"Капитализмът ще се саморазруши", каза Нуриел Рубини. "Виждаме как системата се саморазрушава", добави Славой Жижек пред окупиращите "Уолстрийт". "За да се премахнат кризите, трябва да се премахне капитализмът", заявява на 27 юни 1930 г. Йосиф Висарионович Сталин. Той е диктатор, първите двама са учени. Съвременните учени винаги са с привилегия. Могат да говорят всякакви глупости без санкцията на историята.

"Проблемът не е корупцията или алчността. Проблемът е системата. Тя ви подтиква да бъдете корумпирани", обобщава Жижек в същата вдъхновена реч. Носи червена фланелка, младите го слушат в захлас. В очите им има блян. Полякът Лешек Балцерович не е толкова романтичен. Той е от другата страна на барикадата - неолиберал. Но говори същото: "Популярните обвинения в "алчност", които последваха в отговор на кризата, ми се струват повърхностни". Социалисти и неолиберали



не обичат да гледат навътре в човека



Дай им да говорят за система, среда, ситуация, емпиризъм някакъв. Древните хора са правили магии, мъчейки се да умилостивят природата. Модерните, особено най-видните представители на политическите течения, никого не умилостивяват. Те знаят всичко, могат всичко, системи променят, граници прекрояват, а накрая, след като промените доведат до изходен резултат, пак са готови с отговор. Все някоя система им е виновна.

Историята обаче показва удивителни сходства в системите. Включително и икономическите. Днес на запад трезорът "Баркли" прави далавери с лихвения процент ЛИБОР. Банките си раздават бонуси за сметка на вложителите, корпоративен капитализъм измества свободната конкуренция. Расте бедността, неравенството, икономиките регресират, държавните институции загърбват обществения интерес. Триумфиращият до вчера капитализъм скърца, проучване във водещи държави показва, че хората все по-малко му вярват.



А как беше вчера, на изток?



"Изпъкваше бързото "износване" на ръководната партия и нейните институции (...) Честни и скромни довчера хора бързо ставаха алчни и властолюбиви, ефективни и дисциплинирани първоначално институции постепенно се разлагаха и превръщаха в препятствие за управлението (....) Наред с това непрекъснато спадаха темповете на нарастване на индустриалното производство и националния доход". За (не)доверието в социалистическата държава, за по-равните сред равните, за техническата изостаналост и бедност в крайна сметка няма да припомняме.

Цитатите са от сборника "Стопанска история" на проф. Любен Беров (спорен премиер, но прекрасен икономически теоретик). Пише ги във всеки сходен научен труд, касаят социалистическия блок след 1975 г. В краткото си съществувание социализмът също имаше кризи, тя всъщност бе една, тръгна някъде около посочената година и бе достатъчна, за да се сгромоляса цялата планова икономика. И двете системи - капитализъм и социализъм, имаха подеми и регреси, и двете, в зависимост от историческото развитие и суровинните дадености, се проявиха различно в отделни държави. Разликата е, че едната оцеля. Прав е Сталин - без капитализъм няма да има кризи. Но за да няма кризи, трябва да се откажем от икономика въобще.

Капитализмът ще оцелее и затова говори не само историята. Говорят и очите на слушателите на Жижек. Те искат да бъдат богати, успели, образовани, здрави. Протестират срещу недостъпността на блага, но то



не е за да ги раздадат на всички поравно.



Равенство ли? Не говореше ли Ленин за диктатура на пролетариата? Не твърдеше ли, че пролетариатът трябва да си има просветен авангард?

Капитализмът ще преодолее и тази криза. Ще има още възходи, падения и така ще е, докато не настъпи някакво главоломно преобръщане в науката, мирогледа, житейските ценности въобще, както настана в епохата между феодализма и самия капитализъм. Но подобни процеси текат бавно, а промяната, каквато и да е, не може да пренебрегне натрупването. Не може да подмине стремежа за свобода и признание, извели капитализма на историческата сцена. Те изведоха и социализма, но той бе наложен силово, поради което бе краткотраен. Може ли да се наложи доброволно? Лявата мисъл мълчи, тя знае, че "сегашната система" се руши, но как се разпада, без да идва нещо ново, не казва.

В момента вървят дискусии как точно да бъде променен капитализмът - с повече или по-малко държава; отворен или протекционистки; с регулации или без. Реставрират се и социалистическите идеали. Скандинавските държави се сочат като някакъв консенсусен



остров на "социалкапитализма"



"Експерти", заемащи противоположни позиции, по идентичен начин дават категорично рецепти. Сочат решенията, агитки им се връзват, вярата крепи духа. Кипи общо вдъхновение, че "ние знаем как да подредим света, има начин да се променят нещата". Всеки знае и решението, и проблема, овладял е дълбините на познанието, ведро сочи прогреса. Тази суматоха е хем забавна, хем здравословна. Забавна е, защото ние в България навремето мислехме, че има идеален социализъм, сега си въобразяваме, че съществува идеален капитализъм. Здравословна е, защото гони тежките мисли - като например фаустовски дилеми за цената на сбъднатите желания.

Цената е била известна и на Адам Смит. Като полага ценностите на свободния пазар, опиращи се на егоизма, той препоръчва добродетели като човечност и щедрост. И май опровергава левите и десни ястреби, че проблемът е извън човека.