Две от най-мощните династии във финансовия свят Ротшилд и Рокфелер обявиха, че създават стратегически алианс, който ще разполага с активи за 40 милиарда долара. На пръв поглед тази сума не изглежда много голяма, като се има предвид спекулациите с какви пари и влияние разполагат двете фамилии. Всъщност никой не знае освен тях с колко точно пари разполагат. Тази секретност си остава една от главните традиции на двете династии, тъй като и едната, и другата фамилия започнаха своя път с помощта на полулегални или напълно нелегални бизнес начинания. Историите на Ротшилд и Рокфелер като че ли оправдават любимия цитат на Остап Бендер, че "всички големи съвременни богатства са спечелени по нечестен път". Патриарсите на тези известни фамилии наистина са нарушавали закона, при това постоянно. Но те не са били примитивни престъпници, които само взимат, без да дават нищо на обществото. И едните, и другите навремето измислиха и внедриха в организацията на бизнеса нови решения, които се оказаха много нужни на икономиките, но не бяха предвидени от законодателствата. Така



бе формирана нова икономическа реалност



и законът бе принуден да се адаптира към нея.

Всичко започва през втората половина на XVIII век, когато капиталите вече достатъчно свободно се премествали през границите на европейските държави, а много банкерски къщи, които съществували от стотици години, явно изоставали от тази тенденция. Прехвърлянето на капитали ставало много тромаво, комисионите и процентите по кредитите били ужасно високи, но най-важното - старите банки пазили репутацията си и не се намесвали в рисковани операции. Подобна обстановка по принцип помага за появата на смели иноватори, готови да рискуват. Такъв бил Майер Амшел Ротшилд, който е роден на 23 февруари 1744 г. в германския град Франкфурт на Майн в семейството на немного богат евреин, изкарващ си прехраната с обмяна на пари в гетото. Неговата кантора се намирала под табела във формата на червен щит, откъдето се появило и логото на фамилията. Като млад Майер пристигнал в Хановер, където достигнал големи успехи в сферата на кредитното изкуство в банка "Опенхаймер", а през 1764 г. се завърнал в родния си град, за да продължи делото на починалия си баща. Той се увлякъл по нумизматиката и събрал за няколко години внушителна колекция от старинни и редки монети. Майер започнал много успешно да ги пласира и освен богатство започнал да трупа и нужните му контакти с висшето общество. Така той продал много успешно партия редки монети на хановерския генерал фон Ещорф и с негова помощ се запознал с наследника на германското княжество Хесен-Касел принц Вилхелм IX, в чиито владения тогава се намирал Франкфурт на Майн. По това време малкото феодално графство се смятало за едно от най-богатите в Европа. Неговите владетели имали добър бизнес, чиято основна цел била създаването на малки армии от бедни поданици, които давали под наем на своите вечно воюващи съседи. Другият доход идвал от даването на кредити на останалите германски князе и дори на австрийските императори, като за това се взимали много добри проценти. Посредници в тези операции били франкфуртските банкери като Бетман, Рупел и Харниер. Самият Вилхелм не обичал да го занимават с тънкостите на тези финансови дела, тъй като имал много по-важни ангажименти, като например големия брой любовници, които успели да му родят 23 незаконни деца. Принцът купил от Ротшилд няколко редки монети и веднага забравил за него, но напористият младеж



знаел как да използва подобни срещи



Не след дълго той се запознал с Карл Будерус, който успешно се занимавал със стопанството на наследника на Хесен, който бил толкова доволен от него, че му поверил своите финанси. Будерус и Ротшилд бързо намерили общ език, тъй като и двамата били талантливи финансисти, издигнали се от низшите слоеве на населението и решени да подобрят материалното си състояние с помощта на богатствата на Хесен. Именно благодарение на протекциите на Будерус през 1769 г. Ротшилд получил титлата на придворен търговски агент на принца, което му отворило вратите в света на големите финанси. Така започнал възходът на Ротшилдови.

Самият Вилхелм IX не успял дълго да се радва на своите успехи, защото през 1806 г. войските на Наполеон окупирали страната му и принцът трябвало да избяга в Дания. Френският император на практика прекратил съществуването на Хесен-Касел и присъединил земите им към новосъздаденото кралство Вестфалия. Затова Вилхелм имал нужда както никога от способностите на Ротшилд и новата звезда на фамилията - Нейтан. Той започнал да играе успешно с парите на хесенския принц на борсата в Лондон, а другите му братя в това време обикаляли Европа и събирали дълговете по кредитите на Вилхелм. Именно благодарение на посредничеството на Ротшилд изгнанието на бившия принц на Хесен не било толкова горчиво, а дори доста хубаво.

През 1811 г.



Нейтан измислил нова грандиозна операция



Британската източна индийска компания предложила за продан на борсата злато за 800 000 британски лири и Ротшилдови го изкупили, тъй като имали сигурна информация, че то скоро ще потрябва на английското правителство. По същото време в Испания воюват британските войски начело с Уелингтън срещу Наполеон и англичаните имали спешна нужда от налични пари, за да плащат за продоволствието и военните запаси. Нейтан не само продал много изгодно златото на британската корона, но и предложил оригинален начин как да се доставят парите на войската. Той обещал да прекара златото през враждебната територия на Франция, което би било върхът на авантюризма, ако братята Ротшилд и техните контакти не работили като много добре смазан механизъм. По време на Наполеоновите войни династията Ротшилд създала в Европа най-добрата мрежа от агенти и куриери, които се премествали през различните столици по-бързо от френските пратеници, смятани тогава за най-добрите. Така банкерите разбирали винаги първи за най-новите новини на Стария континент, което им позволявало успешно да манипулират борсите. Много добре е известна историята как Нейтан Ротшилд използвал изхода от битката при Ватерло. Според легендата за това му помогнали пощенските гълъби, но всъщност истината била, че той получил достоверна информация от агент с фамилията Ротворт, който пристигнал с новината за победителя на бърза платноходка. След като разбрал за победата на Уелингтън, Нейтан решил да заблуди конкурентите си и започнал да продава акциите си на борсата в Лондон. Другите играчи, които вече вярвали, че Ротшилд разбират новините по-бързо от другите, започнали също трескаво да продават акции, които пък били купени на безценица от Нейтан Ротшилд. Триумфът бил следван от други финансови победи. Австрийската империя дори дала на братята баронски титли, което окончателно ги утвърдило сред висшето общество.



Те пък на свой ред си поделили европейските столици



- Нейтан си останал в Лондон, Джеймс се заселил в Париж, Соломон във Виена, Калман в Неапол. Амшел продължил делото на баща си във Франкфурт.

Джеймс Ротшилд инвестирал в строителството на железни пътища и фабрики, в производството на френски вина и в много други сфери, като почти винаги правел това с големи печалби. Той, естествено, бил постоянно обкръжен от подмазвачи и желаещи да забогатеят на негов гръб. Амшел, Соломон и Калман (който сменил името си на Карл) били по-малко забележими личности от тази династия, но не и по-малко успешни финансисти. Братята Ротшилд надживели редица политически кризи, както преди това успешно се справили с войните на Наполеон и окупацията, което си има обяснение. За Стария свят XIX век се превърнал във век на Ротшилдови. Съгласно традицията, заложена още от Джеймс, обикновено те се женели за свои племеннички или братовчедки, за да не допускат чужда кръв в семейството и да не раздробяват капитала (самият Джеймс се оженил за дъщерята на своя брат Соломон). Към края на века парите на Ротшилдови били навсякъде: те финансирали строителството на Суецкия канал и добива на южноафрикански диаманти от компанията "Де Беерс". Занимавали се с благотворителност, колекционирали произведения на изкуството, отглеждали орхидеи и произвеждали вино. Ротшилдови успяха да постигнат нещо много важно по времето на тези кризи -



да гарантират запазването на капиталите в условията на обща нестабилност



В същото време герои се появявали и в Западното полукълбо. През 1870 г. братята Джон и Уилям Рокфелер основали компанията "Охайо корпорейшън" - бъдещия "Стандарт Ойл". Формирането на главния петролен клан на Америка отчасти напомня историята на клана Ротшилд. Първо, Джон и Уилям били братя и имали общ бизнес. Второ, както братята Рокфелер, така и братята Ротшилд имали харизматичен баща, който ги насочил по предприемаческия път. Бащата на бъдещите петролни крале Уилям Евъри Рокфелер бил лекар шарлатанин, който снабдявал лековерните хора с чудодейни билки срещу всякакви болести. Подобно на Майер Ротшилд, той бил истински майстор на директните продажби и с радост обучавал синовете на изкуството си. Още една прилика има между двата клана - дълги години нефтената империя на Рокфелер, както и финансовата империя на Ротшилд



са били сенчести предприятия



Казано направо, бизнесът на Рокфелер бил нелегален, което носело немалко ядове на братята. Според американските закони от XIX век регистрирана в един щат фирма не можела да действа в друг щат. Съответно "Стандарт Ойл ъф Охайо" имала право да произвежда, превозва и продава нефтопродукти само в Охайо. Развитието на икономиката изисквало окрупняването на предприятията и създаването на корпорации на национално равнище, но приетите тогава закони били в интерес на дребните производители и никой не смятал да ги променя.

Накрая през 1879 г. Рокфелер измислили идеално юридическо прикритие за своите действия. Те решили да използват практиката на попечителските съвети - тръстовете. Обикновено тръстовете се създавали за управление на капитала на лица, които не са способни да вземат самостоятелни решения. По принцип ставало дума за сираци, слабоумни или провалили се роднини, които биха могли да пропилеят натрупаното наследство. Рокфелер разпространили тази практика и върху корпоративните отношения. От служители в централата на "Стандарт Ойл" бил създаден неголям "попечителски съвет", който трябвало да управлява активите на всички компании на нефтения гигант - сякаш тези компании са били малки деца. Към онзи момент "Стандарт Ойл" тайно владеела около 20 компании в различни щати и в още няколко е притежавала дялове, но формално си е оставала фирма, която действа само в щата Охайо. Идеята за тръстовете обаче се оказала твърде своевременна и била приета с възторг от американския бизнес. След известно време се появили тръстове на винарите, на производителите на захар, на тютюна и така нататък.

Не съвсем етични били методите, с които



Рокфелер притискали конкуренцията в ъгъла



"Стандарт Ойл" тайно уреждала изгодни тарифи от железопътните компании, което водило до поевтиняването на продукцията й. Понякога работата стигала до чиста проба престъпност. Например, когато през 1878 г. в Пенсилвания започнало строителство на нефтопровода "Ривърсайд пайплайн", по който трябвало да потече петрол на конкуренцията, Рокфелер наели бандити да извършват диверсии по съоръжението. Докато строителството тъпчело на място, "Стандарт Ойл" построила четири паралелни нефтопровода, разорила "Ривърсайд", а накрая купила конкурентната тръба. Всичко това дразнело конкурентите и от края на 70-те години на XIX век съдебни искове един след друг се стоварвали върху Рокфелер. "Ривърсайд" също опитала да съди "Стандарт Ойл", но така и не успяла да докаже в съда връзката между бандитските нападения и Рокфелер. През 1879 г. срещу Рокфелер се опълчила Асоциацията за защита на предприемачите. В Ню Йорк била създадена Комисията "Хепбърн", която разследвала "несправедливите предпочитания и други злоупотреби" в железопътния транспорт. "Стандарт Ойл" била принудена да се откаже от железопътните си преференции, но конкурентите не успели да докажат, че една или друга фирма, ползвала изгодни тарифи, принадлежи именно на Рокфелер.

Впрочем конкурентите



също се опитвали да преиначават фактите



Компанията "Скоуфайлд, Шермън & Тийгъл" осигурила свидетели, които нашироко описали как Рокфелер ги изиграли. В съда се явили две вдовици Бекус и Хант, които продали на "Стандарт Ойл" рафинериите си. Вдовиците твърдели, че заводите били продадени под натиск и на ниска цена, но адвокатите на Рокфелерови съумели да докажат, че в двата случая цената е била справедлива. И все пак "Стандарт Ойл" отново била принудена да отстъпи, а "Скоуфайлд, Шермън & Тийгъл" се сдобила с изгодни за нея тарифи.

И все пак всичките победи на конкурентите бледнеят пред успехите на Рокфелер. В началото на 80-те години на XIX век



техният тръст контролирал около 80%



от всички нефтопреработвателни мощности на страната и около 90% от тръбопроводите. Доходите растели от година на година. Ако през 1883 г. общата им чиста печалба била $11.2 млрд, то през 1890 г. тя достигнала $19.1 милиарда. Джон Рокфелер се оказал първият доларов милиардер в света, което, естествено, не го направило по-популярен сред конкурентите.

За "Стандарт Ойл" сериозните проблеми биха могли да започнат през 1890 г., когато Конгресът приема "закона Шермън", който забранява да се пречи на свободната търговия чрез създаването на монополи. Законът обаче заработил истински едва при президента Теодор Рузвелт. През 1906 г. администрацията на президента завежда дело срещу "Стандарт Ойл" и през 1909 г. съдът постановява тръстът да бъде ликвидиран. Но към онзи момент Джон Рокфелер, който вече се интересувал от голфа и благотворителността повече от бизнеса, разделил империята си на 34 компании, като запазил контролния пакет акции във всяка от тях. След което продължил да се наслаждава на живота.

През ХХ век Рокфелер и Ротшилд имали сходна съдба. След като достигнали върха на богатството, широката общественост започнала



да възприема двете фамилии като заплаха за обществените устои



Срещу Рокфелер например била предприета мащабна кампания в пресата за дискредитиране на тръста им, което спомага за разпада на сенчестата империя. В Европа успехите на Ротшилд предизвикват вълна от антисемитизъм, която съвпада с обособяването на националните държави в целия континент. На практика Ротшилд са вече граждани на света, което им позволява да правят бизнес в европейските столици. Втората световна война нанася тежък удар по бизнеса на Ротшилдови, защото национализира цялата им собственост в страните, окупирани от хитлеристка Германия. Впрочем след войната те бързо възстановяват загубените си позиции и бизнесът им и занапред демонстрира завидна жизненост. След като през 1981 г. социалистическото правителство на Франсоа Митеран национализира банката De Rothschild Freres, създадена още от Джеймс Ротшилд, наследниците му основава нова банка - Rothcshild & Cie Banque, която след няколко години става един от най-големите играчи на европейските финансови пазари. И така традицията продължава.