Когато завършвам тази статия, ситуацията в Румъния изглежда още по-заплетена независимо от състоялия се в неделя референдум за импийчмънт на президента Траян Бъсеску. Резултатът от екзит-пола, който получих малко след полунощ, е категоричен: в гласуването са взели участие 45.92% от имащите право на глас, което е под установената от Конституционния съд минимална "летва" от 50% плюс един гласове. В 10 ч. на 30 юли 2012 г. делът на гласувалите скочи на 46.13%, а на гласувалите против Бъсеску достигна 87.55%! До края на същия ден централната избирателна комисия ще излезе с окончателни резултати. Но по всичко изглежда, че референдумът не оправда очакванията на неговите инициатори от управляващата социално-либерална коалиция и премиера Виктор Понта: президентът Бъсеску да бъде отстранен от власт преди парламентарните избори през есента на т.г.
Имах възможността да проследя на място извънредното събитие. След всяка среща със събеседници в Букурещ /гласоподаватели, журналисти, пиар-експерти, дипломати, граждански активисти, синдикалисти и др./ у мен се засилваше усещането, че след референдума няма да настъпи проясняване и стабилизация на политическата ситуация; обратно, заплахата от политическа несигурност и дори конституционен хаос в северната ни съседка се очертава като по-реалистичен вариант.
Защо се стигна до такава критична ситуация? Моите размишления на тази тема, имаща пряка връзка и с днешната българска действителност, споделям в настоящата статия, написана специално за читателите на в."Сега".
* * *

Балканизиация вместо европеизация!

Такъв е изводът, до който стигнахме в близо двучасов разговор с дипломат от европейска страна /чието име ще спестя/, познаващ отлично нашия регион. "Проблемът не е само румънски! Той засяга всички страни на полуострова, които се нови членове или очакват да бъдат присъединени към ЕС в обозримо бъдеще", сподели наблюдателят от Брюксел. После продължи с аргументите "Тук на Балканите европейските критерии за демократична политическа игра се подменят с местни, наследени от миналото правила. Основното в тях е да си "анти"; няма значение срещу кого: лидер, партия, коалиция. Щом някой заплашва властта на силните на деня, те моментално се обръщат срещу него и водят битка докрай, без компромиси. Освен това мафията, корумпираният елит и сенчестият бизнес така са се преплели с държавата, че няма как да ги разбиеш!"

Разговорът се състоя, след като часове наред обикаляхме из предградията на румънската столица в адската 40-градусова жега. Дискусиите със следващите събеседници - Алиса (журналист и пиар-специалист); Богдан Хосу (президент на синдиката "Алфа Картел") и Септимиус Първу, (зам.-директор на Асоциация "Про-демократиа"), протекоха в същия критичен и скептичен дух. На практика никой от тях, все представители на независими организации, не опроверга думите на евродипломата. Ето какво съм записал в бележника по време на интервютата:

-	"Референдумът е чисто и просто властова битка, а не сблъсък на идеи и платформи";
-	"Корупцията е повсеместна: днес се борят на гърба на конституцията и народа едни корумпирани партийни лидери със себеподобни от отсрещния политически лагер";
-	"Дилемата на независимите гласоподаватели е изключително тежка: ако не гласуваш, загърбваш конституционното си право да участваш в референдум; ако гласуваш, ставаш съучастник в явен опит да се заобиколи конституцията".

Последната реплика се нуждае от пояснение. Решението на Конституционния съд на Румъния референдумът за отстраняването на Бъсеску да се смята за валиден само ако гласуват 50% плюс един от регистрираните в избирателните списъци, създава трудно решим правно-политически казус: от една страна, списъците се правят въз основа на данните от преброяването през 2001 г. /от тогава до днес обаче имащите право на глас в Румъния са намалели с близо 2 милиона души/; от друга страна, президентът Бъсеску се възползва от определението на КС и прикани своите привърженици да бойкотират референдума. Бойкотът, поне по предварителни данни, се оказа успешен за него. Оправдаха се опасенията, изразени в специално писмо на премиера Понта до президента Барозу, че апелът на Траян Бъсеску може да провали цялата операция - независимо че е отправен в разрез с европейските правни норми и демократични традиции; както и срещу препоръките на Венецианската комисия.
По този повод Богдан Хосу коментира "Защо един президент може да бъде избран примерно с 35% от гласовете, а за отстраняването му след референдум се изисква участие на над половината от избирателите ( и то не на желаещите да гласуват, а на регистрираните!"). Отговорът се налага от само себе си "Защото в КС на Румъния петима от деветимата членове са назначени от Бъсеску".
Позната картина! И у нас битката за политически контрол върху системата на правосъдието и решенията на висшите магистрати продължава две десетилетия, а през последните три години надхвърли всякакви граници. След като овладя всички ключови правни институции, ГЕРБ се подготвя да превземе и двата върха: конституционния и прокурорския. В това отношение например Виктор Орбан (другият критик на европеизацията) води с една дистанция пред Бъсеску и Борисов : той направо подмени конституцията и с един замах постави под личен контрол всички ключови постове в легислатурата. Изобщо в ход е верижна ерозия на конституционните основи и настъпление на авторитаризма в цяла група пост-тоталитарни държави. Ето на това му викат балканизация на политиката, независимо че своенравният Орбан се подвизава в екс австроунгарския ареал.
Под ударите на крайно неприятния етикет "балканизация" попадат и другите елементи на политическия оборот в Румъния, България и страните наоколо. Корупцията не е притурка, а сърцевина на консумацията на властта (заради това е толкова ожесточена войната да си на върха на властовата пирамида, която окончателно отблъсква редовите граждани от партиите и ги кара да ненавиждат клептокрацията). Мафиите в Румъния и България се различават единствено по това, че в северната ни съседка не се стрелят помежду си - засега! /отново констатация на въпросния евродипломат/. По останалите белези на политическия манталитет - публична арогантност, контрол върху медиите, проникване на партийния елит, неплащане на данъци и др., българо-румънските мафиотски мрежи удивително си приличали, е неговото впечатление. И не на последно място сред поредицата "балканизми" идва необратимото отчуждение на партиите на прехода от гражданското общество. Гражданинът гласоподавател е статистически фигурант; към него се обръщат само когато трябва да се отстрани по формално демократичен начин неудобният политически противник или да се демонстрира пред Брюксел привързаност към представителната демокрация - усърдно препоръчвана от евроинституциите и недолюбвана от балканските политически елити.
"Няма политическа алтернатива, освен тази да се заложи на младите поколения. Но това означава да се чака нови 20-30 години", заключава Алис. Тук сме на едно мнение с нея! Ако това е обективната присъда на неутралните наблюдатели на румънския референдум и ако тази преценка може да се екстраполира и за съседните държави, вкл. за България, нищо добро не ни чака в десетилетията след прехода. Освен ако не се стигне до нова гражданска революция...

Неолибералната финансиализация

Има ли нещо извън "чистата" политика, което накара румънците в деня на референдума да демонстрират едно уникално електорално поведение: хем да се въздържат от масов вот, хем категорично да са за импийчмънта на своя държавен глава? Този въпрос ме занимава от по-дълго време и именно това беше същинската причина за неофициалната мисия в Букурещ.
Питах всеки от ключовите информатори,с които беседвах в деня на референдума: какъв е политическият профил на Бъсеску и на неговите противници - лидери на управляващата социал-либерална коалиция. Отговорите, които получавах, съвпадаха с мои предишни анализи и теренни наблюдения през периода 2000-2011 г. в Унгария, България, Сърбия, Македония, Хърватска, Албания, Грузия:

-	Бъсеску е краен неолиберал, макар че формално е свързан с ЕПП, която на свой ред не изповядва официално неолибералната ортодоксия, но я практикува чрез т.нар. остерита политика ( сурово затягане на коланите). Богдан Хосу припомня следния феноменален случай: преди близо две години Бъсеску публично заяви, че неговата държава вече не е социална и се отказва от отговорността да предоставя публични услуги в здравеопазването, социалните помощи и пр. по европейски образец!
-	Бъсеску следва твърдо американските препоръки в икономиката и бизнеса: дерегулация на пазарите на труда; орязване на заплатите и пенсиите (с 25% за всички); ограничаване на синдикалните права за колективно договаряне и стачка и др. Всичко това се случва след 2009 г., т.е. от самото начало на мандата на Бъсеску. Инструментите за чуждестранен натиск върху неговата администрация са Румънско-американската камара и влиятелният Комитет на чуждестранните инвеститори, контролиращи около 180 000 работни места и активи за стотици милиарди долара;
-	Бъсеску ограничи правата на работодателските организации и синдикатите да се договарят на национално равнище, защото тази практика била остатък от "архаичния" европейски модел на социален диалог и т.н.

Горните твърдения не означават, че опонентите от социално-либералната коалиция, начело с Виктор Понта, ще сменят неолибералния курс. По-вероятното е след парламентарните избори наесен да продължат линията "Бъсеску"! Такива са опасенията на моите приятели и партньори от синдикатите, средния и малкия бизнес...
Не ви ли се струва позната тази действителност? Същият екстремен неолиберален финансов режим властва и в България; налага се в Гърция; спазва се в Западните Балкани (с изключение на Словения). Ефектите от нео-консервативната вълна, заливаща цялата пост-съветска зона, достигаща и до Средиземноморската яка, вече проличават: колкото повече правителствата (леви, десни, технократски и т.н.) орязват доходите и потреблението, колкото по-усърдно се затяга инвестиционно-кредитната дейност и се пресира здравият бизнес, толкова повече обедняват гражданите/домакинствата и растат фалитите. От тази ситуация близък изход няма... Особено чрез референдуми, подчинени на партийно-властови и лидерски интереси.
Чудно ли е тогава, че румънският референдум се обърна срещу сценаристите и играчите в този странен политически спектакъл. Интересен за гледане, поучителен за гражданските общества и бъдещите поколения. И разочароващо тъжен за приятелите на румънския народ...

София - Букурещ - София
28-30 юли, 2012 г.
Други анализи от същия автор : http://www.kpetkov.eu