|
| Зорница София |
---------
- Ти даде искра на протеста срещу тазгодишната сесия на НФЦ. При това в писмото си послужи с много силни думи - "шуробаджанащина", "позор", "омерзение" и т.н. Какво те накара да реагираш така бурно?
- Определение за шуробаджанащина от тълковния речник: назначаване на доходоносни длъжности на лица, които са в близки роднински или приятелски връзки с назначаващия. В комисията, случайно или нарочно, петима членове са близки един с друг, както и с тримата режисьори с най-висок бал от конкурса. Този факт е еднакво неприемлив и ако аз или мои приятели бяхме на тяхно място. Срам ме е най-много, че в това участват моите "колеги по бунт", с които през декември 2010-а се обединихме срещу поправката, която обезсмисляше Закона за киното. Никой не смята, че всички фаворити на тази комисия не стават, както често разфокусират протеста. Но това, че много колеги от различни поколения, със или без проект в настоящата сесия, надигнаха глас, ясно показва, че проблемите са назрели за решаване. Огласяването на конфликта вкарва и общественото мнение като фактор. Защото, явно, вътрешнозаводски не успяваме да си го разрешим с години.
- На твоя страна застанаха и други колеги от гилдията, въпреки че някои не са съгласни с реториката ти. (От друга страна, ти не беше единствената афектирана - актьорът Мариан Вълев също не спести епитети за Дюлгеров.) Конфликтът по оста млади-стари ли е?
- Изместването на конфликта от принципен в междуличностен, или между млади и стари, е чиста провокация, която подменя конструктивната криза със свада и цели нещата да останат постарому. На кого е необходимо това, отгатнете сами. За мен приемствеността е важен компонент на културата - и личната, и националната. Дърво без корен линее и умира. Четете Хайтов. Много държа на отношенията си с колеги, съмишленици и учители от предишни поколения, те са ме формирали.
- Винаги си казвала, че дължиш много на своя учител акад. Людмил Стайков. В същото време Иглика Трифонова и Росица Вълканова защитават своя - Георги Дюлгеров. Ако беше в тяхната ситуация, как би постъпила?
- Няма да се уморя да повтарям: не мога да допусна да съм в комисия, където да оценявам своя учител Людмил Стайков. Човекът, който не просто ми е дал азбуката на професията, но ме е заразил с личната си визия и плам, да го разглеждам като 100 страници сценарий! Как бих могла да оценявам "качествата на диалога" му, или "значимостта на темата"? Абсурд. Веднага бих си направила отвод. Не само не желая да се съмняват в моята обективност, но и не искам никой да се усъмни в качествата на филма му. Честно казано, не бих искала да съм на мястото на Георги Дюлгеров, въпреки че той единствен след тази спорна сесия ще започва да снима; защото над филма му вече тегнат съмнения.
- Накратко: какво е най-необходимо да се промени, та да е по-справедливо разпределението на парите за кино?
1) В художествените комисии да се избират консенсусни независими експерти от различни области на лотариен принцип. 2) Промяна на оценъчните карти и поименно гласуване със "за" и "против" за филмите, както и контрол над производството на бъдещия филм. 3) Да се дават по-малко пари на парче, на по-голям брой филми, не повече от 50% от бюджета - така проектът ще докаже способността си да привлече допълнително финансиране. 4) Фонд "Кино" като алтернативен източник на финансиране е контролен орган, различен от НФЦ - той ще акумулира средства не от данъците, а от отчисления от рекламите по телевизиите, кинобилетите, от лотарията, както е във Великобритания. Имаме уверенията на министър Рашидов, че се работи по учредяването на фонда, както и по закона за данъчни облекчения.
- Трябва ли да са по-големи сумите, които Министерството на културата отпуска, или е по-важно това отпускане да бъде регламентирано, както и да се установят правила за външно финансиране?
- Точно това е важното, да. Министерството тази година си е свършило работата по осигуряване на субсидия. Анархията почва по долните етажи. Радва ме фактът, че министърът вижда проблемите и въпреки че досега ни остави автономност - "да се оправяме сами", не би допуснал повече хаос. Вече е ангажирал Обсерваторията по икономика на културата с работа по нови правилници и стратегии. Начало на промените би дал изборът на постоянен директор на НФЦ.
- "Мила от Марс" бе заснет с много нисък бюджет, без субсидия. Все още един от малкото. Героизъм ли е да заснемеш независим филм у нас?
- Да. Да. Но не е героизъм. Това е естественият път на един автор - да твори независимо от обстоятелствата, а не благодарение на тях. Самофинансирането е естествено за начинаещ режисьор навсякъде по света. Смятам, че дори е заразително. У нас обаче се гласуват субсидии от по 300 000 лева за 30-40-минутен първи филм, който само зрителите на 5 фестивала ще видят. Този абсурд говори за тотална липса на стратегия от страна на НФЦ.
- Филмът ти за Румена Войвода вече втора сесия не получава одобрение от НФЦ. Имаш ли надежда все пак да го направиш?
- Трета сесия не получава одобрение. Но вярвам, че ще направя този филм, и вярвам, че темата ме избра. Използвам времето на отлагане за задълбочаване в епохата и в психиката на едни личности, които в днешно време просто ги няма. За съжаление.
- Аз лично те поздравявам за идеята зад него, тъй като темите и епохите в съвременното българско кино са много оскъдни: исторически филм след 1990 г. ние на практика нямаме. Нямаме филми, пресъздаващи друга епоха. Детски филми - също... Липсват ни и други жанрове. Защо сме толкова ограничени?
- 30 години нямаме такъв исторически кинофилм, в който думата българин да те кара да настръхнеш. Няма да ви убеждавам, че е назряло времето за това, само гледайте как викат зрителите "да живее България" на постановката "Хъшове" на Сашо Морфов в Народния театър. Моят сценарий по най-филмирания български класик - Николай Хайтов, разказва за истински персонажи и събития. Благодарна съм, че съмишленик ми е Жени Божилова, вдовицата на Хайтов и негов редактор. Това ме връща на въпроса колко важна е приемствеността. И още нещо: нямаме в българското кино филм за жена герой. Хайтов задълбочено и с респект изследва феномена, че по онова време всяка жена, хвърлила хурката и хванала пушката, не става просто хайдутин, а войвода. Има спомени на очевидци за двайсетина жени войводи и нито един за жена хайдутин!
- Често се поставят нашите филми в контекста на румънската и т.н. съседни кинематографии. Къде сме?
- Все още нямаме лице. Румънците имат, защото пускат много филми с по 30-40-50% финансиране, останалото набавят чрез международни копродукции. Количеството изкристализира в качество. Това трябва да е стратегията на министерството и новия директор на НФЦ. А не пускане на по един-два филма с 80% финансиране, гледани от по 1000-2000 зрители, с изхарчени над милион лева. Мариан Вълев каза гласно, страстно и ясно: "Чуйте Зрителя!". Не е казвал "Слушайте само чалгата, културата на моловете" и т.н. - как ли не беше видоизменена позицията му. Имайте респект към зрителите, те не са просто маса, а и на този етап снимаме предимно с техните пари. Въпрос е на морал. Нека имаме респект и към авторите, които зачитат тези зрители. Преди да излезе "Мила от Марс", 10 години нямаше филм с повече от 5000 зрители. Сега, след успехите на поредица филми и особено на "Мисия Лондон", зрителите бяха спечелени. Ей сега обаче ще ги предадем. Защо?
- Какъв е за теб критерият, по който един филм, респективно неговият автор, може да се смята за успял? Критическото признание, боксофисът или нещо трето?
- За мен това е Емоцията. Всичко, което ни докосва чрез смях, тъга, съчувствие, радост, плач. Чрез човечност. Нека не забравяме, че над всичките ни борби в гилдията и за гилдията голямата ни цел всъщност е това - да развълнуваме зрителя. Тази цел има силата на водата. Никой няма да я спре, може само да я канализира, раздроби на поточета, обезсили. Когато обаче има достатъчно силен трус, ручейчетата стават един бързей, река, водопад. Тогава ще започнат да говорят за лице на българското кино.
и мрете от студ през зимата (-30°