Има една странна сянка, от която Бойко Борисов няма да може да избяга. И тя не е на неговия благодетел Симеон Сакскобургготски, който го вкара в политиката, нито пък на любимия му Тодор Живков, който му дал уроци по управление, докато бил охраняван от "Ипон".



Сянката е на Михаил Михов, известен като Мишо Бирата -



покойния шеф на бирена фабрика, опитал се да осуети проверка на митницата с личните протекции на министър-председателя Борисов. Темата стана гореща в началото на 2011 г., когато излезе аудиозапис от разговор на премиера с шефа на митниците Ваньо Танов, в който Борисов му нарежда да спре митническа проверка на пивоварна "Леденика", свързвана изцяло с Михов.

Нещо, което би се превърнало в страхотен скандал в демократична държава. И то само с един-единствен възможен изход. Но не и в България.

Тогава българският премиер разигра театър, като обяви, че ще направи всичко възможно да изпрати записите в чужбина. "Ще направя така, че ако мога да взема достоверни записи, да опитам да ги пратя за изследване в чужбина, защото тези, които се занимават с монтаж, знаят колко опасно може да се случи в едно изречение да се поставят или махнат думички". Така той в прав текст обяви, че според него записите са манипулирани. После забърка такъв словесен гювеч, че накрая излезе, че е жертва на чудовищен заговор, организиран от Държавна сигурност, от вражеския тогава РЗС, търговците на горива... Чак близо година по-късно прокуратурата обяви, че според експертиза става дума за презапис от истински, на практика неманипулирани записи от телефонно подслушване, разрешено законно по закона за специалните разузнавателни средства и изпълнено от техническата служба на МВР. Тогава обаче премиерът си замълча.

А преди седмица



най-изненадващо си призна, че е казал всичко,



което и без това се чува повече от ясно на записа. С едно изключение - имало някаква много здрава ругатня, която отправил спрямо президента Георги Първанов, но била изчезнала от записа.

"Аз си спомням много добре как казах няколко нецензурни думи, които ги нямаше в записа. Президентът ми се обади и каза, че митничарите правят безобразия и с няколко леки пипания разговорът придобива съвсем друг характер. Но помня една голяма ругатня по линия на президента и я нямаше в записа. Щото от това става ясно, че той ми се е обадил, а

аз този Мишо Бирата не го познавам, той си беше на Първанов приятел, на Румен Петков", каза Борисов в пореден опит да обърка не само обществото, но и самия себе си с обясненията си.

Но този път той не отрече разговора с Танов и внушението, че наистина се опитва да му въздейства: "Но нямаше как да не реагирам, след като президентът ми се обади и ме помоли. Не че е правилно,



не е трябвало да го правя, но съм си такъв,



всеки има своите грешки, прекрасно знаейки, че на Танов телефонът е под контрол". Което прави нещата още по-страшни, защото демонстрира усещането си за пълна безнаказаност.

След като една година чакахме Борисов да признае, че такъв разговор е имало, новото е, че от този разговор нямало нито едно последвало обстоятелство, неизвършена проверка или прикрита проверка. Единственото последствие бил публичният шамар, който получил. Нещо, което изобщо не е така. Защото с две думи той признава, че е спрял митническа проверка на предприятие с отнет лиценз, което е хванато да работи и след това. Както и че е напълно редовен записът от разговора, в който иска съотборникът му Вучката да работи на по-добро място в митниците.

Прокуратурата продължава да не вижда проблем

Когато преди това гръмна скандалът, същият този премиер заобяснява как управляващите и неговата партия ГЕРБ ще направят тутакси кардинални промени в закона за специалните разузнавателни средства (СРС). Че наистина се подслушва и следи много. Че не трябва вътрешният министър да контролира този процес и че лично Борисов ще поиска главният секретар като най-висока професионална длъжност в МВР да се занимава единствен с исканията за СРС. Че не трябва да има изтичане на информация, че има рекетиране с такива данни... Година и половина по-късно няма никакъв резултат. Все едно, че не е имало такова обещание. Единствено преди няколко дни заедно с признанието, направено пред блогърите Асен Генов и Константин Павлов - Комитата, че е говорил за Мишо Бирата, премиерът обяви, че



МВР не може да има такъв независим главен секретар



Борисов бил единствен и очевидно незаменим. И че всеки друг можел да манипулира събраното чрез СРС. В присъствието на Цветанов той на практика заяви, че Цветан Цветанов и Калин Георгиев не стават и манипулират данни, събрани с подслушване. Но какво от това? Отдавна не само най-приближените му свикнаха Борисов да говори каквото му падне. Щом няма последствия, дори в случая, описан по-горе, когато става дума за съставомерни твърдения и действия.

През времето, когато според клетвите му трябваше законово да се ограничи използването на СРС, МВР се е развихрило точно в обратна посока.

През 2011 г. министерството е използвало 26% повече СРС в сравнение с 2010 г. Това показва докладът на парламентарната подкомисия за контрол на СРС, който бе обсъден наскоро от правната комисия в НС. Документът е подписан от членовете на подкомисия, в която има представители на всички парламентарно представени партии.

Ръстът на СРС, от които главно се използва подслушването. Оказва се, че миналата година са подслушвани или следени 7881 българи, или с 30% повече от 2010 г. В същото време осъдените на базата на доказателства, събрани чрез СРС, намаляват, и то с цели 17%. Ротационният председател на подкомисията за контрол на СРС Михаил Миков (БСП), който е и бивш вътрешен министър,



определи като "взривно" нарастването на исканията и за телефонни разпечатки



и трафични данни, което върви по друга процедура. През 2011 г. те са били общо 74 000, а отказите на съдилищата са под 1.5%. Миков заяви, че подкомисията е неспособна да упражнява контрол върху тази дейност, защото не се водят достатъчно подредени регистри. Големият проблем е и обстоятелството, че съдилищата на практика не отказват искания за използване на СРС-та. Затова и сега се предлага всяко разрешение на съдиите да се аргументира подробно.

Изводите на парламентарната подкомисия са, че СРС-та вече не се използват в изключителни случаи, а са най-често използваното средство за събиране на доказателства в България. Преди четири години Европейският съд по правата на човека излезе с препоръки към страната ни да направи голяма реформа в тази област. Нищо не е направено и до момента.

"Да, както поднасяте цифрите, има леко завишаване, но трябва да ви кажа, че резултатите в борбата с организираната престъпност са в пъти повече и това много ясно се отчита от тези, които са компетентни да коментират какви са резултатите - Европол, ОЛАФ, Държавният департамент", твърди сега вътрешният министър Цветан Цветанов, за когото 26% е "леко завишаване".

Властта очевидно не само иска тотален контрол, но и трепери от страх - да не падне от стола. И затова си въобразява, че с повсеместно подслушване ще си гарантира втори мандат. Винаги обаче е ставало точно обратно.



каре

За душата на премиера и тогата на прокурора

Виктор Киселов



Грешката на премиера, по-точно репликата "Хайде прибирай ги оттам, нали поехме ангажимент да не...", е ясно определена в българското законодателство. По-специално в НК, раздел "Престъпления по служба", чл. 282, ал. 1. В него се казва, че длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или пък превиши властта и правата с цел да набави облага за себе си или за другиго, ще трябва да излежи до пет години затвор. Следващите две алинеи пък предвиждат още по-сурово наказание за "лице, което заема отговорно служебно положение". За особено тежки случаи присъдата е от 3 до 10 години затвор.

Публичното признание на българския премиер е последен тест за правосъдната ни система. И за Софийската градска прокуратура, на която са подведомствени, така да се каже, членовете на правителството. Вече е публичен факт, че премиерът наредил прекратяването на митническата проверка в пивоварната. Дали ще се намери прокурор, който да започне разследване, е въпрос с предизвестен отговор.

Ако питате мен, няма лошо премиерът да получи обвинение и да се изправи пред съда. Признанието пред тази инстанция има далеч по-висока стойност, отколкото това пред медиите. Да не говорим за това, че премиерът ще има най-добрите адвокати и не е изключено да бъде оправдан. Ако питате мен, за един оправдан премиер двама невинни давам.