"... нация, която се стреми към благосъстояние чрез данъчно облагане, е като човек, стъпил във ведро, който се напъва да се вдигне за дръжката." Сър Уинстън Чърчил.



Двадесет и четвъртият президент на Френската република Франсоа Оланд се е наел да вдигне доходите и да изправи страната си на крака по рецептата на своя политически ментор, бившия премиер социалист Лионел Жоспен: чрез щедри разходи на държавата ще създава работни места. Но за разлика от годините на усилен растеж, когато бе на власт г-н Жоспен, днес държавата не може да си позволи да харчи на кредит. Държавният дълг на Франция вече е 85.8% от брутния продукт и пазарите дават знак, че Париж е минал предела на заборчляване, защото доходността на френските държавни книжа упорито расте, дългът поскъпва. За да изпълни обещанията, с които спечели изборите, г-н Оланд ще вземе от онези, които имат - ще обложи богатите. В петък долната камара в парламента прие изменение на бюджета и първия пакет фискални мерки. Във вторник ще ги одобри и сенатът. А след това светът ще получи за сметка на французите уникален практически урок по финанси. Ще можем да наблюдаваме и дано си вземем поука от



неизбежния провал на г-н Оланд,



който нагледно ще докаже тезата на своя сънародник и политически опонент Фредерик Бастиа (1801-1850), че за обществото "няма по-голямо зло от това законът да се превърне в инструмент за ограбване." Г-н Оланд дойде на власт с класическия популизъм на Волтер: ecrasez l'infame ("мачкай омразните") в откровеното му признание "не харесвам богатите" и плановете за "промяна сега", "първо работни места", "растеж вместо икономии". Лесно е да се посеят илюзии, но нацията не може да се храни с миражи и това съвсем скоро всички ще разберем от френския опит. Обещанията на г-н Оланд - да създаде 150 000 работни места за младежи в публичния сектор, да субсидира още 80 000 работни места в частния сектор и други 60 000 в образованието, по скромни оценки ще струват 11 млрд. евро през следващите 5 години. С толкова ще трябва да нараснат държавните разходи, които бездруго вече са над 56% от брутния продукт - повече от всяка друга държава в ЕС освен Дания. Тези разходи някой трябва да плати.



А откъде пари?



То е ясно - от богатите. Приетият преди 2 дни фискален пакет предвижда увеличение на данъците със 7.5 мрд. евро. Ставката на ДДС няма да се увеличава, както се канеше г-н Саркози. Отменят се мерките на бившия президент за лимит на подоходното облагане, двоен - 0.2%, става размерът на данъка върху транзакциите, освен двата подоходни данъка - върху собствеността (taxe fonciere) и върху обитаването (taxe d'habitation), със задна дата от 1 януари 2012 г. се увеличава от 20% на 35.5% данъкът върху наемите, а в бъдеще върху печалбата от сделки с недвижимости ще се плащат 34.5% вместо досегашните 19%. С 3% се увеличава данъкът върху дивидентите и финансовите ренти. Но с 30% ще се намалят заплатите на самия президент и министрите като жест на съпричастност. Отново



ще облагат дохода от допълнителен труд,



който бе освободен по програмата на г-н Саркози "работи повече - печели повече". Всъщност това е единствената безспорно разумна фискална мярка - тези облекчения само допринесоха за рекордната, над 10% безработица. За работодателите бе по-изгодно да плащат за допълнителен труд на заетите, съкращавайки "редовни" работни места. Отделно планираните разходи на бюджета ще се свият с 1.5 мрд. евро, та годишният дефицит да падне до 4.5% от БВП. Правителството обяви, че с новия бюджет за 2013 г., който ще влезе в парламента през септември, ще изпълни и останалите предизборни закани за



експроприация на свръхдоходите



чрез облагане на домакинствата, които печелят над 1 млн. евро със 75% данъчна ставка. Облагането на доходите над 150 000 до 1 млн. евро годишно ще стане 45%. Очаква се да нарасне и облагането на корпоративните доходи. Един важен постулат на финансите, наричан Принцип на Лафер-Халдун, гласи, че с увеличаване на данъчната ставка се стопява данъчната основа. Облагаемият доход просто изчезва. Не е никакъв проблем за едно предприятие и частен инвеститор да ограничат годишния си доход така, че да попадне под ударите на 45% вместо на 70% облагане. Достатъчно е да се увеличат разходите по дейността. Да не говорим, че в днешния свръхмобилен финансов свят е съвсем лесно доходът да се пренасочи към юрисдикции с по-разумно облагане. И още нещо: всички "свръхбогати", за които г-н Оланд гласи драконовски данъци са 10 000, най-много 20 000 домакинства. Дори цялото им богатство да отнеме г-н президентът, не може да нахрани 65 млн. французи. На човек ще се падне по една багета хляб. Декапитализацията обаче ще е разрушителна за френската икономика. Дано нашенските последователи на г-н Оланд (каквито има във всички политически разцветки) да си извадят поука от срива, който ще наблюдаваме през идните месеци във Франция, за да не посегне никоя лакома ръчичка на умерено ниските данъци в България.