Влизането ни в Европейския съюз някак романтично и наивно се свързва с представата, че в този исторически момент ще имаме далеч по-високи доходи и чувствително по-добър стандарт на живот. Че икономиката ни ще е дръпнала рязко нагоре и ще е станала достоен конкурент на отколешните страни-членки.
Наскоро обаче правителството прие предприсъединителна икономическа програма, от която става болезнено ясно, че тази тъй желана и оптимистична перспектива е мираж. Прогнозите, които в документа са очертани като цели на управленската политика през следващите 3 години, недвусмислено показват, че очакването за чувствителен напредък е напразно.
Програмата е изработена от Агенцията за икономически анализи и прогнози към финансовото министерство и разглежда развитието на страната ни до края на 2005 г. В нея се залага очакването преговорите с Европейския съюз да приключат до края на следващата година, а пълноправно членство да получим до края на 2006 г. От този сценарий за макроикономическо развитие,
както го наричат авторите му, става ясно, че основната цел на икономическата политика на НДСВ е да повиши стандартът на живот и да се намали разликата между средния доход в страната и този в ЕС. Залага се очакването

до края на 2005 г. реалният доход на човек да се повиши с около 30%

Че този ръст ще е недостатъчен, за да се почувстваме равни по доходи на сегашните обединени европейци, може да се заключи дори само като сравним нашите заплати с тези в отличничките сред страните-кандидатки.
Според изследване на ЕВРОСТАТ средната заплата у нас за миналата година е 113.5 долара. Чувствително пред нас се нареждат поляците и чехите - със среден трудов доход за 2001 г. съответно от 503.6 и 383.26 долара. Словакия пък реализира средно трудово възнаграждение от 255.7 долара на месец. Дори Румъния ни бие по този показател. Средната заплата там през миналата година е била 147.3 долара.
Очевидно е, че и да се сбъднат прогнозите за 30те процента, няма стопим чувствителната разлика.
Ако прекрачим прага на обединена Европа до края на 2006 г., дереджето ни съвсем няма да се е подобрило така чувствително, както ни се иска.
От предприсъединителната програма става ясно още, че следващите три години управляващите планират

заплатите в публичния сектор да се вдигат така,

че да се запази покупателната им способност. Намеренията са догодина възнагражденията в бюджетната сфера да се увеличат на 2 пъти с по 4,5% съответно през януари и юли. През 2004 и 2005 г. заплатите на учителите, лекарите, държавните чиновници и другите заети в тази сфера ще бъдат повишени с по 3,5% през първото и с по 5% през второто полугодие на съответната година. До 2005 г. ежегодно през юли ще се правят съкращения заради структурната реформа в образованието.
Според програмата в извънбюджетната сфера и стопанските организации средствата за работна заплата ще се определят, както и сега, според икономическото състояние на фирмите и производителността на труда. Очаква се от тази година темпът на растеж на производителността на труда да се изравни с този на нарастване на реалната работна заплата, а през следващите години работната заплата да расте изпреварващо спрямо ръста на производителността на труда. В резултат се очаква

средната реална заплата да расте с 3,3%

до 3,5% идните три години. Че това увеличение едва ли ще бъде усетено като повишена покупателна способност, може да се съди по досегашния ни опит. Миналата година средногодишната работна заплата също нарасна с 3% в реално изражение, но едва ли някой го е почувствал осезаемо.
Програмата не внася голям оптимизъм и за пенсионерите. И техните доходи няма да се повишат чувствително до края на 2005 г.
Намеренията на управляващите са през този период в началото на юни всяка година разходите за пенсии да се актуализират с коефициент, изчислен на база на инфлацията от предходната година и промяна в осигурителния доход. Средната пенсия трябва да нарасне от 51.45 евро през тази година до 67.57 евро през 2005 г. Увеличението ще е от 16,12 евро или 32%, но номинално, т.е. без да се отчита инфлацията, която ще се натрупа в този период.
Предприсъединителната програма разкрива, че до края на 2005 г. управляващите

няма да решат проблема с високата безработица

Предвижда се тя да намалява постепенно и плавно през следващите 3 години. И до 2005 г. да е спаднала общо с около 5% до 14-14,5%. Въпреки това безработицата у нас ще остане по-висока спрямо средното ниво за ЕС. Това се дължи главно на ниската трудова мобилност на работната сила и на загубата на квалификация, която се наблюдава сред трайно безработните през последните години. Броят на безработните ще остане трайно висок и заради последствията от структурната реформа, реформите в държавната администрация и социалноосигурителната система и невъзможността търсенето на работна сила в частния сектор напълно да компенсира тези негативни тенденции.
Наемането на нови служители щяло да се стимулира с реформи в данъчната и съдебната системи, публичната администрация. Държавата щяла постепенно да ограничава съществуващите сега предимно пасивни мерки за социална защита за сметка на активните. Предвижда се още до 2005 г. заетите лица в страната средногодишно да достигнат 3 176 900 души, като се реализира прираст от 236 600 души или с 8,05% спрямо 2001 г. при средногодишно равнище на безработицата 14,8%.
Средствата за развитие на пазара на труда чрез активни мерки ще се увеличават ежегодно, за периода 2003-2005 г. в бюджета са предвидени 267 млн. евро. Разходите за обезщетенията за безработица през същия период намялавт, защото ще се топи броят на безработните с право на обезщетение. Прогнозата е да намаляват ежегодно от 153 685 през 2003 г. до 135 015 души през 2005 г.
Защо жизненото ни равнище няма да се подобри рязко, нито пък безработицата ще падне чувствително, се разбира, когато се разгледат

прогнозите за развитие на икономиката

А те най-общо казано са да няма грандиозен подем. По време на предизборната кампания днешните управляващи обещаваха икономическият растеж по време на техния мандат да е поне 5% на година. Тези светли въжделения са вече загърбени. Програмата сочи, че за 2003-2005 средногодишният икономически ще е в рамките на 5%. На пръв поглед разлика няма, но тази формулировка ясно показва, че

НДСВ залага на далеч по-трезви и скромни очаквания

относно подема в стопански живот на страната и че не предвижда икономическа политика, която да провокира рязко движение нагоре. По-скоро намеренията са да продължим да напредваме стъпка по стъпка.
Основен двигател на растежа се предвижда да бъдат инвестиционното и външното търсене. Трансферът на нови модерни технологии чрез инвестиции се очаква да увеличи конкурентноспособността на икономиката и да я установи трайно в нова траектория на дългосрочен растеж през втората половина на този 4-годишен период. Износът на стоки и услуги ще е другият важен фактор за икономически растеж. Очаква се условията за търговия на международните пазари да се подобрят, цените на много от ключовите за нашия износ стоки да се увеличат. Затова се прогнозират относително високи темпове на растеж на износа от 7-9% до 2005 г.
Нарастването на експорта ще е по-голямо от това на импорта, защото инвестициите щели да нараснат така, че рязко да подобрят конкурентноспособността на икономиката ни.
Според предприсъединителната програма до 2005 г. сериозен напредък се очаква в традиционно конкурентните за последните години отрасли в индустрията като текстил и облекло, хранителни продукти, метални изделия.
Предвижда се либерализацията и инвестициите в енергетиката да доведат до растеж в сектора. Той ще се провокира и от факта, че външното търсене най-вероятно ще се възстанови след 2003 г.
Услугите се очертават като най-динамично развиващият се сектор през последните години и ще бележат същите темпове на растеж, както през периода 1998-2001.

Най-съществен подем се очаква във финансите и застраховането, търговията и съобщенията

В програмата се прогнозира, че възстановяването на селското стопанство, което е започнало през втората половина на 2001 г., ще продължи и през следващите 3 години. Заради ниските инвестиции обаче темповете на растеж в сектора ще останат ниски - около 2% средногодишно за периода 2003-2005.
Тази икономическа програма препотвърждава, че в периода преди влизането ни в ЕС

ще бъдем подложени на периодични ценови шокове

заради поетапното вдигане на акцизите за някои масово потребявани стоки. В началото на лятото финансовото министерство обяви този ангажимент на страната ни и очерта графика, по който косвените налози, а заедно с тях и цените ще се повишават през следващите години.

----каре------
Масовите цигари ще поскъпнат 3 пъти, а алкохолът - с повече от 50% до момента, когато страната ни влезе в ЕС. Например акцизът за масовите цигари "Виктори" ще бъде повишен от сегашните 0,52 лв. до 2,50 лв. на кутия. Като резултат при равни други условия цената им ще скочи от 1,20 лв. до 4,05 лв. Средната цена на бутилка ракия пък се очаква да нарасне от сегашните 5,02 лв. до 8,51 лв., защото акцизът ще се повиши от 1,40 лв. до 4,30 лв. Данъкът за бирата ще скочи от 1,05 до 1,50 лв. на бутилка. Безоловният бензин, който сега струва 1,53 лв. за литър с акциз от 22 ст, ще се продава по 1,94 лв. за литър при акциз от 56 ст.
---------------

Акцизите ще се повишават така, че към датата на присъединяване, която пожелателно засега е определена на 1 януари 2007 г., да са се изравнили с минималните нива в ЕС. Според предприсъединителната програма обаче това повишаване на ставките с цел хармонизация няма да надуе чувствително инфлацията. Заради планирания от правителството скок в цените на тока и парното инфлацията ще се повишава ежегодно средно с 0,93%. Останалите стоки и услуги с контролирани цени като лекарства, питейна вода, пощенски и телефонни услуги също ще имат повишение на цените поради намаляването на субсидиите от бюджета за тези производства, но очакваните преки ефекти според програмата върху общото равнище на цените няма да надхвърлят общо 1% за целия период. На финала се залага очакването инфлацията да поддържа сравнително ниски годишни стойности, но да остане по-висока от тази в ЕС.


ТАБЛИЦИ
Ефект върху цените на акцизните стоки и върху общата инфлация

Стока	Относителен дял в инфлацията	Повишение на цените в проценти през 2003	2004	2005
Бензини	2.56	3-4	3-4	0-(13)
Дизел	0.27	6	6	6
Газ пропан-бутан	0.57	0	6	0
Цигари	2.88	0	17	0
Спиртни напитки	0.46	13	0	18
Бира	0.69	0	0	6
Общ принос в инфлацията	-	0.2	0.9	0.5

Развитие на пазара на труда

Показател	2002	2003	2004	2005
Население (хил.)	7899.2	7837.9	7775.5	7712.5
Население в трудоспособна възраст (хил.)	4751.5	4788.5	4821.7	4852
Равнище на заетост (хил.)	2961.3	3009.4	3092	3176.9
Равнище на безработица (%)	19.6	18.7	16.7	14.8
Средна реална заплата (прираст)-общо	3.1	3.3	3.4	3.5

Забележка: Този вариант се прогнозира при реален ръст на БВП над 4% годишно вследствие осъществяване на инвестиционната програма на правителството и нарастване на обема на производството в частния сектор.

Основни показатели, определящи разходите за пенсии

Показател	2002	2003	2004	2005
Брой пенсионери	2 377 959	2 362 967	2 362 230	2 359 625
Брой пенсии	2 619 968	2 647 044	2 660 345	2 668 786
Средна пенсия (евро)	51.45	54.73	63.45	67.57
Коефициент за актуализация	1.060	1.068	1.069	1.042