|
доколко
постигнатите договорки ще бъдат практически реализирани.
Ето фактите. Русия се ангажира да ходатайства пред Г-8 да не се изисква допълнителна модернизация на 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй", тъй като след направените вече подобрения, те напълно отговарят на европейските стандарти за сигурност. Готова е да участва в изграждането на АЕЦ "Белене". Подкрепя идеята за превръщане на България в енергиен център на Балканите. Дава рамо и на българската кандидатура за председател на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
"Газпром" обеща четирикратно увеличение на газовите доставки от Русия през България за Гърция и евентуалното подписване на договор за транзит за Югославия. Започват преговори за пренос на газ и за Италия. Руската страна приема "Булгаргаз" да изгради отклонения от транзитния газопровод към Югозападна България, което ще отпуши битовата газификация в региона. "Газпром" ще възложи на "Главболгарстрой" строителство за 24 млн. долара през 2003 г. и за 27 млн. долара през 2004 г. Компанията ще продължи да инвестира и в битовата газификация у нас.
Русия и България са сближили позициите си за проекта за петролопровод Бургас-Александруполис, който буксува заради спорове около дяловото участие на страните в него. А "ЛУКойл" има намерение да вложи пари и в производството на масла у нас, които ще се изнасят за други страни от региона.
Руски фирми проявиха интерес към приватизацията на електроразпределителните дружества и инвестиции в ТЕЦ-овете във Варна, Бобовдол, Русе. При това те не искат преференции, а равни условия с останалите кандидати.
Изненадващо за мнозина, след като месеци наред предявяваше претенции към имоти на "Булгартабак", изведнъж стана ясно, че Русия е склонна да се откаже от тях. Което със сигурност ще тушира поне един от скандалите около холдинга.
Взето бе решение за облекчаване на визовия режим с въвеждането на електронни визи, които ще се издават на летищата, и с откриване на български консулства в още два града - Екатеринбург и Ростов на Дон.
Всеки, който през последните години е следил българо-руските отношения, не може да не си дава сметка, че всичко това наистина е пробив. При това съчетан с необичаен за последното десетилетие климат на
взаимно доверие и добронамереност,
ясно наложен лично от домакина Владимир Путин. Руският президент се срещна два пъти с българския. Първата, неформалната среща между двамата в четвъртък вечерта в Сочи, завърши и със съвсем интимен епизод - покана на чай в жилището на Путини в сочинската резиденция "Бочаров ручей". Нещо, което е прецедент за руския протокол. И което запознатите със знаковото значение на руското "чаепитие" тълкуват като жест на особена лична симпатия. Неслучайно Путин два пъти повтори, че подобряването на климата в българо-руските отношения е започнало точно след като Първанов е станал президент.
Самият Първанов от своя страна също подчерта: "Давам си сметка, че много от конкретните решения бяха взети благодарение на личната ангажираност на президента Путин, за което специално му благодаря".
Факт е, че заради спецификата в руската държавна машина демонстрираното от президента отношение към съответния гост от чужбина определя и цялостното поведение на останалите руски институции и структури - било политически, било икономически, към въпросната страна. Затова жестовете на Путин съвсем не са просто проява на гостоприемство. Те са още по-ценни на фона на нелепата ситуация, в която изпадна българският президент минути, след като кацна в Сочи. Решението на правителството ни да дари на Грузия оръжие за 89 000 долара точно в момент, когато тя е на ръба на военен конфликт с Русия, изненада не само Първанов, но и руснаците. Двете страни обаче решиха да не драматизират въпроса. Домакините подминаха скандала с мълчание, а Първанов се опита да замаже гафа с думите, че "ако оръжието бъде използвано срещу терористите, то наистина руската страна би го приветствала". Докато беше в Москва, Първанов не пожела да задълбава в темата за
скроения му от правителството номер.
Но още в самолета на връщане не се сдържа и иронизира: "Нека бъдем снизходителни към правителството. По-голямата част от министрите му явно не са знаели, че Русия и Грузия имат такъв проблем. Може би не са знаели и, че президентът е на посещение в Русия."
Колкото и оптимистични да са настроенията след края на визитата, това все пак са само договорки, които оттук нататък трябва да бъдат реализирани на практика. Във времето, оставащо до официалната визита на Путин в България, която ще започне на 2 март догодина и ще мине под знака на 125-годишнината от края на Руско-турската война и Освобождението на България, руският интерес към България ще е особено активен и добронамерен. Този период би трябвало да се използва максимално рационално. Стремежът да се подготви благоприятна почва за посещението на руския държавен глава ще направи руските институции и фирми значително по-благоразположени към българските им партньори. Сега е моментът да проличи, че изпълнителната ни власт е достатъчно мобилна, прагматична и подготвена да намери точната форма за отстояване на българските национални интереси и да разгърне деловите връзки с Русия в целия им потенциал. Свършеното от Първанов е добра база, но върху нея тепърва трябва да се гради конструкцията на
новия тип отношения с руската страна.
Отношения "честни, открити, равнопоставени", които "наред с контактите с Европа и Съединените щати, са най-ефективният път за просперитет на България", както каза в Москва българският президент. Той беше категоричен: "Европейската интеграция на България не изключва, а напротив, предполага все по-активни отношения с Русия".
След визитата на Първанов може да се очаква, че дълго тлялото в българското общество политизиране на руската тема и изкуственото противопоставяне Русия-Запад, ще престане да се взема насериозно. Тази визита доказа нагледно, че Русия е важен и добронамерен партньор, готов на "взаимноизгоден и взаимноуважителен" (пак по израза на Първанов) диалог. Путин изрично подчерта, че Русия няма никакво намерение да се бърка в избора на България с кого на международната сцена да си другарува повече или по-малко. По все още пикантната за някои сектори в българския политически живот тема "НАТО" бе лаконичен и ясен: "Безопасността на България няма да нарасне точно от встъпването й в НАТО. Най-главното е, че всяка страна е в правото си да избира онези системи за сигурност, които намира за нужни в тази чувствителна и особено важна за всяка държава сфера".
Ясно е, че в преобразилия се след атентатите от 11 септември м.г. свят вълнуващата нашия елит среща в Прага няма как да развълнува особено и Русия. Още повече, че отношенията й с Пакта минаха в съвсем друга - партньорска - плоскост.
Няма нищо по-логично от това връзките й и с България да тръгнат на оправяне. На каква плоскост се стреми да ги постави Москва също бе пределно ясно изразено от Путин: "Аз мисля, че в отношенията между държавите е така, както и във отношенията между хората. Ако ние с вас сме се договорили за нещо и изпълняваме тези договорености, то и други наши партньори днес и утре могат да бъдат уверени, че поетите задължения и по отношение на други страни и обстоятелства също ще се изпълняват. Според мен това е крайно важно, за да се съхранява нивото на доверие и взаимно разбиране".