Ето един интересен факт - 10 от хората в списъка на сп."Форбс" на 100-те най-богати милиардери са натрупали парите си от компютърни и/или мрежови технологии. Втори в списъка е Бил Гейтс, съосновател на "Майкрософт", чието нетно състояние се оценява от "Форбс" на 61 млрд. долара, въпреки продължаващите опити на Гейтс да ги раздаде. След него са Лари Елисън, шефът на "Оракъл" с 36 млрд. долара и Майкъл Блумбърг с 22 млрд. долара. Лари Пейдж и Сергей Брин - съоснователите на "Гугъл", заемат 24-то място в списъка всеки с по 18,7 млрд. долара. Джеф Безос от "Амазон" е под №26 с 18,4 млрд. долара, догато новозабогателият Марк Цукърбърг, "Фейсбук", е 35-ти със 17,5 млрд. долара. Под номер 41 в класацията с 15,9 млрд. долара е Майкъл Дел, основател на едноименната компания за производство на компютри, изпълнителният директор на "Майкрософт" Стив Болмър е три позиции по-надолу с 15,7 млрд. долара и съоснователят на "Майкрософт" Пол Алън с 14,2 млрд. долара е на 48-мо място. В тази сметка дори не влиза Стив Джобс, който преди да почине, имаше състояние от 9 млрд. долара.

Шокиращото в тези данни не е само зашеметяващото богатство, което тези хора са успели да изстискат от нищо и никаквите двоични числа (единици и нули), но и колко пресни са несметните им спестявания. Марк Цукърбърг например измина пътя от нула до 17,5 млрд. долара за по-малко от 8 г. "Майкрософт", компанията, изстреляла Гейтс, Болмър и Алън до пантеона на "Форбс", съществува едва от 1975 г. "Оракъл" е основана през 1977 г. Блумбърг превърна един чек за 10 млн. долара от "Саломон Брадърс" в личната си мелница за пари през 1982 г. Дел започва да прави компютри в студенсткото общежитие през 1984 г. Безос стартира "Амазон" през 1995 г. с личните си спестявания. Брин и Пейдж претвориха разработката за докторантурите си в компания, наречена "Гугъл", през 1998 г. А Цукърбърг пусна "Фейсбук" през 2004 г.

За някои от тях голямото богатство е свързано със значителна власт. Щом "Майкрософт" превзе пазара за PC операционни системи и офис софтуеър, Бил Гейтс и компания безмилостно наложиха монопола си, за да елиминират конкуренцията (помните ли Netscape?) и да диктуват цените. Живеем в свят, в който може да имате какъвто компютър искате, стига той да работи под "Майкрософт Уиндоуз".

Макар "Майкрософт" да си остава значима сила, мощта й започна да залязва, когато компютризацията премести фокуса си от PC към мрежата, а следователно и към хората, и компаниите, които доминират там. Стъпка напред излязоха момчетата от "Гугъл", които разполагат със силата да превърнат всеки сайт в невидим, защото ако алгоритмите им решат да не отчитат някой сайт, на практика той спира да съществува, поне в киберпространството. Компютрите им освен това четат мейлите ни и съхраняват документите ни. "Гугъл" доминира на онлайн рекламния пазар. Основателите на компанията не се свенят да заявят, че мисията им е "да организират информацията в света" и са напълно сериозни. Те вече са дигитализирали значително количество от печатните книги по света, макар все още да нямат право да ги предоставят онлайн. Автомобилите на "Гугъл" са фотографирали всяка уличка в индустриалния свят.



В другата част на джунглата Безос от "Амазон"



не само прати в историята старите книжарници, той е на път да се превърне и в най-големия издател в света. Той вече е най-големият търговец онлайн - нещо като "Уолмарт" в мрежата. В социалните мрежи Марк Цукърбърг хитричко се настани (чрез хардуеъра и софтуеъра си) във всяка онлайн комуникация, осъществяваща се сред 900-те милиони негови абонати до такава степен, че "Фейсбук" вероятно знае, когато двама души са на път да завържат връзка, преди те самите да са го сторили. И заради естеството на мрежите, ако не сме внимателни, можем да се озовем в свят с една глобална книжарница, една социална мрежа, една търсачка, един мултимедиен магазин.

Беше време, когато мощта, упражнявана от компютърните и интернет компаниите бе обект на сравнително езотерични тревоги. Но с настъплението на дигиталните технологии във всекидневния ни живот,



границите между реалния свят и киберпространството



започнаха да се размиват. Помислете за начина, по който създанието на Стив Джобс "Епъл" доминира върху онлайн музиката, смартфоните и таблетите. Размислете и по въпроса какво знаят днес "Гугъл" и "Фейсбук" за вашия живот, за любовите и маниите ви. Или пък какво знае "Амазон" за потребителските ви интереси и навици. Идеята е, че кибервластта кореспондира пряко с реалния свят, което означава, че е време да се запитаме и разберем кои са хората, които я притежават и управляват. Какви всъщност са тези господари на дигиталния свят? Какви са ценностите и възгледите им? Дали и доколко са различни от корпоративните крале от миналото?

Като се вземе предвид популярността им, всъщност по различни причини ние знаем твърде малко за съвременните магнати. На първо място проявяваме забележителна липса на любопитство по въпроса какво ги кара да работят и да печелят толкова много. Вместо това се концентрираме върху факти от типа на това, че Цукърбърг например винаги носи суичър с качулка, дори и на срещи с мастити инвестиционни банкери. Или че Лари Пейдж отказал да изключи лаптопа си, когато при него дошъл на разговор голям медиен магнат. Или че Бил Гейтс се клател напред назад в люлеещ се стол, докато го разпитвали по дело за картел. Както и че Стив Джобс караше сравнително скромни спортни автомобили и живееше в малка, старомодна къща вместо да обитава постмодернистичен минималистичен палат, както бихме могли да предположим.



Но всичко това са журналистически шумотевици от звездните профили



и клюкарските колонки. Това, което е много по-важно да знаем за тези магнати, е дали те споделят онзи начин на мислене, който ги прави слепи за неволите и противоречията в живота, за страховете и вълненията на по-низшите същества. Те са технократи, които гледат на света през призмата на правилото, че ако нещо е техническо възможно, значи трябва да бъде направено. Могат ли да се дигитализират всички книги на света? Няма проблем - просто към задачата се насочват ресурси и технологии и готово. А ако издателите протестират за нарушение на авторските права и авторите мърморят за своите морални права - е, това просто показва колко допотопни са всички те. Какво ще кажете да се заснемат всяка улица в Европа, че и в света? Пак няма проблем, в крайна сметка това е технически възможно. Ако германците са против да им се месят в личния живот като резултат от това заснемане - ами нека се оплачат, ще заснемаме само ливадите. О, а когато установим, че същите тези коли са шпионирали в детайли домашните ни Wi-Fi мрежи, шефовете им казват: "Опа, извинете, станала е грешка." Технократското мото, което се налага, е - ако нещо може да бъде направено, то трябва да бъде направено. Това е прогресът, глупако!

Всъщност всичко опира до ценности. И до пари.



Проблемът е, че технократите нямат ценности. Те просто са рационални.



Те обичат добрия дизайн, ефективността, елегантността - и печалбите. Ето защо едно от знаковите лица на индустрията е креативният гений на "Епъл" Джонатан Айв, създал чудесно произведение в Калифорния, което се сглобява в китайски фабрики. Когато пред света лъснат отвратителните условия на труд, характерни за повечето от тези фабрики,шефовете на компанията се правят на изненадани и отвратени и заявяват готовност да направят всичко по силите си, за да поправят нещата. И ние им вярваме и продължаваме настървено да купуваме джаджи, произведени в същите експлоататорски фабрики.

Защо сме толкова лековерни и така склонни да простим? Отчасти защото богатството, както и политическата власт, са мощен афродизиак. Но го правим основно, защото приемаме тези хора според тяхната самооценка. Възприели сме тяхната версия. Те гледат на себе си като на прогресивни хора, които искат да направят света по-добро, по-ефективно, по-рационално място. Очаровани сме от корпоративните им мантри - например "Не прави зло" ("Гугъл") или "Действай бързо и разчупвай нещата" ("Фейсбук"). С техните черни пуловери и изтъркани дънки те изглеждат сякаш нямат нищо общо с Рупърт Мърдок или с мрачните капиталистически босове с филцови шапки от миналото.

Това, което се губи в изкривеното огледало, в което гледаме техномагнатите е, че в крайна сметка те са фанатично амбициозни, конкурентни капиталисти. Те може да изглеждат готини и да имат умилителни маниери, но те са в бизнеса не просто, за да правят пари, а за да създадат разрастващи се, квазимонополистични, комерсиални империи. И те ще направят всичко необходимо, за да удовлетворят амбициите си.



Най-силната свързваща ги брънка е,



че всички те са пионери в разработването на една девствена територия и това ни кара да правим някои исторически сравнения. Когато интернет взриви за пръв път общественото съзнание през 90-те г. на миналия век, много наблюдатели си припомниха какво се е случило в Америка в края на Гражданската война от 1865 г. Тогава е царяла възбудата от предстоящото изследване на цял континент за проучване и добив на злато и минерални ресурси, земя за всички, които са готови да я обработват, индустрии, които да се създават, океан от възможности. Последва експлозия на спекулативни инвестиции, водени от железопътните компании, които, както отбелязва Антъни Тролъп, един от най-успешните и ценени писатели на викторианската епоха, "на практика са компании, създадени за покупка на земя, които целят да увеличат цената й петкратно с построяването на железни пътища".

Така започва епохата, описана в сатирата на Марк Твен и Чарлз Дъдли Уорнър "Позлатеният век: Приказка за днешния ден", публикувана през 1873 г. Твен и Уорнър са потресени от ширещата се алчност и спекулативна мания на времето си, да не говорим за всепроникващата политическа корупция. В тази среда шепа безскрупулни предприемачи с визия за бъдещето създават съвременна индустриална държава. Лилънд Станфорд, Е.Х. Харимън, Джей Гулд, Чармз Крокър, Хенри Плант, Хенри Флаглър, Корнелиъс Вандербилт и Чарлз Йъркис строят железници. Джон Д. Рокфелер създава "Стандарт ойл" и налага своя олигополичен ред в петролния бизнес, като установява контрол върху 90 на сто от индустрията. Андрю Карнеги, Хенри Фрик и Чарлз Шваб създават стоманодобива, а банкери като Джей Пи Морган, Джоузеф Селигман, Андрю Мелън и Джей Кук организират финансирането за тези огромни предприятия.

Като допълнение към създаването на съвременната индустриална държава тези господа натрупват огромни състояния в личните си сметки, използвайки спорни техники, сред които измама, борсови машинации, като подкупват корумпирани политици, създават тайно картели и безскрупулно експлоатират нископлатените и незащитените от профсъюзи работници. Поради което Матю Джоузефсън ги нарича "крадците барони" в книгата си със същото заглавие. В крайна сметка техните злоупотреби водят до законодателен ответ под формата на антитръстовия закон "Шърман" от 1890 г., първият федерален закон, който ограничава картелите и монополите и до всеобщо неодобрение по време на президентството на Теодор Рузвелт през 1901 г.

В сравнение с тези чудовища на златния век, съвременните магнати Гейтс, Пейдж, Брин, Елисън, Безос и сие може да изглеждат твърде опитомени. Те изглеждат сякаш спазват законите много по-стриктно от колегите си от 19-ти век, във всеки случай много по-рядко успяват да огънат законодателите според волята си. Всъщност в сравнение с уменията на развлекателната индустрия в омайването на конгресмените, технологичните магнати са пълни аматьори, поради което законодателите са толкова изумени от яростната реакция на индустрията на SOPA. До този момент на Капитолия им през ум не им беше минавало, че технологичната индустрия има и зъби.

Трябва да запомним също, че светът, в който функционират "Майкрософт", "Оракъл", "Гугъл" и "Амазон" е коренно различен в един много важен аспект. Сцената, на която действаха Рокфелер, Карнеги, Вандербилт и останалите от тяхното поколение, бе предимно национална, повечето от техните предприятия и амбиции се простираха единствено върху континенталната територия на САЩ, докато големите технологични компании днес са транснационални корпорации, които действат в разнообразието на различни култури и различни правосъдни системи. Джон Д. Рокфелер се е тревожел как да се справи с американските политици и чиновници, докато Лари Пейдж трябва да се справи не само с американското Министерство на правосъдието, но и с Европейската комисия, с китайското правителство и с палячовците на Владимир Путин.



Има радикални различия и във вида на индустриалните империи,



които тези две класи магнати създадоха. През 19-ти век предприемачите изграждаха огромни компании, конгломерати, картели. Наемаха на работа милиони хора, управляваха гигантски предприятия и техника - железници, кораби, железодобив и стоманодобив, петролни рафинерии и така оставяха неизличими следи в пейзажа. С изключение на "Амазон" и "Епъл" техните съвременни колеги работят в далеч по-микроскопични мащаби - под формата на софтуеър и онлайн услуги. Те не са големи работодатели. "Гугъл" например има едва 33 000 служители в целия свят. Често единственият крехък физически знак за съществуването им са големите "ферми" от сървъри, които захранват дейността им и които също променят пейзажа.

Но макар съвременните магнати да не копаят минерални ресурси от земята и да не управляват петролни рафинерии, това съвсем не означава, че нарастващата им империи не са истински. Към физическата, материалната икономика, създадена от Карнеги и сие, дигиталната технология добавя цяла нова икономика, основана на информационните стоки, които може да се окаже поне толкова ценна. Все още произвеждаме коли от стомана, гума и пластмаси, но стойността на електрониката на автомобилите вече надвишава стойността на материалните компоненти в колата. И така е във всички други сфери на производството.

Но вероятно най-интересният въпрос около тези два различни вида магнати



е свързан с тяхното наследство



Индустриите и предприятията, създадени от крадците барони през 19-ти век все още съществуват. Но какво ще остане от "Гугъл", "Фейсбук", "Оракъл" и "Амазон"? И какво ще е наследството на техните основатели? Много години след смъртта им, все още разпознаваме имената на Джон Рокфелер и Андрю Карнеги? Дали Цукъбръг и Пейдж ще бъдат разпознаваеми за нашите пра-пра-правнуци?

Отговорът зависи не само от това колко пари печелят, но и как ги харчат. В крайна сметка магнатите от 19-ти век са живи и днес чрез благотворителните фондации, които са създали - фондация "Рокфелер", създадена през 1913 г., и "Карнеги Корпорейшън", основана в Ню Йорк през 1914 г. В това отношение поне един от днешните магнати ги повтаря. Фондация "Бил и Мелинда Гейтс" с активи за 37,4 млрд. долара е най-големият благотворителен тръст в света.