От пътуванията си до Брюксел премиерът Бойко Борисов не научи чужди езици, но прихвана европейски маниери. Неговото европейско израстване е най-видимо по ромския въпрос, заради който преди две години се спъна на шенгенския праг.

През лятото на 2010 г. той мълчеше объркан, когато бившият френски президент Никола Саркози демонстративно започна "асистирано доброволно репатриране" на хиляди български и румънски роми. Тогава Париж плащаше самолетните билети и добавяше по 300 евро джобни на ром за път към родината. Така властите си откупуваха извинение за колективната дискриминация срещу нежеланите пришълци. После, както се видя, изгонените се връщаха, но поне бе узаконена като свършен факт



въртящата се врата на френската граница,



където по принцип не би трябвало да има врата за европейските граждани. Установи се динамично равновесие, при което всяка година броят на експулсираните и оставащите роми бе все около 15 000. Това е предел на търпимост, отвъд който властите преминават към по-шумно преследване на натрапниците.

Политиката спрямо ромите не се влияе от смяната на политическите драперии в Елисейския дворец. Новият министър на вътрешните работи Манюел Валс заяви миналата седмица в Сената: "Концентрацията на ромски катуни ни принуждава да предприемем мерки за разтурянето им". Подобна лексика използваха и предшествениците му от дясното правителство на Саркози. Разбира се, докато не бяха на власт, социалистите разобличаваха десницата. В писмо до Френската асоциация за правата на ромите от 27 март т.г. Франсоа Оланд, който още се бореше за президентския пост, написа, че "румънците и българите, с какъвто и произход да са те, са европейски граждани", и обвини Саркози, че е основният виновник за мизерното положение на ромите във Франция. Сетне ролите се размениха, но филмът продължи по същия сценарий. Ако нещо обединява различните партии като политическа класа, вероятно е ромският въпрос. Истината е, че никой не желае ромите за съседи, но не е удобно да го каже, защото все пак са хора, а човешките права и пр. ...

Мълчанието на Борисов не помогна с нищо на България. Франция се наговори с Германия да забави приемането й в Шенгенската зона, без да се интересува от каквито и да е шенгенски критерии. Двете си намериха енергични съмишленици точно в страните, проявявали исторически най-голяма нетърпимост към ромите. Холандия, която единствена в Европа е постигнала преди две столетия "нулево решение" на ромския въпрос (пълно изтребление и прогонване), охотно стана знаменосец на бранителите на шенгенската крепост срещу двете кандидатки. До нея се наредиха и други северни държави, като това лято най-активна е Норвегия, която не членува в ЕС, но е в Шенгенската зона и има право на вето. Тя направо заяви, че ще напусне зоната, ако бъдат приети България и Румъния.



Какво се случи?



Обичайното екскурзионно летуване на ромите от България, Румъния и други балкански държави тази година се насочи на север. Враждебното отношение в Италия, Франция и Германия даде резултат. Първопроходци в Скандинавия започнаха да пращат сигнали до роднини и приятели в катуните около Рим, Париж и Берлин, че при тях е по-спокойно и по-уредено. Стотици семейства се преместиха буквално за седмици. Норвежките власти се стъписаха, а местното население излезе на протести. Някои пуснаха кучета срещу неканени гости, настанили се в изоставена кариера. В Осло имаше сблъсъци.

Самозатварянето бе първата идея как да се реагира, защото Норвегия не смее да прави антиромски изявления заради гузната си съвест. Ромите са преследвани там още от пристигането си през XVI в. До 30-те години на ХХ в. на нейна територия живеят едва около 4000 роми, които властите подлагат през 1934 г. на "норвегизация", напомни наскоро под заглавие "Забравен срам" в. "Афтенпостен". Отнети са 1500 ромски деца от родителите и са пратени в приюти, възрастните са подложени на принудителна стерилизация, лишени са от норвежко гражданство. Мнозина бягат в Германия и Франция. Когато нацистите започват етническо прочистване, 68 мъже, жени и деца опитват да се върнат в Норвегия, но са спрени на границата. Оттам пътят им е към концентрационните лагери, където оцеляват само 12 от групата.

Нацизмът си отива с края на войната, но издевателството над ромите в Норвегия продължава, колкото и да са малко оцелелите. До края на 40-те години върху тях се прилага принудителна лоботомия, под предлог че са непълноценни. През 1953 г. със закон им е забранено да притежават коне, за да бъдат лишени от традиционния си номадски начин на живот. Специалното антиромско законодателство е отменено чак през 1988 г., а статутът им на етническо малцинство е признат през 1998 г. През декември 2000 г. норвежкото правителство се извини официално за "норвегизацията" на ромите, но не плати обезщетения за нарушените им човешки права. Появата на роми от България и Румъния даде идея на някои норвежки политици да предложат забрана на просията, за да бъдат лишени дори от най-мизерното законно препитание. Което показва, че историята все пак се повтаря.

Най-недостойното е, че преследването на ромите в Западна Европа



се оправдава с... дискриминация в България и Румъния



По стара традиция крадецът вика най-силно "Дръжте крадеца!". Френският вътрешен министър Манюел Валс поиска даже намеса на Брюксел, забравяйки, че само преди две години там се обсъждаше дали да бъдат наложени санкции на неговата страна заради етническа дискриминация. "Време е, каза той, Европейският съюз да напомни задълженията на България и Румъния, където често тези хора (ромите - бел. ред.) са преследвани и живеят в същинска дискриминация".

Ето кой създава проблеми на уредена Европа! - България и Румъния, защото преследват ромите и ги принуждават да напускат родните си места. Не било вярно, че значителна част от тях предпочита номадския начин на живот и затова по своя воля сменя местожителството си в рамките на държавата или извън нея. Те били прокудени и Европа трябва да защитава правата им, но само на територията на България и Румъния. Да не помисли някой, че животът на Запад им се струва по-привлекателен и затова го предпочитат.

Рядко в европейски дебат се наблюдава чак такава извратеност. Ако ромите бяха преследвани от родните си власти, щяха да имат право на политическо убежище другаде. Но колкото пъти са опитвали да минат с този номер в чужбина, винаги са получавали отказ под предлог, че България и Румъния са демократични държави, където се спазват човешките права. Затова са в ЕС.



Снишил се в очакване да влезе в Шенгенската зона по милост,



премиерът Борисов най-сетне се обади: Върнете ни ромите, даже ще им платим пътя! Вярно, ще го направим еднократно, защото сигурно пак ще тръгнат да търсят препитание на Запад и парите ще отидат на вятъра, но ефектът от политическия жест трябва да изтрае до септември, когато Съветът на вътрешните министри на държавите от ЕС ще решава дали все пак да не ни допусне поне по въздух и вода в Шенгенската зона. (Вчера германският вътрешен министър отхвърли това да стане факт до края на 2012 г., бел. ред.). Интересно е, че членството в Шенген не би променило с нищо ситуацията, защото ромите и сега имат пълното право да пътуват, но това е залогът за натиск над българските власти, за да въведат някакви ограничителни мерки. Примерът с измамените гурбетчии в Швеция показва, че би могло поне да се изловят трафикантите на хора.

Има обаче фундаментална разлика между ромите, които правителството прибира от Швеция, и ромите, изгонени от Франция. Едните водят уседнал начин на живот в България, отиват на гурбет да изкарат някой лев и сами искат да се върнат, докато другите предпочитат волния живот на колела, търсят си по-уредено място, където падат по-едри трохи от трапезите, и не мислят да се връщат. Може да стане така, че да се охлади меракът за пътуване точно на работливите, а другите да продължат пътешествието си из Европа.

В духа на европейското лицемерие Борисов трябва да се обърне към следващия Европейски съвет в Брюксел с призива: Стига сте примамвали с по-добър живот нашите роми! Живейте с български заплати и ще си решите проблема, защото няма да идват при вас! Канцлерката Ангела Меркел май беше харесала идеята му, но реши, че е приложима само спрямо Гърция и други длъжници, които трябва да затягат коланите, за да си върнат борчовете на Германия.