Ако ти, уважаеми читателю, обитаваш Обеля, Банишора или пък Подуене, значи знаеш нещичко за ономастиката и топонимията; виц за разкрача на Крали Марко най-малкото. По-сериозно казано - тези са дяловете от езикознанието, които изучават имената, собствени и географски, техния произход и промени.

Ако пък понякога сядаш в колата за принципа "Опознай родината, та да я обикнеш", може да си се натъкнал и на далеч по-странни имена. В епохата на фейсбук не е рядко, колчем някой види табела "Навъсен", "Вещица", "Касапско", "Къртожабене" или "Засмяно", да я увековечи със смартфона си. Тя непременно ще съвпадне с кефа на неколцина от познатите му и ще се уреди с петнайсетина "like".

Картата на България е неизчерпаем източник на забавление с чудноватите, понякога нелепи названия на населените места. Глобусът на света - и той; американците прочее имат постижения в областта, пред които Старият континент би зяпнал смаяно. Тъжната истина за селата с чудни имена у нас обаче е следната: лека-полека от населени места те се превръщат в обезселени. Табелите ръждясват, някъде ги крадват, последните баби и дядовци тихо угасват в отдалечените си от цивилизацията къщурки. После къщурките рухват, а спомените за места като Пържиграх и Мъртвината изчезват. И двете са с нула жители вече над десетилетие. По пет, десет или петдесет обитатели имат и останалите кътчета с екзотични имена.



Кой иска днес да живее в Долно Уйно?



Отчасти отговор дава Националният регистър на населените места, който се поддържа от Националния статистически институт. В него щателно се отбелязва списъкът на селищата в страната, а при преброяванията - и тяхното население. Архивите се водят от след Освобождението и "Преброяването от 1 януарий 1881 г." Повечето имена в онзи период са турски и нямат много допирни точки с днешните. Предстоят неколкократни преименувания, сливания на села и градове, заличаване на махали. В Княжество България и сетнешната народна република базата данни се актуализира през няколко години.

През 1917 г. тогавашното Министерство на вътрешните работи и народното здраве издава дори брошура с имената и населението на "Населените места в Македония, Моравско и Одринско". После, разбира се, този списък става излишен. От XXI век статистиката носи гордото име "Единен класификатор на административно-териториалните единици".

В сборника "Българският език през XX век" доц. д-р Анна Чолева от Института за български език към БАН споменава, че между 6 и 20 процента от имената на населените места в Софийско и Югозападна България са променяни поне веднъж само във втората третина на века. Понякога това става по желание на хората - някак не звучи гордо да си жител на Манаф чифлик (прекръстен на Начево) или Празноглавци (Светля). Друг път промяната се спуска отгоре - я турско име е преведено на български, я старото название е заменено с антропоним на партизанин или друг пролетарски герой. Типично български феномен е старо име да се върне след година, две или двайсет носене на ново.

В други села и региони не проявявали свенливост при избора, да не говорим за конюнктурност. В Габровско имало Пържиграх, Гащевци, Сърбогъзи, Калпазаните, Живодери и Попръзи. Днес тези не съществуват. Някои са били махали или колиби, отдавна присъединени към по-голямо село или към град Габрово (какъвто е случаят с Търсигъзи и Гъзурниците, прекръстени почтително на Андреево и Любово). На други са сложили партизанско име. Култовото Пържиграх вече е само в легендите - основано след Велчовата завера през 1834 г. от Никола Търновлията, то никога не е наброявало повече от 3-4 къщи, нито пък е имало ток или водопровод. Последният му жител - дядо Братой, починал през 1997-а. Преди няколко години умрял и Боньо Митев,



последният мохикан от Сърбогъзи



- 200-годишна махала на тревненското с. Престой.

Живо засега е Торбалъжи. Версиите за произхода на името са петнайсетина - колкото и жителите му. Въпреки че се намира само на 15 минути с кола и от Трявна, и от Габрово, в селото отдавна няма магазин, хляб се кара 2 пъти седмично, а повечето от 62-те къщи пустеят.

Едната селска версия разказва, че чобаните си оставяли жените в селото и подкарвали стада по егреците задълго. Казали едному, че жена му родила син, и той хукнал към дома. Обаче там - йок потомство. И излъганият захванал майтапчията така: "Ти тъз лъжа в торбъ ли я носи, ба?" Друга, по-съвременна е, че чобанинът не бил чобанин, ами гурбетчия, и жена му наистина родила, но гурбетчията го нямало в селото цяла година преди това...

В трета история името иде от орач. Отишъл той на нивката да оре, а в торбата му - само едно сухо коматче. Но вятърът я издул и тя изглеждала пълна. Минали турци, попитали орача къде му е торбата, да се наядат, че били гладни. Той им рекъл: "Ей там, на крушата е." Зарадвали се те, като я видели как се е издула, но като я отворили, изпсували и заминали нататък. И четвъртата е за празна торба. Според нея пътят, който водел към с. Жълтеш и Габрово, бил много стръмен. Селяните пътували с волски каруци и за да теглят по-добре добичетата, им закачали по една празна торба на хомота отпред. В стремежа да си пъхнат главата в торбата, та да хапнат, животните теглели здраво.

Старопланинските пазви кътат и друго село с китно име - Мишеморков хан. То е на Прохода на републиката и наброява не повече от десет къщи. Повечето - празни. Прекръствано е на Предела, после си върнало старото име. По турско в селото имало хан. Ханджията недолюбвал османския аскер, та слагал в храната на гостите миша отрова. Така успял да ликвидира част от тях.

В Тревненския балкан, сред бури и змии, се крие Дупини. Днес нов живот му дава едноименната арт група, която се събира да твори и весели в селото, дори е прокарала ток и си го плаща. Ето и историята: някога си в Балкана живеели две сестри. Били със силно изразени рубенсови форми, особено под кръста. Сестрите се омъжили и заживели в две съседни махали, които хората започнали да наричат Горни Дупини и Долни Дупини. Били дюлгерски селища. После западнали. Соцът ги прекръстил на Горни и Долни Еневец, а след това изгубили и население, и име. Но художници ходят.



В Дупини сестри отдавна няма, а Рубенсово - има



Което доказва: животът е кратък, а изкуството - вечно.

Нищо нецензурно няма в Горно и Долно Уйно. Имената на пограничните села дошли от две вуйни, едната се оженила "горе", а другата - "долу". Някога Горно Уйно имало 750 къщи с 1449 жители, селото било второ по големина в Кюстендилска област. Сега там зимуват не повече от десетина души.

Но стига с анатомията. Ако идем малко по на север, към Плевен, в ждрелото на река Чернелка ще открием Къртожабене. То е по-жизнено селце - с цели 131 обитатели. Докато се чудите как се къртят жаби и къде, ето и легендата: някога вода заляла целия каньон и хората се качили нависоко, но ги поразила страшна болест. Бягайки от чумата, двама мъже тръгнали към реката да търсят ново място за градеж. А тя се отдръпнала и не щеш ли, две оцелели животинки: къртица и жаба. Оттам - Къртожабене.

Недоклан, едно от най-старите села в Разградско, пък не идва от чепатия козел в приказката "Клан-недоклан". След нападение на кърджалии селото, чието старо име не се помни, било ограбено и запалено, мъжете посечени, а жените и децата - отвлечени. Само един - Недьо, успял да се спаси със синовете си. Години след нападението той се завърнал и върху пепелищата си построил къща. "Недьо калан" - с такова прозвище се прочул в околията, а преведено на български, това означава "останалият Недьо". В селото има джамия, но няма църква, въпреки това смесеното население живее в пълно разбирателство вече над 200 години.

Бурна е историята на близкото Тъпчилещово - на 5 км от град Омуртаг, със старо име Безирганкьой. Дали са тъпкали леща там, историята мълчи. До Освобождението е било изцяло турско село. В началото на XX век се преселват българи от Кюстендилско. Млад българин изнасилва туркиня. Братът на туркинята като отмъщение убива изнасилвача. Самият убиец избягва от ръцете на властта и се установява в днешна Турция, близо до град Къркларели (Лозенград). Съселяните му турци пък лека-полека забягват в близките турски села и оттам всички напускат България. Днес в селото живеят предимно цигани. От българите са останали само няколко възрастни семейства.

Палилула, подсказва името, е място, дето димят лули. Дори са две - едно в община Бойчиновци, на жп линията София-Видин, и махала със същото име в Пернишко. Палилула има и край Белград, където някога забранили да се пуши в пределите на крепостта Калемегдан; също и по река Нишава, Сърбия.

Трънско, Пернишко и Граовско и те са дали нещо на света.



Кривонос е в съседство с Гърло и Ребро



"Легендата разказва - споделя кметският наместник на Кривонос, - че навремето по тези места живеели двама братя. Обичали се много до момента, в който на хоризонта не се появила жена. Тя била попска дъщеря, изключително красива. Братята се скарали за нея, стигнало се до бой. Единият строшил носа на другия, а той му счупил ребро. След това се разделили - този със счупения нос станал кръстник Кривонос, а другият се заселил наблизо и турил началото на Ребро". Кой е взел момата - историята не казва.

Баба от Ребро пък настоява, че в турско време някакъв човек го убили, та носът му останал в Кривонос, а ребрата - в нейното село. В Извор му извряла кръвта, гърлото му останало на друго място, нарекли го "Гърло". За Гърло има поне още две версии. В същия район има и с. Уши.

По-популярни са имената на близките до София Чуйпетлово и Злокучане. Първото е на южния скат на Витоша и може да се достигне пеша от Черни връх. Въпреки чудесния въздух и гледка и то е обезлюдено. Самоковското Злокучане се прочу с "царската чешмичка", която НДСВ издигна на мегдана. То е едно от малкото места, в чието кметство се пази историята на селото: грижливо подвързан със синя изкуствена кожа екземпляр. На двайсетината страници авторът - някогашен даскал, представя и няколко тези за произхода на името на селото. Категорично отхвърля, че Злокучане идва от "зли кучета". Склонен е да приеме, че може да е кръстено на билката Зла кучка, с която по турско младежите мажели предварително одрани места по кожата си, та да загноят, и поради приликата със заразна болест да не ги вземат в "помощната армия". Друга версия е, че името означава "слънчево място".

Хубави гледки и слънце вероятно пълнят и Креслювци, Къртипъня, Фъртуни, Кокорци, Руйно, Зетьово, Чучур, Горна и Долна Хубавка, Сусам, Мракетинци, Парамун, Кран, Мечо корито, Кладоруп, Протопопинци, Плешивец, Бузовград и т.н. Но повечето днес са само призраци на картата.

---------------------

ПО СВЕТА

Крадат табелите на Fucking,

град в САЩ се кръщава на токшоу



В Германия имат Kissing (целуване), а в Австрия - Fucking (ясно какво). Е, чете се фукинг, но това не пречи табелите на колоритното селце да се крадат здраво. От 2005 г. кметството ги защитило с воден знак. В селото живеят едва 104 жители, които не смятат да променят името му - пък и то е магнит за англоговорящите туристи.

В Англия имат Голямото хъркане, Египет, Шунка и Сандвич (логично, тези две са съседи. В Канада - Глава, разбита при скок на бизон (Head-Smashed In Buffalo Jump). Американците са ненадминати. Освен че живеят мирно в Багдад, щата Аризона; Турция, Тексас; Москва, Айдахо и Марс, щата Пенсилвания, те нямат угризения да обитават места като Кренвирш, Експеримент, Дуло на пистолет, Гейспорт, Лоша брадва, Мулешка подкова, Маймунска вежда, Напълно буден и Сношаване. В Мичиган има Ад и Рай, във Флорида - Две яйца, в Аризона - Защо, а в Колорадо - Без име.

Любопитна е историята на балнеокурорта Истина или Последствия в щат Ню Мексико. Местенцето носело името Хот спрингс до 1950 г., когато с референдум жителите го прекръстили на... любимото си радиошоу Truth or Consequences.