Христо Монов е роден през 1958 г. Завършил е психология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирал е в Института по психология към Руската академия на педагогическите науки. От 1985 г. до момента е преподавател в Софийския университет. Чете лекции и в Пловдивския университет. Той е експерт по кризисна психологическа интервенция. Член е на Секцията по кризисна психологическа интервенция към Дружеството на психолозите в България.
---------------
- Г-н Монов, от сряда слушаме само колко много са направили българските лекари и служби за пострадалите при атентата на летище Бургас израелски туристи. Но никой не обърна внимание на българите - очевидци на кървавите сцени. Здравният министър Десислава Атанасова обяви, че тепърва щели да мислят за оказване на психологическа подкрепа за тях.
- Тепърва не става. Един от основните принципи на кризисната психологическа интервенция, или на спешната психологическа помощ, както е другият термин, е, че колкото по-бързо след събитието е оказана, толкова по-ефективна е тя. По съвременните критерии, които изработваме заедно с Европа и останалия културен свят, до 24, най-късно 48 часа тя трябва да започне. След това вече не е кризисна интервенция, нещо друго е. Може да бъде психотерапия, лечение на психична травма, която при една кризисна интервенция би могла да се предотврати. Кризисната интервенция трябва да завърши максимум до месец след събитието. Работата на един екип в кризисното огнище е 5 дни, най-много седмица, защото човек се изчерпва. Целта на този вид интервенция е да се помогне на хората да си изработят план за справяне с кризисното събитие. Те самите си пренареждат жизнените цели, както в Перник мнозина казаха след земетресението: "Колко смешно ми се струва да правя това, което досега съм правил - да трупам къща, кола, като всичко в един миг може да иде". Втората цел е да откроим онези случаи, които действително ще имат нужда от психотерапия, които много са поразени от събитието и има опасност да се стигне до травма и посттравматичен стрес и които имат нужда от специализираната вече помощ на психотерапевти, за съжаление понякога и на психиатри.
- На кои групи свидетели на ада на летището в Сарафово трябва да бъде оказана спешна психологическа подкрепа?
- Това са непосредствените очевидци, тези, които виждаме по нашите телевизии и по чуждите. По Евронюз разказът на българката започва с думите: "Навсякъде имаше кръв и плът". Това й е направило впечатление. Таксиметровите шофьори, които са били непосредствено на паркинга до взривения автобус. На тези хора няма как да не им се отрази преживяното и видяното от тях. Друга много важна рискова група са служителите на аерогарата в Бургас. Те още на следващия ден са на работните си места. Те ще минават непрекъснато оттам, непрекъснато ще се връщат към случилото си.
- Добър вариант ли е мястото временно, по някакъв начин да се покрие, да не се вижда?
- Не. Друг принцип на кризисната интервенция е колкото се може по-бързо хората да се върнат към обичайната си дейност. Трябва да бъде измито. Ако има някаква дупка в асфалта, да бъде запушена. Ако има наранена боя на маркировка, да бъде поправена. И веднага да започнат да спират там автобуси.
- Другата рискова група коя е?
- Семейството на загиналия човек, на шофьора. Използвам случая да изразя моите съболезнования към близките на всички жертви. Това, което видях пак в медиите, че съпругата му се е затворила, не общува с никого. Това е една от най-тежките форми на преживяване на критично събитие и една от най-рисковите поведенческа реакция. Така че поне с тези три групи, ако сме модерна и нормална държава, с тях трябва да се работи професионално. А професионалисти по психологическа кризисна интервенция има само в нашата професионална организация - Дружеството на психолозите в България и Секцията по кризисна психологическа интервенция към него. Ние сме подготвени да действаме в кризисни ситуации като земетресения, наводнения, дори и при атентат, макар че се случва за първи път у нас след 80-те години.
- Има ли достатъчно подготвени психолози за кризисна интервенция?
- Има. Само в последната година сме обучили над 60 души в цяла България. Аз отделно чета лекции и в Софийския, и в Пловдивския университет на студенти. Така че има достатъчно подготвени хора и недоумение буди в мен защо никой не ни използва. От време на време излиза в медиите: "С тях работят и психолози". Е, кои са тези психолози? Някакви ведомствени психолози, да речем, от Института по психология на МВР. Но аз не знам там да има обучени такива хора. Не знам кой ги е сертифицирал. Има си правила, по които работят кризисните психолози. Ние ходим да обучаваме украинци, македонци, австрийци даже. Но нас не ни ползва българската държава. А всеки лев, вложен в кризисна психологическа интервенция, се възвръща от 4 до 35 пъти според различните данни. Ако не бях критикувал закона за детето през ноември, сигурно още хора щяхме да обучим. Защото на другия ден образователното министерство отказа да сключи договор с нас да обучим кризисни екипи към училищата. Сега ще започне пак учебната година и всеки ден ще става нещо в училище.
Европейският стандарт за преодоляване на последствията от критични събития включва в себе си и кризисната психологическа интервенция, защото 80% от щетите, които се нанасят, са щети върху психиката. И те са най-трайни. Точно това е целта на терористите. Те не целят да има много жертви, колкото да плашат, да всяват паника, несигурност в обществото. Неслучайно те правят тези неща на публични места. Те искат да ги видят много хора и на много хора да се преобърне животът. Да се съобразяват с тях, с това, че те са фактор.
- С полицаи и разследващи трябва ли да се работи, или те би трябвало да са подготвени за такива гледки?
- Задължително с екипите, които са работили на предната линия, трябва да се работи. Не ги споменах, защото мисля, че с тях ще работят колегите от Института по психология на МВР. Защото няма човек, който да не бъде травмиран, ако трябва да събира човешки останки или да ги изстъргва от асфалта. Дори и да не му е за първи път. Би трябвало по съвременните стандарти във всяка такава структура, която се занимава с подобно нещо, да има и психологическо звено, което да работи с възстановяването на личния състав. Но тук пак има проблем, за който говоря от 15 г. Не може едно и също звено да ти оказва психологическа помощ, когато имаш нужда, и същото то да доказва твоята професионална пригодност. Кой е този полицай, който ще отиде и ще каже: "Аз съм в шок." Нали ако догодина минава на реподбор, това може да се използва срещу него. Или за да го уволнят. И затова хората си измислят други неща да се спасяват. Колко самоубийства имаше сред полицаи? Ако човек се върне в биографията на този човек, ще види, че може би е преживял нещо, някъде са го стреляли или е присъствал на оглед на местопрестъпление с ужасна гледка. И се тръгва към други модели, най-често стигащи до злоупотреба с алкохол или психотропни вещества.
- А лекарите?
- Аз съм наблюдавал в професионалните групи, че особено лекарите имат много силни защити. Неслучайно някой може да помисли, че са циници и т.н. Но точно тези коментари, неспецифичен хумор са начини за вентилиране на психичното напрежение при тях.
- Това, което направи впечатление, беше, че в този напълно опожарен автобус имаше само един обгорял, и той е сред тежкоранените от самия взрив. Може ли това да се обясни със специална подготовка на израелците да действат при терористични актове, тъй като винаги са потенциални мишени?
- Гражданите на държавата Израел действително имат подготовка. Не само психична готовност, но изразяваща се и в определени поведенчески модели и действия в подобни ситуации. Така човек може да опази по-ефективно живота и здравето си, да има по-адекватно поведение. Когато човек е подготвен, отражението и върху психиката на тази ситуация е съвсем друго. Вместо тя да те владее теб и да се чувстваш безпомощен, чувстваш, че ти я владееш, и не изпадаш в безпомощност и уплаха.
- А други уроци от атентата можем ли да научим?
- Че обществото ни не е подготвено да действа в такава ситуация, което е странно, тъй като въпросът беше не дали ще се случи такова нещо в България, а кога и къде. България е част от света, в който такива неща стават. Ние нямаме елементарни навици, дори когато се возим в трамвая например, да реагираме, ако видим пакет, оставен без надзор. И държавата се оказа неподготвена, най-вече органите на МВР, да предвиди и да се противопостави на такава опасност.
- Битува обаче мнението, че тероризмът не може да се предотврати, може само атаката да се отложи?
- Можеше поне да не бъдат в общия поток туристите от Израел. Виждал съм по света, преди няколко дни се завърнах от едно пътуване, израелските самолети са при особен режим, отделен изход с ограничен достъп и т.н. И в едно такова лежерно нехайство по отношение на проблема с тероризма живее цялото ни общество.
|
|