Входът на неокласическата сграда в източната част на Ню Йорк не говори нищо за нейния обитател. Вътре обаче може да се види тъмно дърво, мрамор и ценни картини. Оттук Стивън Ратнър управлява личното богатство на Майкъл Блумбърг. Кметът на Ню Йорк му е поверил милиардите си, защото Ратнър е от тези хора, които умеят да умножават парите. Хората във Вашингтон слушат какво казва икономическият съветник на бившия президент Бил Клинтън, за да потръгнат нещата със стагниращата част на американската икономика. А Ратнър казва: "Германия е моделът за Съединените щати."

Моделът за него е германската идея "Курцарбайт" (Kurzarbeit) - програма за "съкратено работно време", която германското правителство използва по време на кризата, за да избегне масовите съкращения.



То насърчаваше компаниите да намалят работното време,



като обезщетяваше част от намалените заплати и самите печалби. Ратнър смята също, че обучението на квалифицирани работници в Германия е "ясен модел за нас или за която и да е друга страна", а нейната интелигентна индустриална политика също заслужава да бъде следвана от американците. Освен това той изрично похвали творческия подход на германската "Програма 2010" за болезнени и непопулярни реформи на социалната система и пазара на труда, както и постиженията на Герхард Шрьодер - канцлера, който бе извършил тези реформи през 1998 и 2005 г. Според него именно Шрьодер е насочил Германия в правилна посока, така че "една развита страна да остане конкурентна в един свят, където се появяват нови икономически гиганти като Китай, Индия и други." Американското сп."Тайм" пише, че значителна част от германските икономически и социални реформи са били "далновидни", а чрез тях германските фирми са изковали "най-конкурентоспособния индустриален сектор за всяка напреднала икономика". В."Ню Йорк Таймс" пък констатира: "През последните няколко години германската икономика е едно от чудесата на света."

Докакто Америка стене от последиците на финансовата криза и рецесията, германската икономика продължава с пълна пара напред. Ако Америка има търговски дефицит от 423 млрд. евро, Германия се радва на търговски излишък от 120 млрд. евро. "Американците, включително и политиците, проявяват все по-голям интерес към реформите в Германия и постигнатото от нея през последните 10 години", казва икономистът Майкъл Спенс, носител на Нобелова награда за икономика през 2001 г. "Трябва да бъдем повече като Германия", съгласява се Джефри Имълт, изпълнителният директор на "Дженеръл електрик". Преди финансова криза американците са считали машиностроенето, химията и тежката индустрия - все области, в които немците са традиционно силни, за вчерашния ден на икономиката. От началото на 80-те години на миналия век Америка е загубила средно по 200 000 работни места годишно в промишлеността, а днес заетите в американските заводи са малко под 9% от работещите американци. Делът на производство от брутния вътрешен продукт (БВП) е паднал до около 12%, докато същата цифра за Германия е 26 на сто. Вместо това все по-голяма сила и значение е придобивал секторът на услугите и особено финансовата сфера. Понякога финансовият сектор е достигал 40% от всички бизнес приходи в САЩ. Всичко това се промени с настъпването на кризата през 2008 г.

Преди две години Пол Волкер, тогавашният ръководител на екипа от икономически съветници на американския президент Барак Обама, каза:



"Иска ми се да бяхме имали по-малко финансисти



и повече инженери". Търсейки причините за германския успех, американците се натъкват "Мителщанд" (Mittelstand) - малки и средни фирми, представляващи основния дял от производствената база на Германия и функциониращи различно от американските им партньори, които често играят на фондовата борса. Това са "семейни фирми, те имат много по-дългосрочен хоризонт, не се притесняват за печалбите през следващото тримесечие, собствеността им е стабилна и в резултат имат конкурентни предимства", казва Стивън Ратнър, който за първи път се запознава със структурата на германската икономика, след като инвестира в частния телевизионен оператор ProSiebenSat.1. "Тези компании се фокусират върху производството на високотехнологични стоки, които нововъзникващите пазари не могат лесно да възпроизведат", добавя икономистът.

Нобелистът Майкъл Спенс, който преподава в Нюйоркския университет, смята, че Германия е доста успешен пример с пазара на труда, социалната реформа и правилната индустриална политика. Според него "Америка ще трябва да мине през подобен процес." Особено внимание се обръща върху системата за техническо обучение в Германия. Относно техническото и научно обучение и уважението към инженерните и технически професии ФРГ трябва да послужи като модел за американците, убеден е Стивън Ратнър. САЩ нямат еквивалент на германската система за обучение, на програмите й за преквалификация или продължаване на образованието. В резултат на това въпреки високата безработица все още липсват квалифицирани работници в производствената сфера. Англосаксонските акционери възприемат германската склонност за осигуряване на работни места в трудни времена като недостатък от конкурентна гледна точка. Поради тази причина икономическият спад в САЩ води до по-бързо и по-драстично съкращаване на работни места, отколкото в Германия.

Барак Обама възнамерява да промени това състояние на нещата - с държавна финансова подкрепа. В тазгодишната си реч "За състоянието на Съюза" той надълго говореше за фабрика за газови турбини в Северна Каролина, която може да служи като образец как да сe дадат на американците "умения, които директно ще ги доведат до получаване на работа". Eдна компания "създаде партньорство със Сентръл Пидмънт къмюнити колидж" и му помогна да се организират курсове по обучение в роботика и лазерна техника" (колежът е в щата Калифорния - бел. ред). Програмата получи подкрепа и от правителството. Компанията обаче, която стоеше зад газовата турбина и партньорството, бе германският гигант "Сименс". Тя бе наела 30 души да търсят работници, които са й необходими за изпълнението на дългосрочното й налагане на американския пазар. Само че тази работа не се оказа лесна. "Има недостиг на работници с необходимите умения", заяви пред в."Файненшъл таймс" Ерик Шпигел, главен изпълнителен директор на "Сименс" в САЩ.

Предвид тези обстоятелства американците трябва също да отделят специално внимание на германската идея "Курцарбайт", която помага на компаниите да задържат квалифицирани работници в тежки икономически времена. Според Стивън Ратнър трябва да се гарантира, че последиците от икономическия спад не трябва да се поемат само от работещите. Правителството и компаниите също трябва да поемат тежестта. Той обаче признава, че в Америка липсва нагласа за подобно съгласие. Икономистът Майкъл Спенс също смята, че в германската система "Курцарбайт" има много смисъл. Според него работната сила трябва да се възприема като нещо повече от стока. "Човешкият капитал е наистина скъпоценен и трябва да бъде подкрепян", счита той.

Въпреки това малко вероятно е подобна програма да бъде въведена скоро в САЩ. При сегашния политически климат всичко, свързано с финансова помощ от правителство, се смята за табу. При тези обстоятелства малко вероятно е САЩ да последват това, което експертите виждат като още едно предимство на германската икономическа система - силна държавна подкрепа за научните изследвания. Като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) Германия



инвестира днес 20 пъти повече от САЩ



в научните разработки, свързани с малкия и средния бизнес, казва Роб Аткинсън, ръководител на Фондацията за информационни технологии и нововъведения, която е водеща изследователска организация, базирана във Вашингтон. "Америка трябва да се учи от Германия, докато не е станало късно", предупреди неотдавна Аткинсън в сайта на Си Ен Ен. "Германия е свикнала да мисли дългосрочно, а не само за следващото тримесечие. Това обяснява защо тя излезе от рецесията в относително стабилна икономическа форма, готова е да продължи създаването на нови работни места и да засилва конкуренцията", допълва той.

"Фраунхофлер сосайъти" е германска институция, която често получава хвалби от американците. Тя се състои от 60 изследователски института, а годишният й бюджет за проучвания е 1.8 млрд. евро. Само че тя частично се финансира от държавата. В Америка се чуват и критики към германския модел. Според някои цената на германския успех в износа е застоят на заплатите. Други казват, че растежът през последните години може да се дължи предимно на относителната слабост на еврото. Майкъл Спенс също разглежда слабостта на еврото като предимство, но в по-малка степен. "Не бих отхвърлил аргумента за курса на валутата, но той се съчетава с реформите. Без предприетите реформи Германия щеше да се движи по много различна траектория", убеден е той.