Живеем си по законите на светата инквизиция и единственото събитие е поредното публично аутодафе. Днес на кладата са социолозите. Тълпата се възторгва от прехвърчащите камъни, медиите отбелязват всяка капка кръв, пусната при поредния удар, а Яне Янев се вживява за пореден път в ролята на Великия инквизитор.

Ако оставим настрана факта, че Средновековието е мрачен период в човешката история, и обърнем взор напред, сигурно ще успеем да видим задаващата се светлина на Ренесанса. Но в момента сме в тъмния свят. В който обществото се крепи на усещането за мръсотия, по-голяма от тази, в която тъне самото то.



Думата ни е за социологическото блато,



в което всички дружно - политици, социолози, медии и граждани - успяхме да натъпчем една твърде свободолюбива и изразяваща демокрацията наука. В тоталитарните режими социологията е забранена наука. У нас нещата се решиха по-просто - тя вече не се ползва с името на наука. Както политиката, социологията се превърна в сфера доходоносна и съблазнителна с властовите ресурси, които придоби. А просперитетът на социолозите не се изразява в солидността и истинността на данните, а в придобитите имоти и пари.

Скандалът избухна покрай предложението на РЗС (впрочем присъстващо и в предложените промени на Изборния кодекс и от други партии) социологическите агенции да обявяват поръчителя на изследванията си в предизборен период. Едва ли има социолог, който да не се отнесе скептично към рационалността на това предложение. Защото поръчители в България е лесно да се намерят. Първото, за което би се сетил всеки, искащ да остане анонимен поръчител, са онези над 180 регистрирани партии. Така се отваря ново поле на корупция - те досега продаваха само регистрацията си. Какво да говорим за медиите, чиито собственици и ръководители могат да станат посредници при поръчката на социологически изследвания. Няма да коментирам разумността на подобно допускане, защото българите достатъчно чухме как се оценява свободата на медиите ни в света. Картината е повече от плачевна. Кой друг може да се продаде или купи? Всеки икономически субект, който до този момент даряваше партиите с безплатни "бонуси" под формата на билбордове, гориво, коли и прочее, сега ще има възможност да го стори и с данни за рейтинга.

Не искам да си мисля, че и в другите си предложения за промени в Изборния кодекс партиите се плъзгат по повърхността на проблемите, вместо да се опитат да ги решат. Но случая с прозрачността на връзките социолози-политици е точно такъв.



Гилдията е обединена - проблем има и той не е от вчера.



И това е проблемът на липсващата пазарна конкуренция между социологическите централи. Както всеки бизнес в България, в момента и този, на социологическите агенции, е тотално зависим от държавните пари (независимо дали става дума за национални или евро средства). Бюджетите на фирмите са крайно свити с оглед на кризата, а качествено проведените социологически изследвания изискват доста средства. Но, ще кажете, какво значение има кой поръчва данните, те нали трябва да са верни - това е смисълът на едно изследване. Точно така е. Но проблемът не е в достоверността на получените данни, а в онова, което се поднася на публиката.

В България социолозите паднаха в политическия капан да се превърнат в платена част от предизборната кампания, получаваща парите си срещу услугата зомбиране на публиката. И при всяка кампания има едни или други агенции, изкушени от това да създават обществено мнение, вместо да го изследват. По какво да ги познаем? Две са полетата, в които те се изявяват. Едното е, когато ни се представят данни за нещо, което не съществува. Ако вземем пример от близкото минало - рейтинги на кандидати, които още не са кандидати, или на партии, които още не съществуват. Второто е, когато при наличие на конкретно мнение се опитват да ни покажат, че то не е единственото. Много жалък опит, защото известно е, че мнения има много и най-различни, но общественото мнение по даден въпрос е едно - доминиращото "ЗА" на мнозинството. И това, че има малцинство, което казва "НЕ", просто изразява азбучната истина в една демокрация, а именно - мнозинството взима решенията.

От тук нататък са технологичните възможности, които съдържа всяко социологическо изследване, да манипулира изследваните процеси и дори да "подсказва" желани отговори. По тези въпроси - за обобщените отговори, за сугестивните въпроси, за скалите и прочее си пишем по избори вече 20 години. А проблемът не само не се решава. Той се задълбочава и изостря.



Защото хората не искат да ги лъжат.



Не искат социолози, които да са част от кампанията на политиците. Те искат социолози, които да показват тяхното мнение, а не политическите мераци.

Хората по света са си решили този проблем. И ние трябва да намерим начин да си го решим. Което изисква определени мерки, включително и от страна на властта. Едно от тези решения би следвало да бъде публичният регистър на социологическите централи, които имат професионалния капацитет и авторитет да правят изследвания на изборните процеси. Защото по време на избори най-честа е практиката да се появяват никому неизвестни и напълно фалшиви агенции и институтчета, които публикуват данни. И хората не са длъжни да знаят кой кой е - те единствено запомнят, че "социолозите казаха...". Второ решение би следвало да засяга реда и начина на боравене със социологически данни от страна на медиите. Сега оправданието на социолозите е, че те са си дали данните, само че медиите "така са ги публикували". Третото решение би следвало да обърне внимание на нелоялната конкуренция и противоречието на интереси. Обвързаността на собственост на социологически агенции с рекламни агенции и медии, начинът на провеждане и гарантиране на прозрачността на поръчките и изсветляване на сивата "икономика" в социологическия сектор биха допринесли за преодоляване на настоящото състояние. И за превръщането на социологическите агенции в реална част от гражданското общество. Иначе ще продължим да се мотаем по пътищата на "гражданското", ще продължат и партии, и политици, и медии, и социолози да се правят на граждани, докато в действителност



са чисто и просто далавераджии



Съзнавам, че трябва да се извиня на всички - и политици, и журналисти, и социолози, - които ревностно си вършат работата. Но истината е една - хората нито могат, нито им е работа да помнят кой кога ги е излъгал. Те всъщност и трудно могат да направят тази оценка, докато ги лъжат. Това е отговорност на професионалистите. И затова в онези - "белите" демокрации, хората се стараят да опазят доброто името на своята професия. Докато самите социолози не престанат да реагират: "абе, знаем си го/я - такъв/а си е...", и не превърнат в реална практика и етичния си кодекс, и професионалните си правила, в България социолозите ще са в един кюп с политиците - некадърни и лъжливи.