Откакто преди 16 месеца в Сирия пламна продемократично въстание, различни държави търсят лостове за влияние върху политическото бъдеще на страната, опитвайки се да установят тесни връзки с отделни лица или блокове в лагера на опозицията. Турция например приюти Сирийския национален съвет и "Свободна сирийската армия", а има и силни връзки с "Мюсюлманските братя". В същото време Франция прие няколко високопоставени фигури на опозицията, включително най-високопоставения дезертирал военен офицер - ген. Манаф Тлас. Но може би най-ценният от всички потенциални съюзници е Науаф ал Фарес - сирийският посланик в Ирак, който премина на страната на опозицията миналия месец и сега е в Катар.

За разлика от други опозиционни фигури, които имат малко влияние в сирийското общество, Фарес оглавява мощен клан в източната част на страната. Неговият клан е част от племенния съюз Егайдат, който е най-големият и най-известен в тази част на страната. Кланът наброява най-малко 1.5 млн. членове, обитаващи 40% от територията на Сирия. Той също има родствени връзки в Саудитска Арабия, Кувейт и Катар.

Агресивната позиция на арабските държави от Персийския залив към режима на президента Башар Асад е повлияна от тези връзки,



както и от антииранските настроения на тези страни



От първите седмици на въстанието членове на сирийските племена в Дераа призоваваха техните "братовчеди" в Персийския залив да им помагат.

Страните от Персийския залив, Ирак и Сирия са свързани със сложна мрежа от племенни отношения. Сирийските племена водят началото си от Арабския полуостров и се преместват на север в хода на мюсюлманските кампании през VII век, а по-късно в търсене на вода и паша за добитъка.

Това придвижване на племената бе променено от договора Сайкс-Пико между Франция и Великобритания от 1916 година, както и от създадените изкуствени граници, които съществуват и до днес. Въпреки това отношенията между тези племена се запазиха. (Договорът Сайкс-Пико е тайно споразумение между Англия и Франция, което очертава зоните им на влияние в арабските владения на Османската империя след края на Първата световна война. Носи името на дипломатите от двете страни, подготвили документа - бел. ред.)

Племенният съюз Шамар има най-малко 1 млн. членове в Сирия и е едно от най-големите племенни формирования в региона. Джибур присъства в източната част на Сирия и Ирак и повече от останалите племена поддържа силни връзки със съплеменниците си в Персийския залив. Ениза е друг виден племенен съюз с многобройни членове в източната част на Сирия, а също в провинциите Сувайда, Хомс, Хама и Алепо.

Нейм е виден племенен съюз в Дераа с голям брой представители в Хомс, а също със силно присъствие в Персийския залив. Някои от командирите в "Свободна сирийска армия" идват от това племе. Багара е известно племе както в Сирия, така и в Ирак с приблизително 1=2 млн. членове, основно в Деир Езор и Алепо. Но присъствието му в Персийския залив е скромно.

Племенните лидери, които открито се противопоставиха на режима на Асад, са гордост за техните кланове. Науаф ал Башир, лидер на известно племе в Сирия, Ирак и Персийския залив, е популярна фигура, защото се присъедини към въстанието от самото му начало. Преди това Башир е бил депутат в сирийския парламент и парламентарен представител на страната си в Персийския залив.

Според Касар ал Джара, братовчед на Фарес, всички сирийски лидери на племето егайдат призоваха към солидарност с емигриралия посланик - въпреки историческото съперничество помежду им. "Те казаха, че Фарес ги е



накарал да вдигнат гордо глави



Уважението им към него нарасна, след като той емигрира. Старото напрежение и съперничество изчезнаха след достойната му постъпка", уверява Джара.

Той добави, че най-малко 15 големи семейства от племето имат катарско гражданство и много от неговите роднини са натурализирани граждани на държави от Персийския залив, някои от тях служат в техните армии. Хора от тези племена в Персийския залив са увеличили посещенията си при съплеменниците си в Сирия, както и посредничеството си при уреждане на спорове.

Между тези племенна съществуват брачни връзки, включително между членовете на управляващата фамилия на Саудитска Арабия и племенния клан Нижрис в Деир Езор. Неговият предводител Суфуг ал Нижрис често посещава аристократичните си роднини в Рияд.

Религиозната принадлежност е другият фактор, който може да засили тези връзки. Салафизмът видимо нараства в племенните райони, главно защото техните обитатели са работили и живели в Персийския залив, особено в Кувейт, Катар и Саудитска Арабия. Парите от Залива се използват за изграждането на джамии в племенните райони, в отговор на последните кампании за налагането на суфизма (суфизмът е аскетично течение в исляма, стремящо се към разкриването на неговите мистични измерения - бел. ред.). Лидерът на най-големия опозиционен съюз в Дараа е духовник салафит, който е живял в Катар след военната кампания от 1982 г. в Сирия срещу "Мюсюлманските братя".



Десетилитеия наред племената са били пренебрегвани,



изолирани и експлоатирани от баасисткия режим в Дамаск, но в една демократична Сирия това със сигурност ще се промени. Племенните представители във и извън Сирия се организират и имат определени очаквания след падането на режима.

"Сега, в отсъствието на държавни институции, племената се справят с положението при решаването на проблемите и поддържането на социалната хармония", казва Хюсеин Абдулатиф, високопоставен член на опозицията от Деир Езор в Доха. "Вярно е, че "Свободната сирийската армия" и активистите ръководят битките срещу режима, но като цяло те следват правилата на техните племена", уверява той.

Остава въпросът дали арабските държави от Персийския залив ще могат успешно да се включат в тази динамика, за да наложат своето влияние. Фактът, че Фарес е служил като посланик в Ирак, помага да се използват тези връзки, които обхващат целия регион. Има обаче и исторически раздори и съперничества между и в рамките на племената, които страните от Персийския залив рискуват да засилят, ако надценят силите си.

-----------

* Хасан Хасан е журналист във в. "Нешънъл", Обединени арабски емирства. Той е от племенен район в Източна Сирия и пише главно за проблемите на племената.





ДОГОВОРЕНОСТ--------------------------------------------------------------------

В много градове в Северна Сирия гордо се развява кюрдският червено-бяло-зелен трибагреник със слънце по средата, предаде "Дойче веле". Правителствената армия се изтегли от северните райони, за да концентрира силите си в битките за Дамаск и Алепо на юг. Но в региона не се забелязва и въоръжената опозиция. Това се дължи на постигната сделка между сирийската опозиция и кюрдското правителство в Северен Ирак. "С това се изпълва една наша мечта", казва Синем Чалил от Върховния кюрдски комитет - коалиция между сирийската кюрдска опозиция и кюрдското правителство в Арбил, Северен Ирак. Най-малко шест града в Северна Сирия са под кюрдски контрол. На 11 юли лидерът на кюрдското правителство в Северен Ирак Масуд Барзани сключи споразумение със сирийските кюрди за съвместно управление на "освободените" кюрдски райони в Сирия (2-та млн. кюрди са 9% от населението на Сирия). Това представлява възможност за регионалното кюрдско правителство да започне подготовката за създаване на независима кюрдска държава. Експертите обаче предупреждават, че появата на държавата Кюрдистан няма да е лесна задача. Срещу нея се противопоставя Турция, в която живеят най-много кюрди, обитаващи още Сирия, Ирак и Иран.