Кой и как ще запали олимпийския огън? Това е големият въпрос и кулминацията на откриванията на олимпийските игри от 1928 г. в Амстердам до днес. На игрите в Берлин през 1936 г. обаче олимпийският огън за първи път се пали месеци по-рано - в местността Олимпия в Гърция, като символ на връзката между древните и съвременните олимпийски игри. Огънят като един от най-съществените елементи в живота на човека символизира чистотата на духа. По време на древните игри в Елада свещеният огън е бил запалван пред олтара на Зевс, в чиято чест те са били организирани. Днес пламъкът лумва пак там и по същия начин, както в древни времена - с помощта на вдлъбнато огледало и слънчеви лъчи. До столицата на игрите го пренасят хиляди факлоносци от десетки държави.



Уникалната идея за най-мащабното олимпийско събитие извън състезанията - щафетата с олимпийския огън, би могла да идва и откъм България. Към подобна вероятност насочват две писма от кореспонденцията на БОК с държавните институции около игрите през 1936 г., открити в Държавния архив.

Първото е от 2 юли 1936 г. и копие от него в момента е част от експозицията с документи на Държавна агенция "Архиви" и БОК за участието на България в олимпийските игри от Атина през 1896 г. до Лондон 2012. Адресирано е до Министерството на войната, на вътрешните работи и на народното посвещение. С него трите ведомства се информират за честта, която България е получила олимпийският огън да бъде пренесен през страната ни. От БОК молят трите министерства да съдействат "с хора и материали" за организирането и провеждането на важното събитие. "Като се има предвид, че БЪЛГАРИЯ е дала идеята за уреждането на това най-голямо в света олимпийско пощово бягане, в което вземат участие 3069 атлети, нам се налага да положим всички усилия за бляскавото изнасяне на това състезание през наша територия", пише в писмото. Маршрутът на олимпийския огън при първото му преминаване през България е Кулата-Горна Джумая-Дупница-Радомир-Перник-София-Сливница-Драгоман-Цариброд, общо 250 км.

Следва второ писмо, пратено на следващия ден до министъра на народното просвещение. В него се иска съдействие за осигуряване на финансова помощ, понеже за "бляскавото изнасяне" на щафетата от БОК са закупили еднаква екипировка на всички 250 атлети факлоносци, 250 маркировъчни знаци за всеки километър от щафетата, "защото по пътя липсват километражни камъни, които иначе биха заместили нашите знаци". Предвидено е и издаването на възпоменателен дневник с имената на участниците и уредниците на щафетата.

"За всичко това ни са необходими средства и ние се обръщаме към Вас с молба да ходатайствувате пред почит. Министерски съвет да ни бъде отпусната помощ в размер 50 000 лева", пише в писмото, което започва с: "Международният Олимпийски Комитет на лятната си сесия през 1934 г. прие предложението на България, щото ХI Олимпийски игри 1936 г. да бъдат тържествено открити със запалването на свещен огън, донесен от люлката на древните Олимпияди - Олимп, Гърция."

Двете писма са открити в архива на някогашното Министерство на народното просвещение и според експерта от Държавния архив Огнян Пулев се излагат за първи път. Според него си струва "българската следа" в появата на щафетата с олимпийския огън да бъде изследвана.

Изследователите на спорта у нас обаче смятат, че става въпрос за циркулярни писма между различни ведомства и информацията в тях не би трябвало да се приема за много достоверна.



Официалната олимпийска история отрича



България да е инициатор за организирането на символичната щафета с олимпийския огън. Според нея няма никакви приемливи доказателства, че идеята идва от нашата страна. Дори българинът Николай Георгиев, който получава лична покана от един от президентите на МОК - Хуан Антонио Самаранч, да изследва архивите на олимпийското движение в музея в Лозана, не е открил подобна връзка. В началото на т.г. името на Георгиев нашумя, след като стана ясно, че унгарският президент Пал Шмит, олимпийски шампион по фехтовка и член на МОК, е преписал трудовете на българина, за да защити научна дисертация. След скандала Шмит подаде оставка.

В своя "Олимпийски сборник", издаден през 1971 г., Николай Георгиев подробно описва историята за появата на олимпийския огън като символ и в съвременните игри, като цитира официални документи на МОК. "Историята на олимпийския огън в съвременните игри е следната: приемайки огъня за един от трите символа на олимпизма в едно с петте кръга и клетвата, МОК още през 1928 г. обсъжда идеята той да бъде запален в Олимп и факелът да се пренесе от спортистите на Европа по пътищата на Гърция, Югославия, Австрия, Германия и Холандия. Идея, която не се осъществява. Все пак холандският архитект Ян Вилс построява върху масивната маратонска врата на стадиона грамаден жертвеник, който се запалва на самото място в деня на откриването на Игрите на IХ олимпиада - 28 юли 1928 г. На следващата Х олимпиада през 1932 г. в Лос Анджелис (САЩ) огън отново се запалва на самия стадион", пише Георгиев.

И продължава историята "относно запалването на огъня в Олимп при спазването на един строг ритуал". Данните, изнесени от него, са следните: "По време на 32-рата сесия на МОК в Атина през 1934 г., в която взимат участие 22 члена, д-р Теодор Левалд (член на МОК за Германия и председател на Орг. комитет в Берлин) в заседанието на 18 май 1934 г. излага плана на Организационния комитет за запалването на олимпийски огън от



естествените слънчеви лъчи в Олимп



и чрез щафетно бягане да бъде пренесен до германската столица. След завършване на сесията членовете на МОК са поканени да вземат участие в една екскурзия до Олимп. Към средата на пътя, в центъра на Пелопонес, групата спира да отпочине и обядва в селището Тегеа. Под сянката на вековни платани се подхваща сериозен разговор между д-р Левалд, проф. Карл Дийм (секретар на Орг. комитет в Берлин), Жан Кетсеас, член на МОК от Гърция, как да бъде запален огънят и как да бъде пренесен. Този разговор се състоял на 22 май 1934 г. На следния ден - 23 май 1934 г. - в заседанието си, състояло се в Олимп, МОК одобрява "възможностите относно олимпийския огън" и на следващата година, по време на 33-та сесия в Осло през 1935 г. МОК приема единодушно протокола на предшествуващата сесия".

В писмо до МОК от 24 януари 1962 г. на Жан Кетсеас, председател на Гръцкия олимпийски комитет, който е присъствал на обяда в Тегеа, разказва и как точно се ражда идеята за организиране на пренасянето на олимпийския огън. "Начинът на запалването на олимпийския огън бе уточнен по-късно, когато писах на моя приятел д-р Дийм, че четейки "Живота на Нума Помпилиус" от Плутарх, намерих описанието на начина, по който древните елини са запалвали свещения огън, когато по невнимание той е загасвал, като се поднасяли парче дърво пред фокуса на вдлъбнато огледало, изложено на слънчеви лъчи. Естествено, този старинен начин на запалване огъня бе възприет и така свещеният огън се запалва в Олимп в навечерието на Олимпийските игри", пише в олимпийския сборник на Николай Георгиев.

Георгиев обаче отбелязва още един факт: От канцеларията на МОК се обръщат към проф. Дийм по повод писмото на Жан Кетсеас, с което той си приписва идеята за начина на палене на огъня. Дийм отговаря, че в неговите бележки подобен разговор не е отбелязан. Има уточнение от друг участник в разговорите, Ритер фон Халт, че "разискването, което се състоя на 23 май между Ж. Кетсеас, д-р Левалд и д-р Дийм, се отнасяше до изграждането на организацията за пренасянето на огъня от Гърция". Разминаванията дори в олимпийските архиви предполагат, че с течение на времето



истината за събитията



около раждането на идеята за щафетата с олимпийския огън се е размила в различните спомени и гледни точки.

В учебника си "История на олимпийското движение" от 2008 г. Райна Бърдарева, професор по история на физическото възпитание и спорта, също споменава, че "според непотвърдена версия предложението (на 32-ата сесия на МОК, Атина, 1934) игрите да бъдат тържествено открити със запалването на свещен огън, донесен от люлката на древните олимпиади - Олимп, Гърция, е на България. "Представянето ни на Игрите е незначителен акцент от взаимоотношенията с Германия. Сближението илюстрират гостуването на д-р Карл Дийм, секретар на Олимпийския комитет на Германия, и участието във факелно-пощовото бягане за пренасяне на олимпийския огън от Олимпия до Берлин", пише проф. Бърдарева.

----------------

Наши спортисти участват в игрите от 1896 г.



И докато за "българската следа" в идеята за олимпийския огън няма никакви доказателства, то за участието на България в първите съвременни игри през 1896 г. в Атина те са неоспорими. Това обаче не попречи на организаторите на игрите в Лондон 2012 да го отрекат. Според информационната система на игрите в английската столица страната ни е участвала за първи път на високия спортен форум чак в Париж 1924 г. въпреки многото доказателства, че сме имали състезатели и в Атина. Част от експозицията в Държавна агенция "Архиви" например е копие на постановление от 5 април 1896 г. за командироване на български спортисти на игрите в Атина. Ръководител на групата е Тодор Йончев, създател на първото гимнастическо дружество "Юнак". Като състезатели заминават учителите Димитър Илиев и Панайот Белев, студентът Иван Панчов, както и швейцарецът Шарл Шампо. Той преподава в Първа мъжка гимназия в София и е един от десетимата учители, доведени у нас лично от министъра на просвещението Георги Живков, за да учат българските деца на физическо възпитание. Има достатъчно документи и в БОК, и в МОК, които доказват, че българската делегация пристига в Атина два дни след откриването на игрите. Шампо пък се оказва единственият ни участник. Той участва в три гимнастически дисциплини и носи първите две точки за страната ни от олимпийски игри с петото си място на прескок. Тогава не е било забранено участието на чужденци от името на други държави, тъй като на игрите са се представлявали спортни дружества.

Изложен е и уникалният албум със снимки от състезанията в Атина на немския фотограф Алберт Майер. Знае се, че албумите са били толкова, колкото са били държавите участници и по един екземпляр е подарен на държавните им глави. У нас го е получил княз Фердинанд. Майер заминава за Атина като официален фотограф на немската делегация, но е поканен да бъде такъв и на Международния олимпийски комитет, създаден две години по-рано на конгрес в Сорбоната, организиран от Пиер дьо Кубертен. Снимките са правени по най-добрата и скъпа за времето си технология с платинени нишки. "През втората световна война ателието на Майер е унищожено при бомбардировки и не са останали никакви плаки, негативи, нищо. Няма никакви данни къде са другите официални албуми от първите игри, нито има изложен някъде такъв. В музей в Атина има изложен албум от първите игри, но той не е този за държавните глави", твърди Огнян Пулев.

В първите съвременни олимпийски игри, които се провеждат от 6 до 15 април 1896 г., участват 14 страни - България, Австрия, Австралия, Франция, Германия, Великобритания, Гърция, Унгария, САЩ, Дания, Италия, Чили, Швейцария и Швеция. Не е доказано безспорно единствено участието на Чили. Затова и от БОК реагираха официално срещу подвеждащата информация за олимпийското участие на България, която се разпространява от организаторите на игрите в Лондон. Първият олимпийски шампион е американецът Брандън Конъли, който печели тройния скок с резултат 13.71 метра. Гръкът Спиридон Луис се окичва с лавровия венец в маратона. Състезанията са по плуване, стрелба, лека атлетика, колоездене, фехтовка, гимнастика, тенис, борба, вдигане на тежести. Провалят се състезанията по футбол и крикет поради липса на участници.