирана, несправедлива и неприемлива.

Да не забравяме и друго - все пак лаконичният закон казва, че не бива да се пуши на закрито в заведенията, а на открито може. С изключение на София, където здравните инспектори здраво са се хванали на проверки и забраните се спазват, в провинцията масово в заведенията се пуши и вътре. Така че МЗ да бъде така любезно първо да се справи с цигарите на истински закритите места и след това да се пъне да брои колко стени правят помещението закрито или открито.

Дали цялото това упражнение е умишлено и цели да имаме уж забрани, които в крайно сметка е невъзможно да се спазват? Едва ли. Хора, които след 3 години власт продължават да нямат елементарен юридически и административен капацитет, не бива да бъдат толкова надценявани. Не, те създават хаос без да искат, вярвайки, че пишат история. Но кой е казал, че глупостта не е грях? И че който не може да напише грамотно един закон, не е простак?