|
По отношение обгрижването на този контингент болни ние сме малко по-назад от Румъния, сочат данни на Световната здравна организация. "Вие виждали ли сте човек, от чиито рани излизат червеи?", пита д-р Омуртаг Мутафов, управител на "Медибул хоспис". Хосписът се грижи предимно за умиращи раково болни. Част от тях плащат, част - не. Не искаме пари от социално слаби и деца, обяснява Мутафов. А кой е социално слаб, решава екипът на хосписа на място - преценяват по обстановката в къщата, близките. "Нашите хора са подготвени и бързо се ориентират", хвали преценката на екипа си лекарят. Социално силните пък плащат по 30 лв. абонамент на месец. Той включва т.нар. палиативни грижи - медицинско наблюдение, поддържащо лечение и борба с болката, насочване към специалист и изследвания, контролиране на определени медицински показатели, поставяне или смяна на катетър, обучение на близките, указания за хигиенен и диетичен режим, предпазване от декубителни рани (рани от залежаване). Не е толкова много, но е все пак е достатъчно.
Контингентът от 130 пациенти в момента е основно от онкоболни, които не подлежат на лечение с химиотерапия, операция или лъчетерапия. Т.е. на вече отписаните от медицината.
Средна на тези хора им остава около 3 месеца живот
"Нашата задача е да направим всичко възможно, така че човекът да почине в обкръжението на своите близки, които е създал и обичал, без болка в духа и тялото", казва д-р Мутафов.
Около 50% от наблюдаваните болни се обслужват без пари заради несретното си положение. "В това компромис няма. Това много озадачава и колегите, и всеки, на когото казваме как се справяме с финансовата част. Трудно някой може да повярва, че това е частно лечебно заведение. Имаме фиксирани, ясни разходи - наем за офиса, заплати, осигуровки, гориво за МПС-то, лекарства. Затова парите са един от големите, основни проблеми", казва управителят на нетипичното частно лечебно заведение.
Засега хосписът разполага с офис в столичния квартал "Борово". Там има телефон, две стаи с антре, спешен шкаф. Отпред чака раздрънканата кола. Стационар с легла още няма, но "Медибул" търсят помощ от общината и Министерство на социалните грижи за евентуална сграда.
"Хосписът е организиран като в Италия. Работим по стандартни модели, взети от ЕС", обяснява д-р Мутафов. Основният мотив да регистрирам хосписа беше, че съм запознат с контингента от хора, които имат нужда от палиативни грижи, добавя той.
Д-р Мутафов работи и в отделението за палиативни грижи в областния софийски онкодиспансер, който се намира в сградата на бившата 27 поликлиника. "В началото, като се откри отделението, бяхме 4 лекари. Сега останах само аз - другите се отказаха", казва Мутафов и обяснява, че на Запад сменят работещите в подобни сектори на всеки 4 години. Заради психическата амортизация.
В София има 3-4 официално регистрирани хосписа
Почти два пъти повече са нелегалните хосписи без разрешение от МЗ. Те са безконтролни. Повечето от тях повече или по-малко са комерсиално ориентирани. Осигуряват услуги, но цените са от порядъка на 15-30 лв. дневно. При нас парите не са решаващ фактор, ние се опитваме да променим ситуацията около тези болни", повтаря Мутафов.
"Лично се познавам с Донка Паприкова. Пределно ясно ми е как е структуриран и организиран нейният хоспис", казва Мутафов и започва да повишава глас. Категорично не съм убеден, че това, което тя прави е най-добрата формула, смята лекарят обяснява разликите между различните хосписи: "Нас ни наблюдават най-вече гражданите. Ние ги питаме - приятелю, от какво имаш нужда - искаш да чуеш еди коя си музика? Ами ние ще я намерим тази музика и ще ти я пуснем. Или филм - ще го намерим и наш човек ще ти дойде на гости. Нашата работа е да се интегрираме в семействата на тези хора. Нашата цел е тези хора да не се чувстват сами.
Да знаят, че има някой, на когото му пука за тях,
който мисли за тях."
Тези болни изпадат в аутсайдерско за здравната система състояние. Джипито не може да им помогне. Доскоро и болниците бяха затворени към тези хора. "Бърза помощ" бяха единствените, които тези хора можеха да повикат. "А сега те знаят, че нас ни има - има определени часове за консултации, за посещения, всеки може да звънне по всяко време", казва Мутафов.
"Ние икономисваме спешни случаи на "Бърза помощ". Не е нормално да се вика линейка за смяна на катетър. Въпрос на време е да стане така, че докато екип на "Бърза помощ" е при хронично болен, който не е спешен, на друга място умира млад човек заради липса на същия този екип. Според статистиката, само в София около 3500 души ежегодно умират само защото "Бърза помощ" не е била достатъчно бърза", разказва управителят на "Медибул".
От тази година здравната каса има пътека за палиативни грижи. Според пътеката в рамките на 6 месеца за 20 дни терминално болен пациент има право да ползва безплатно услугите на палиативни отделения, разкрити в болниците. Предполага се, че от касата превеждат около 350 лв. за тази услуга на лечебното заведение.
Тук обаче изниква един доста циничен въпрос:
кой може да каже, че на даден човек му остават 20 дни
И какво става с този пациент, ако вземе да надживее 20-те дни? Връщат го отново вкъщи, където обикновено, умирайки, трябва сам да се грижи за себе си.
"Оказа се, че само във Военна болница имат договор с касата за палиативни грижи", отговаря Мутафов.
"Медибул" не може, и да иска, да сключи договор с касата за такава клинична пътека, тъй като не отговаря на изискването да има леглова база. "Дори и да имахме легла, пак нямаше да сключим договор с касата. Не разчитаме при такива условия на сериозна финансова помощ от страна на НЗОК. Имаме си един основен принцип, от който не се отклоняваме", обяснява Мутафов. Става от бюрото и започва да рисува на дъската над него, като междувременно обяснява: "Нашата работа първо ни доставя удоволствие, второ - знаем как да я свършим, и трето - категорични сме, че ще продължим да я вършим."
Принципът е: "Да го наречем Бог, който и да е той. Той е най-отгоре. След него идват болните и близките им. Винаги се работи с близките. След болните идват "Медибул хоспис". И всичко останало, независимо кой, и какъв е, е под нас. Това значи, специално за здравната каса, че ако ние, евентуално, сключим договор, това ще стане по условия, които ние кажем, а не те на нас".
Защото
страдащият е над условията на здравната каса
и неговото страдание не може да бъде направлявано от хрумванията на разни чиновници.
"Моите уважения към реформата, но такова нещо е абсолютно недопустимо. Имахме случай с 18-годишно момиче с остеосарком. Тя беше минала през много лекари. Лежеше от 16 месеца на легло и се бяха образували жестоки рани. И всички колеги знаят много добре, че тя има право на специален дюшек, който да облекчи раните от лежането. Никой не си беше направил труда да напише протокол за този дюшек. Той се пише за 3 минути", разказва Мутафов и добавя: този, който е допуснал такива пропуски да се случат в системата, трябва да отговаря. Не казва пред кого, но това всеки сам си го разбира.
А как да стане така, че на други такива пациенти да се помогне, след като са лежали 2 седмици, а не 16 месеца? "Това може да стане, като се информират всички джипита, че има места и хора, които могат и искат да помогнат на пациентите. Имаше момент, в който някои колеги се притесняваха ние да не станем бизнесмени. Но с течение на времето те се убедиха, че
при нас парите не са водещи. Не всичко е пари.
Ние не печелим. Покриваме си разходите, дори сме с мъничък дефицит. Имаме приятели, които ни помагат със спонсорство и дарения. Например ксероксът е дарение, СОТ охранява безплатно, голяма част от стойността на колата е дарение. Но ние разчитаме на хора, които плащат данъци", застрахова се Мутафов. И нашата дейност е ясна и открита - по всяка време можем да бъдем проверени за отчети и статистики.
В хосписа работят двама лекари, 4 медицински сестри и социолог. "Характерът на персонала за нас е от първостепенно значение, трябва да са хора, които познаваме. Всичко може да се научи, но човек не може да се научи да бъде добър", казва управителят. Затова трудно се намирали хора за хосписа. За едно място кандидатствали над 200 лекари. "Търсим по-различни хора, на които им пука за болните, които искат болните да не са толкова сами и да не ги боли", пояснява той.
Но нуждаещите се от услугите на подобен хоспис са много повече. "Чакаме някой да ни окаже финансова помощ. Трябва ни много малко. В момента, в който ние осигурим около 3000 лв. регулярен приход в хосписа, ще сме в състояние да обхванем 80%-90% от болните както трябва, както се прави по света. 3000 лева са това! Моята нелека задача е да осигуря тази средства", казва Мутафов.
Един памперс струва 1.50 лв. Ако се сменя веднъж дневно, стават 45 лв. на месец за памперси. "Това са суми, които за определени организации са просто смешни. Или да осигурят аналгин, или катетри. Даваме шанс на всички организации да направят нещо и за някой друг. В крайна сметка се оказва, че животът е кратък и човек не живее изолирано само за себе си", заключва д-р Мутафов.
|