От известно време насам управляващите повтарят, че гражданските протести са знак за зрялост на обществото. Протестите на Орлов мост или тези срещу ACTA и застрoяването на Морската градина във Варна, например, са неоспорим атестат за демократичния характер на властта - нещо, което е липсвало на предишните правителства.

В подобен ред на мисли беше формулиран и отговорът, който Румяна Бъчварова (началник на кабинета на премиера, б.ред.) даде на въпроса дали ГЕРБ не се притесняват, че протестите показват как гражданското общество се е превърнало в опонент на властта:

"Аз мисля, че това са добри белези за зрелостта на обществото. Тогава, когато имаме едно живо общество, означава, че нямаме диктатура и заплаха. Тогава, когато властта се вслушва в това, което й казва обществото, може би взема най-верните решения. Ние не отричаме правото на това да се чуе гласът на всеки един, който смята, че не е бил чут и може да бъде ощетен от едно или друго управленско решение. [...] Добър знак е това обществото да реагира на управлението. А още по-добър е тогава, когато успее да се разбере с него - нещо, с което можем да се похвалим до този момент" ("Панорама", БНТ).

В малко по-умерен от обикновеното тон отново ставаме свидетели на рецитала на одата за властта, която дава на гражданите нещо, с което не може да се похвали никой преди тях - възможността да материализираме потенцията си за гражданска позиция. В допълнение, отстъпките, направени от ГЕРБ, затвърждават идеята, че институциите са вслушват в гласа на гражданите.

А както е казвал навремето големият Константин Павлов: "ужасът си променя характера". Това, което сега ужасява най-силно, не е възможността на властта да потъпче протеста на хората, а да прегърне този протест и да си припише заслугите за него. Дори когато всички крещим, че Владетелят е сгрешил, Той запазва самообладание и намира решение - актът на вашето обвинение не би бил възможен, ако аз нямах далновидността, великодушието и загрижеността да ви даря с предпоставките да изградите своята позиция. Ужасът на съвременната власт не е потъпкването на ценностите, а тяхното префасониране така, че да бъдат захранени нарцистичните нужди на управляващите.



Защо казвам нарцистични нужди?



Защото тезата на Фуко, че добрата власт е невидимата власт, се разпада изцяло, когато бива приложена към българската реалност. В България управлението отдавна загуби виртуалната си власт - своята симвoлна невидимост. В България властта е видима - тя има лице, тя е силна и непогрешима, тя е невероятно обаятелна, тя е sexy! Продължавам да вярвам, че това е основната причина ГЕРБ да спечелят изборите - не просто месиaнство, какъвто беше случаят със Сакскобургготски.

Обаянието на Борисов достига до асоцииране с патерналистична фигура, от чието покровителство е трудно да се откъснеш. Характерът на Владетеля му позволява суетната дързост открито да заяви: Вашата гражданска позиция е резултат от свободата, която аз съм ви делегирал (за справка - многобройните интервюта на членове на кабинета след протестите на Орлов мост).

Една от новелите в "Декамерон" започва със съждението, че е лесно човек да улучи неподвижна цел, но е цяло чудо стрелецът да успее да порази нещо необичайно. Българският владетел намира изход в своята необичайност - във вечно променящия се нарцистичен софизъм, с който деформира причинноследствените връзки в ситуациите, когато е притиснат до стената. С гражданските си протести хората улучиха целта само за да им бъде заявено тозчас, че мишената е била илюзорна. ГЕРБ имат рядкото умение ex post да се трансформират от мишена на протеста във великодушния владетел, който учтиво зарежда пушката на стрелеца.

Да твърдиш, че атаките към управлението ти са свидетелство за неговите достойнства, е омерзителна и безсмислена диалектика.



Ако циничното обяснение за протестите,



което Владетелят дава, не ме задоволява, каква алтернатива мога да предложа? Най-доброто ми предположение е в традицията на простия исторически материализъм. В историята събитията се случват, когато назрее моментът. Историята си има своите спонтанни капризи. И обикновено те се осъществяват, когато се развие материал, който има качествата да кондензира някаква жизнена потенция.

И това е същият материал, който Владетелят в типичните си автоеротични вербални актове дискредитира постоянно и непрестанно. Протестите на Орлов нямат нищо общо с условията на системата. Протестите на Орлов мост бяха една от малките имплозии на кондензирана жизнена енергия на двадесет- и тридесетгодишните, на която ГЕРБ има нещастието да бъде съвременник.

И наистина мнозинството от хората, взели участие в тези протести, тъкмо бяха прекрачили прага на политическото мислене и социалната ангажираност. Ако поводът за протестите се беше появил преди 3 години, може би нямаше да се стигне до събитията на Орлов мост. Хората, които представляват необходимата критична маса, бяха твърде млади тогава.

Това заключение изглежда едновременно твърде смешно и твърде дръзко - с какво толкова може да се промени активното вещество на обществото за няколко години? Има и лесни и трудни отговори. Протестите срещу ACTA и поправката "Цеко Минев" бяха първите по време на прехода, чийто основен заряд се носеше от хората, израснали през същия този преход. Това е факт, макар че в неговото изтъкване може би чукам на отворена врата.



Потенцията на тези хора да протестират



в името на привидно диаметрално противоположни неща като абстрактните права на виртуалната свобода и запазването на горите е сама по себе си свидетелство за структурната промяна в социалната тъкан. ГЕРБ имат нещастието да управляват по времето, когато в социалния живот се включват хора, които полагат интересите, убежденията и действията си в коренно различна координатна система. В пространството, очертано от тези нови координати, се крият причините за протестите, а не в "демократичния" характер на управлението на Владетеля.

Разбира се, Той е опортюнист. Разбира се, Той ще опита всичко, за да се приобщи към всяка компания - особено ако тя представлява потенциална опасност. Ако си на страната на ищеца, няма как да бъдеш обвиняем.

Но към ГЕРБ трябва да се отнасяме снизходително. Както винаги, управляващите са естествен резултат от нашите собствени фрустрации. И може би ГЕРБ станаха жертва на собствените си обещания; или по-скоро станаха жертва на нашите очакванията - окрилени не от обективни идеи, програми, стратегии, а от безапелационния крах на управляващите преди ГЕРБ, нашите очаквания лесно надскочиха летвата, положена от предишните правителства.

Парадоксалното е, че и резултатите на ГЕРБ надскочиха тази летва. Наброиха много километри асфалт. Случва се обаче и печален опит за полет - да наречеш себе си строител на гражданското общество е разумно само ако е изказано с доволна доза самоирония. По всичко личи обаче, че както духовният, така и интелектуалният капацитет на Владетеля клонят към незначителна величина, достатъчна единствено за ирония спрямо другите и възвеличаване на себе си.

Може би е добре Владетелят да осъзнае, че в процеса на формиране на гражданско общество Той все пак е от страната на получателя... Или най-малко да престане да твърди обратното.