Все се питам кои са по-достойни за презрение. Дали чуждестранните визитьори, които прелитат сегиз-тогиз над страната, колкото да ни изпънат ушите и да ни хокат колко сме били корумпирани? Или услужливо кудкудякащите след тях български папагали? В особено онагляващия около последните приватизационни сделки хор соло подпяват и няколко самоогласили се за арбитри на добрите нрави международни бюрокрации. Като куриоз трябва да се схваща глаголенето на еврокомисарите-присъединители на тема "корупцията в България", защото и децата знаят, че



Европейската комисия е лидер в корупцията.



Този върховен орган на евроадминистрацията се прочу с цяла серия потулени скандали за подкупи, получавани от строителите на помпозни сгради, докато се стигна до онзи случай с договора за охрана от 600 млн. белгийски франка, който принуди цялата Комисия вкупом да подаде оставка. В една реч пред парламента на страната си бившият премиер на Индия Раджив Ганди обяви, че едва 15% от цялото финансиране по линия на Световната банка и МВФ стига до крайните си получатели. Останалата част се плаща пряко на чуждестранните доставчици и се стопява по пътя. Притиснат от честите разкрития на корупция в поверения му бюрократичен динозавър, през 1996 г. президентът на Световната банка Джеймс Уилфенсън нае специален одитор да разследва кражби и подкупи във връзка с финансирани от банката проекти в Полша, Кения и Пакистан - швейцарската фирма SGS. И обогати финансовия фолклор с приказката за



корумпирания одитор на корупцията.



Оказа се, че скъпо платените борци с корупцията от SGS са дейни участници в нея. През декември 1997 г. самата фирма призна, че е платила "значителна комисиона" за да получи един договор от правителството на Пакистан. През 1999 г. същата фирма е прогонена от Етиопия заради "незаконни дейности, включително укриване на данъци". През януари 2000 г. Комисията по ценни книжа на САЩ наложи глоба на ПрайсУотърхаусКупърс, вътрешен одитор на Световната банка, уличена за "хиляди случаи на закононарушения", при които служители и партньори в компанията държали акции на проверявани от тях фирми. Странно е, че всички са толкова загрижени за моралната чистота на бедните страни, нарочени по презумпция за подкупни, а почти не се питат



кой дава подкупите.



Истината е, че мощните компании от ЕС, САЩ и Япония са главните платци на подкупи. При това техните правителства (същите, дето на нас теглят ушите) активно ги подкрепят. Да припомним само Джонатан Ейткин, бившия министър на военните доставки на Обединеното кралство, осъден през 1999 г., задето участвал в тайни преговори на британските компании GEC, Маркони и VSEL за продажба на оръжие на Саудитска Арабия. 10% от сделката, естествено "милиони паунди", били платени от въпросните гиганти по банкова сметка в Швейцария на личния министерски адвокат. Бивш френски министър и кмет на Гренобъл получи 2 години затвор в компанията на един от шефовете на Лионе де з'О (днес Суец-Лионе), от когото взел подкуп, за да даде на фирмата водната концесия на града. За аналогичен случай е осъден кметът на Ангулем, който взел подкуп от Женерал де з'О. Шефове на същата компания пък получили присъда заради подкуп на кмета на гр. Сен Дени. В страните, откъдето внасяме демокрация,



корупцията стига огромни размери,



непознати и немислими за нас. Департаментът по търговия на САЩ разкрил за периода 1994-1999 г. в страната 294 случая на корупция на обща сума 145 милиарда долара. Според сп. "Уърлд бизнес" само германските фирми плащат годишно по 3 млрд. долара подкупи, а само по военни доставки френските тайни служби разкриват през 1994 г. 2 млрд. долара платени подкупи. Но корумпираните са не само държавни служители, подкупи се раздават и между частни фирми. След едно разследване в "Бритиш петролиум" установили, че шефовете на фирмата редовно получавали подкупи от доставчиците, сред които се изброяват германските "Тисен" и "Манесман", швейцарския гигант "Зулцер" и японските "Иночу" и "Марубени". Корупцията в света непрекъснато расте, според изследователи тя стига до



80 млрд. долара подкупи годишно.



Установен факт е, че основната част от тази огромна сума представлява експорт на корупция от индустриалните страни към развиващите се страни и новите пазари като България. С помощта на тези мащабни подкупи световните гиганти на промишлеността, финансите и услугите без особена трудност помитат начинаещия местен бизнес от пазарите на собствената му страна. Малките, но сплотени шайки местни управници охолно се обогатяват от този златен поток (който после се изплаща от собствените им поданици). Не случайно сладките сделки в приватизацията, концесиите, публичното строителство и услугите, още докато се пишат тръжните книжа, се резервират като запазен периметър за чужди доставчици. Ако ще борим корупцията, което е безспорно от жизнен интерес за българските национални производители, първо е редно да започнем от мултинационалните майстори на мегаподкупа и местните им помагачи. А чуждите политици и бюрократи, които се изживяват като морални куратори на корупцията в България, не е зле да съветваме да изринат отначало авгиевите обори у дома си, преди да душат сметта под нашата протрита черга.