:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,497,011
Активни 85
Страници 1,354
За един ден 1,302,066
ИНТЕРВЮ

30 години нямаме филм, в който думата "българин" те кара да настръхнеш

Имайте респект към зрителите, призовава колегите си режисьорката Зорница София
Зорница София
Зорница София Попганчева е родена през 1972 г. в София. Завършва живопис в НХА, за кратко е в рекламния бизнес. Специализира режисура при акад. Людмил Стайков. Режисьор е на игралните филми "Мила от Марс" и "Прогноза" и документалните "Модус вивенди", "Смъртта и целият път обратно". В момента снима сериала "Къде е Маги" за bTV, а преди това - "Кантора Митрани" по тв7.



---------

- Ти даде искра на протеста срещу тазгодишната сесия на НФЦ. При това в писмото си послужи с много силни думи - "шуробаджанащина", "позор", "омерзение" и т.н. Какво те накара да реагираш така бурно?

- Определение за шуробаджанащина от тълковния речник: назначаване на доходоносни длъжности на лица, които са в близки роднински или приятелски връзки с назначаващия. В комисията, случайно или нарочно, петима членове са близки един с друг, както и с тримата режисьори с най-висок бал от конкурса. Този факт е еднакво неприемлив и ако аз или мои приятели бяхме на тяхно място. Срам ме е най-много, че в това участват моите "колеги по бунт", с които през декември 2010-а се обединихме срещу поправката, която обезсмисляше Закона за киното. Никой не смята, че всички фаворити на тази комисия не стават, както често разфокусират протеста. Но това, че много колеги от различни поколения, със или без проект в настоящата сесия, надигнаха глас, ясно показва, че проблемите са назрели за решаване. Огласяването на конфликта вкарва и общественото мнение като фактор. Защото, явно, вътрешнозаводски не успяваме да си го разрешим с години.

- На твоя страна застанаха и други колеги от гилдията, въпреки че някои не са съгласни с реториката ти. (От друга страна, ти не беше единствената афектирана - актьорът Мариан Вълев също не спести епитети за Дюлгеров.) Конфликтът по оста млади-стари ли е?

- Изместването на конфликта от принципен в междуличностен, или между млади и стари, е чиста провокация, която подменя конструктивната криза със свада и цели нещата да останат постарому. На кого е необходимо това, отгатнете сами. За мен приемствеността е важен компонент на културата - и личната, и националната. Дърво без корен линее и умира. Четете Хайтов. Много държа на отношенията си с колеги, съмишленици и учители от предишни поколения, те са ме формирали.

- Винаги си казвала, че дължиш много на своя учител акад. Людмил Стайков. В същото време Иглика Трифонова и Росица Вълканова защитават своя - Георги Дюлгеров. Ако беше в тяхната ситуация, как би постъпила?

- Няма да се уморя да повтарям: не мога да допусна да съм в комисия, където да оценявам своя учител Людмил Стайков. Човекът, който не просто ми е дал азбуката на професията, но ме е заразил с личната си визия и плам, да го разглеждам като 100 страници сценарий! Как бих могла да оценявам "качествата на диалога" му, или "значимостта на темата"? Абсурд. Веднага бих си направила отвод. Не само не желая да се съмняват в моята обективност, но и не искам никой да се усъмни в качествата на филма му. Честно казано, не бих искала да съм на мястото на Георги Дюлгеров, въпреки че той единствен след тази спорна сесия ще започва да снима; защото над филма му вече тегнат съмнения.

- Накратко: какво е най-необходимо да се промени, та да е по-справедливо разпределението на парите за кино?

1) В художествените комисии да се избират консенсусни независими експерти от различни области на лотариен принцип. 2) Промяна на оценъчните карти и поименно гласуване със "за" и "против" за филмите, както и контрол над производството на бъдещия филм. 3) Да се дават по-малко пари на парче, на по-голям брой филми, не повече от 50% от бюджета - така проектът ще докаже способността си да привлече допълнително финансиране. 4) Фонд "Кино" като алтернативен източник на финансиране е контролен орган, различен от НФЦ - той ще акумулира средства не от данъците, а от отчисления от рекламите по телевизиите, кинобилетите, от лотарията, както е във Великобритания. Имаме уверенията на министър Рашидов, че се работи по учредяването на фонда, както и по закона за данъчни облекчения.

- Трябва ли да са по-големи сумите, които Министерството на културата отпуска, или е по-важно това отпускане да бъде регламентирано, както и да се установят правила за външно финансиране?

- Точно това е важното, да. Министерството тази година си е свършило работата по осигуряване на субсидия. Анархията почва по долните етажи. Радва ме фактът, че министърът вижда проблемите и въпреки че досега ни остави автономност - "да се оправяме сами", не би допуснал повече хаос. Вече е ангажирал Обсерваторията по икономика на културата с работа по нови правилници и стратегии. Начало на промените би дал изборът на постоянен директор на НФЦ.

- "Мила от Марс" бе заснет с много нисък бюджет, без субсидия. Все още един от малкото. Героизъм ли е да заснемеш независим филм у нас?

- Да. Да. Но не е героизъм. Това е естественият път на един автор - да твори независимо от обстоятелствата, а не благодарение на тях. Самофинансирането е естествено за начинаещ режисьор навсякъде по света. Смятам, че дори е заразително. У нас обаче се гласуват субсидии от по 300 000 лева за 30-40-минутен първи филм, който само зрителите на 5 фестивала ще видят. Този абсурд говори за тотална липса на стратегия от страна на НФЦ.

- Филмът ти за Румена Войвода вече втора сесия не получава одобрение от НФЦ. Имаш ли надежда все пак да го направиш?

- Трета сесия не получава одобрение. Но вярвам, че ще направя този филм, и вярвам, че темата ме избра. Използвам времето на отлагане за задълбочаване в епохата и в психиката на едни личности, които в днешно време просто ги няма. За съжаление.

- Аз лично те поздравявам за идеята зад него, тъй като темите и епохите в съвременното българско кино са много оскъдни: исторически филм след 1990 г. ние на практика нямаме. Нямаме филми, пресъздаващи друга епоха. Детски филми - също... Липсват ни и други жанрове. Защо сме толкова ограничени?

- 30 години нямаме такъв исторически кинофилм, в който думата българин да те кара да настръхнеш. Няма да ви убеждавам, че е назряло времето за това, само гледайте как викат зрителите "да живее България" на постановката "Хъшове" на Сашо Морфов в Народния театър. Моят сценарий по най-филмирания български класик - Николай Хайтов, разказва за истински персонажи и събития. Благодарна съм, че съмишленик ми е Жени Божилова, вдовицата на Хайтов и негов редактор. Това ме връща на въпроса колко важна е приемствеността. И още нещо: нямаме в българското кино филм за жена герой. Хайтов задълбочено и с респект изследва феномена, че по онова време всяка жена, хвърлила хурката и хванала пушката, не става просто хайдутин, а войвода. Има спомени на очевидци за двайсетина жени войводи и нито един за жена хайдутин!

- Често се поставят нашите филми в контекста на румънската и т.н. съседни кинематографии. Къде сме?

- Все още нямаме лице. Румънците имат, защото пускат много филми с по 30-40-50% финансиране, останалото набавят чрез международни копродукции. Количеството изкристализира в качество. Това трябва да е стратегията на министерството и новия директор на НФЦ. А не пускане на по един-два филма с 80% финансиране, гледани от по 1000-2000 зрители, с изхарчени над милион лева. Мариан Вълев каза гласно, страстно и ясно: "Чуйте Зрителя!". Не е казвал "Слушайте само чалгата, културата на моловете" и т.н. - как ли не беше видоизменена позицията му. Имайте респект към зрителите, те не са просто маса, а и на този етап снимаме предимно с техните пари. Въпрос е на морал. Нека имаме респект и към авторите, които зачитат тези зрители. Преди да излезе "Мила от Марс", 10 години нямаше филм с повече от 5000 зрители. Сега, след успехите на поредица филми и особено на "Мисия Лондон", зрителите бяха спечелени. Ей сега обаче ще ги предадем. Защо?

- Какъв е за теб критерият, по който един филм, респективно неговият автор, може да се смята за успял? Критическото признание, боксофисът или нещо трето?

- За мен това е Емоцията. Всичко, което ни докосва чрез смях, тъга, съчувствие, радост, плач. Чрез човечност. Нека не забравяме, че над всичките ни борби в гилдията и за гилдията голямата ни цел всъщност е това - да развълнуваме зрителя. Тази цел има силата на водата. Никой няма да я спре, може само да я канализира, раздроби на поточета, обезсили. Когато обаче има достатъчно силен трус, ручейчетата стават един бързей, река, водопад. Тогава ще започнат да говорят за лице на българското кино.

18
4795
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
18
 Видими 
13 Юли 2012 20:47
Мисия Лондон? Ахаха... ама моля ви се. Е за това румънците ще имат претенденти за Оскар, а вие ще правите мижитурски филми в чалга стилистика. Мариан Вълев е пълен некадърник. Ей богу, такъв е. Дори в чалга реклама е трагедия. Но знае ли човек, на принципа, че не е кой знае какъв актьор, току виж се излюпил топрежисьор. Майтап бе.
13 Юли 2012 23:34
кой е този людмил стайков? за първи път чувам
14 Юли 2012 00:00
кой е този людмил стайков? за първи път чувам

Пич, не се излагай. Има Уики, нй-малкото от там можеш да се образоваш.
Людмил Стайков бе един от най-толерираните български режисьори преди 89-та. Най-скъпите български продукции са негови - трилогията за Аспарух (покрай кампанията за 1300 години България), Време разделно. Направи няколко правоверни соц. филми и един доста претенциозен и хвален от критиката филм по сценарий на К. Павлов - Илюзия.
Лично аз въобще не съм почитател на Стайков, но това си е мое лично мнение. Иначе можеш да го броиш като жив "класик" на българското кино.
14 Юли 2012 03:21
Без малко да прочета статията, подмамен от снимката и заглавието. Но когато видях анонса -режисьор на любимия ми филм" Мила от Марс"-викам си йок, тук мирише. Аз съм изгледал много филми през дългия си житейски път, ама такваз претенциозна и пълна тъпня не бях и сънувал. Дори съветските филми на конвейр не бяха чак толкоз отчайващо некадърни. Пробемът на бг кино не са парите, а хората. И има едно име-бездарие и голи претенции.
14 Юли 2012 09:44
Зе Мария
Бих добавил и "Прогноза"...
14 Юли 2012 10:32
мисия европа е тъп, спаси го само актьорската игра, мила от марс не догледох, и така е от граница, дзифт пък изтърпях до след първите отвратии, аман от комплексирани некадърници, верно малка страна сме, но с традиции в култура, не можем да сме епигони и смешници имитатори на чужд живот, ни пък е важно как на другите в света изглеждам, аз съм потребителят, мене изкуство е потребно не бози, проекти, падение и нищо сърцето да докосва, да ме покаже как съм оживял наспроти геноцида, и няма как да се случи с промити, зомбирани, и мислещи в кутия, влезте в животът бре, срещнете с хора, съдби, трагедии, истински,
14 Юли 2012 13:48
От истината много боли, но... няма как да се скрие. Повече от 20 години в България се извършва геноцид над населението. Остават само послушниците - хората, които не могат да направят нещо сами, а чакат някой друг да им свърши важната работа.
След като "качеството" на хората се понижава няма как нивото на културата да се повиши. Състоянието на българското кино го доказва. Скоро гледах представянето на български филм в Лондон, заглавието беше за лов на някакви хищници, но така и не вдянах идеята на филма където главният герой беше същият този Мариан Вълев. Освен, че някой плаща за да компрометира българщината. Много ме боли от това защото и аз съм част от България, макар и далече от нея искам да помогна с каквото мога.
Понякога се заглеждам в българската телевизия, заслушвам се в гласовете, дикцията на говорителите, всичко уж им разбирам, а ме натоварват с постоянното изтъкване на лошото. Като че ли в България нищо хубаво няма, само лошото е останало...
Не зная на кого е нужно нашето кътче земя, на което хората са излишни и трябва да загинат.
14 Юли 2012 13:49
Зе Мария,
замисли се в какви условия живеят сънародниците ни. Не ги обиждай! Това, че все още са живи е успех!
14 Юли 2012 13:59
От 20 години сме в един филм, в който думата "българин" ни кара да настръхнем...един срещу друг.
14 Юли 2012 14:17
От всичките филми съм гледал само Мисия Лондон. Заради едно момиче требваше да проява интерес, иначе немаше да стане работата. Е, тежко беше, ма издържах, щото имаше стимул. Обаче безплатно никога немаше да го изгледам.
14 Юли 2012 21:24
"Мила от Марс" определено няма да получи оскари.
Но Зорница заслужава адмирации за искреното интервю и духовния заряд на позициите си. Аз бих казал, че рядко през последните 30 години е говорил в медиите за реалните проблеми на българското кино.
Като изключим, естествено, напъните на небългарските лобисти за осигуряване на международни награди за "филми" - карикатури на българската действителност с опити за дългосрочни щети върху имиджа на България.
14 Юли 2012 23:25
Бел. на модератора: Моля, пишете на кирилица или Натиснете тук
15 Юли 2012 01:24
Да не обидим човека, ама той ли режисира дълбокомислените пафкания с продължителност на тоалет-пауза, които така съм запомнил от грандиозните кинаджийски години? Гениална работа.
Честно казано, да оставим настръването на страна, ама не е лошо да имаме филм от който поне да не се срамуваме. В смисъл да не е само за собствена консумация, разбираем само за нашего брата.
15 Юли 2012 03:23
"Като че ли в България нищо хубаво няма, само лошото е останало..."
Кое му е хубавото? Поне преди климатът беше хубав, а сега се пържите през лятото (40° и мрете от студ през зимата (-30°.
"Не зная на кого е нужно нашето кътче земя, на което хората са излишни и трябва да загинат." Мераклии - бол: Турция, Румъния, Сърбия, Гърция. А, да не забравим великите макета.
15 Юли 2012 08:45
Зорница София е образцово некадърна режисьорка. "Филмите" й са като учебник за клишета.
15 Юли 2012 08:59
Очевидно таланта да се сбориш за държавни фондове не се покрива с таланта на режисьор.
Затова по света има от една страна продуцент и от друга страна режисьор.
15 Юли 2012 10:45
Шуробаджинащината в бг киното според мен започва още от кандидатсването в НАТФИЗ! Всичко опира до това тчии син, дъщеря или друг родственик си! След това останалите свободни места се заемат от изкаралите курс при някой от комисията или техен близък и най-накрая, ако има тук-таме някое празно незаето място може да се заеме от някой наистина талантлив човек! Малко са присъстващи и истински таланти в киното, който не са завършили НАТФИЗ като Парцалев (лека му пръст)! И след това защо сме нямали добро бг кино! Ами как като кадрите вътре са не толкова талантливи! Кой е казал, че талант се предава по наследство! Да не говорим, че театрите ни са пълни с добри артисти все пак, които обаче не стават за големия екран! Да играеш в театър е едно, в кино съвсем друго-това обаче повечето артисти тук не го проумяват! А сюжетите-2 тертипа-или засилване на бг черти до повръщане и показване на бълагрина като Бай Ганьо или имитиране на us модела, който с бг бюджет и игра изглежда нелепо! И след като идеите за филми се ограничава предимно дo тези 2 видa, какво повече да говорим за таланта на бг творци, а от там и на киното! Да, има добри пробиви, само стискам палци те да не са изключения, а скоро да са определения на бг кино! Виждал съм и доста добри театрални постановки, иновативни, не знам защо креативността не стига и до големия екран! И, още нещо, няма да е лошо работещите в киното закостенели мозъци да вземат пример от създателите на добри филми и успешните актьори! Зрителите ще бъдат благодарни! А, и човек се развива само когато успее да погледне в себе си и промени очевидните недостатъци, а не слуша комплиментите на лaскателите, които чакат с думите си да привлекaт тяхното внимание и евентуално покрай тях да бъдат въведени в индустрията! Eстествено, човек трябва да е искрен със себе си, а това е най-трудното нещо!
15 Юли 2012 10:48
госпожата навярно има право, познава и правенето на филми, вероятно таи проект, някаква идея която да превърне в изкуство и тъй покрай идеите, които авторът предлага облечени в изобразителни средства и снабдени с емоции да са разбрани и причастни, стигнахме до ролята и цел на кино, да е социално и морално осъзнато, нели цел му е съзнанието, моето, на зрител, и още много малко трябва, да е искрено и честно та да му хвана вяра, и чистото сърце да възтрогне, да настръхнеш, нещо като напримерно неореализъм, в беднотия туй е пътя, вярвам на творци жени, в житейските битки интуиция ги води, и материята им е стихия
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД