Обиколката на Мит Ромни в чужбина е до голяма степен продължение на предизборната му кампания у дома. Той иска да покаже на американците, че е уважаван по света, а с избора си на държави да подчертае кои за него са важните точки във външната му политика.

Във Великобритания той искаше да намекне, че президентът Обама - човекът, който махна бюста на Уинстън Чърчил от Белия дом и нарече Фолклендските острови Малвински - е занемарил или навредил на специалната връзка САЩ-Великобритания. Той може също да е възприел британската част от обиколката си като полезна за него при изтъкване на заслугите му като успешен организатор на предишна олимпиада - зимната в Солт Лейк сити през 2002 г.

Полша ще му даде възможността да застане на това, което той приема като фронтовата линия срещу Русия, която определи като "геополитически враг номер едно на САЩ". В Израел със странно двусмислената формулировка, че ще "уважи" евентуално израелско решение да нападне Иран, той се доближи опасно много до недипломатичност в опита си да демонстрира, че Америка под негово президентско управление отново ще е най-твърд и непоколебим съюзник.

Думите на Ромни в чужбина всъщност са насочени към американците у дома, но обиколката му все пак поражда размишления що за президент би бил той за света. Съдейки по изявата му в Лондон - такъв, който е способен да каже или направи каквото не трябва от гледна точка на етикета. А и още преди да отиде в Израел, екипът му вече обърка нещата с предложение там да се организира мероприятие за набиране на средства в ден на пости. После промениха датата на събитието. Така че стилът е недоизгладен; а как стоят нещата със съдържанието?

Ромни е толкова хлъзгав тип, че е трудно да се прецени кое от външнополитическите изказвания би било приложено на практика, ако стане президент - ако въобще има такова.

Би ли провокирал съзнателно Владимир Путин - лидер, който освен че е естествено войнствен, смята, че противопоставянето на САЩ помага за поддържане на рейтинга му у дома? И дали би изпълнил заплахата си да "преразгледа" договора за съкращаване на стратегическите оръжия? Това би бил много контрапродуктивен курс, но Ромни е казал, че ще следва именно него.

Би ли се конфронтирал с Китай за валутата, търговията и Южнокитайско море и евентуално да добави масло в огъня, като достави нови оръжия на Тайван? Това би било също толкова глупаво, обаче Ромни е правил изказвания в този смисъл.

Би ли наложил допълнителни санкции на Иран и би ли докарал твърдата си позиция към Техеран до война, както един от външнополитическите му съветници Джон Болтън почти заяви, че може да е нужно? Нападение над Иран би имало неизмерими последствия, но едно ще е сигурно - повечето от тях ще са лоши или повече от лоши.

Би ли отменил графика на Обама за изтегляне на войските от Афганистан, както той каза, или може да задържи войски в Ирак? Това би разрушило консенсуса, че е време и двете страни да вървят по своя път, за добро или зло, след приключване на американската намеса.

Решението на Ромни да пренесе кампанията си в чужбина е неохотно признание към Обама, чиято обиколка на чуждестранни столици през юли 2008 г. показа на американците, че той е човек, който може да обърне тенденцията на упадък в американския престиж и влияние от управлението на Джордж Буш. След нея американците нямаха съмнение кой кандидат за най-високия им пост иска светът в огромното си мнозинство.

Ромни едва ли може да очаква подобен резултат. Обама разочарова световните си "избиратели", но има разлика между разочарование и бедствие, към което сочи реториката на Ромни.

Ограниченията на същинската власт и здравият разум, който на моменти се долавя между "демонстрацията на мускули", може би означават, че ако Ромни спечели, може и да се окаже поносим лидер. Трудно е обаче да сме сигурни.





Поредица от гафове беляза визитите в чужбина на Мит Ромни

В. "Индипендънт"



Ако се съди по заглавията, чуждестранната обиколка на кандидата за президент на САЩ от Републиканската партия Мит Ромни беше като пътуване из ада - поредица от неудачи, чийто пик бе емоционална тирада на един вбесен съветник към също толкова вбесена група придружаващи репортери. На практика набегът на Мит Ромни към Великобритания, Израел и Полша вероятно ще окаже много малко въздействие върху шансовете му да превземе Белия дом през ноември.

Във вторник вечер републиканският съперник на президента демократ Барак Обама тръгна обратно към САЩ от Варшава - сцената на последната бъркотия, в която съпътстващият го прессекретар се нахвърли към репортери, които крещяха въпроси към Ромни, след като той положи венец на Гроба на Незнайния воин.

"Имате ли изявление към палестинците?", извика един, докато кандидат-президентът се връщаше към колата си. "Чувствате ли, че гафовете засенчиха пътуването ви?", изрева друг. Мит Ромни не им обърна внимание, но не и съветникът му Рик Горка. "Разкарай се", нареди той, преди да отправи призив към един друг от задаващите въпроси: "Целуни ме отзад". Говорителят бързо повика въпросните репортери, за да се извини. Но стореното остана.

Този епизод е преди всичко отражение на вечното напрежение в президентските кампании в САЩ - между репортерите, които роптаят, че не получават достатъчен достъп до информация, и кандидата, който е убеден, че медиите се съсредоточават само върху сензациите.

В действителност е малко вероятно да има политически последици от нападките, които той отправи. Журналистите не са най-уважаваната общност в Америка и отразяването на пътуването на Ромни само ще засили увереността на републиканците, че основните медии са предубедени към тях.

Последните пет дни в чужбина може би не излъскаха претенциите му за пръв дипломат на Америка, каквато бе целта. Но това би било трудно да се постигне, като имаме предвид голямото преимущество на Обама - толкова рядко за демократ - над Ромни, когато избирателите са питани към кой кандидат имат по-голямо доверие за външната политика. Още по-съществено е това, че външната политика няма да бъде решаваща за изхода от изборите в САЩ. Повече от всякога през тази година високата безработица и вялата икономика са основната тревога на избирателите.

Да, републиканският кандидат разгневи палестинците с думите си, че Ерусалим трябва да бъде столица на Израел и че "културните" различия са причината Израел да има два пъти по-голям БВП на глава от населението от този на палестинците (фактически разликата е около десет към едно). Никой кандидат за президент на САЩ обаче не е губил гласове заради критики или пренебрежение към палестинците.

Във Великобритания Мит Ромни необосновано обиди ключовия съюзник на САЩ с намека, че Лондон не е готов за домакинството на Олимпийските игри. Но както и палестинците, британците няма да гласуват в американските избори. На всяка спирка публиката, към която се обръщаше той, бяха не местните, даже не американските дипломати, а хората у дома.

В Израел щедрите уверения за вярност към еврейската държава целяха да убедят християните консерватори в САЩ - значимо избирателно ядро за републиканците, отдадено на израелската кауза, и често скептично към консервативните качества на Ромни. Партийните стратези са надяват да спечелят и повече гласове на американските евреи, които традиционно гласуват предимно за демократите, но сега по-слабо подкрепят Обама.

Няма да повлияе и инцидентът в Полша - прародина на американските поляци, масово населяващи щатите Уисконсин, Мичиган, Пенсилвания и най-вече Охайо, където може би ще се решат изборите през 2012 г.

Ако не друго, противоречията, породени от пътуването на републиканския претендент, потвърдиха нещо вече очевидно. Колкото и да се старае, Ромни сякаш остава глух, където и да отиде. Очите му са вперени в Белия дом от десетилетие и повече. Управленските му качества са сред основните му активи. Той ръководи кампанията изключително дисциплинирано, даже по американските стандарти. Но отново и отново съумява да излиза от сценария.