Проф. дфн Боряна Христова е родена в София. Завършила е СУ "Св. Климент Охридски", специалност българска и английска филология. В Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" постъпва още през 1975 г. в обновената тогава "Българска археографска комисия" към Ръкописно-документалния център. От тогава до днес е минала по всички длъжностни нива в културния институт. Директор на библиотеката е от 1998 г.

--
- Проф. Христова, книгата е крехка вещ, имаме ли надеждни условия за опазване на архивното ни богатство?

- Най-ценните за културата ни паметници - абсолютно всички ръкописни книги от Х до ХIХ в., архивните документи, ориенталските ръкописи, старопечатните книги, възрожденските вестници, всичко онова, което може да наречем "наша национална памет", се съхранява при специален температурно-влажностен режим в Националната библиотека, а някои от най-ценните реликви се намират и в трезорите на БНБ. Няма никакви основания за безпокойство. Въпросът е, че имаме депа извън Националната библиотека и дори извън София. И едно от тях, което съхранява нови, но изключително ценни материали - дисертации, пострада много силно от скорошното земетресение, защото се намира на няколко километра от Перник. И тъкмо селото, в което е хранилището, е попаднало в епицентъра на земетресението. Сградата вече е неизползваема и в момента изнасяме фонда и го местим в друго помещение тук, в София.

- Кое е това село и къде точно ще е новото хранилище?

- О, точните адреси на хранилищата се пазят в тайна.

- С каква цел?

- Защото се случва да ги нападат и да изнасят книги. Два-три пъти в миналото, преди около десетина години, са разбивани хранилища и сега много внимаваме.

- Добре е все пак, че разполагате със свободни помещения, за да реагирате при такава екстремна ситуация...

- Не съм казала такова нещо, казвам, че ще пригодим едно помещение. Пространството ни обаче е силно ограничено. Всички библиотеки страдат от липса на място. Щом директорката на Британската библиотека ми се оплака, че вече не й е достатъчно онова тяхно огромно пространство, значи представете си какъв е обемът от издания - независимо на какъв носител, дори на електронен, - който трябва да се съхранява в една национална библиотека. Аз все пак се надявам кризата някога да свърши и да използваме нашия прекрасен терен отзад и да достроим библиотеката, за което има и архитектурни планове, направени още когато е започнало строителството на тази сграда.

- Къде се намира незастроеният терен?

- Площта до улица "Кракра" е наша собственост. Миналия декември наново я актуализирахме, пазим старите планове на големите архитекти Васильов и Цолов, които са създали тази прекрасна сграда на Националната библиотека. Мен ако питате, това е едно от най-хубавите здания в София. Та те са направили и план за дострояване на библиотеката, отчитайки още тогава, че едно такова средище няма как да не търпи развитие и разширяване в бъдеще. Тогава библиотеката е била строена за около 3 млн. библиотечни единици. Ние днес имаме почти 8 млн. Тази цифра включва не само книги, но и периодични издания, документи, музикални издания, карти, графики...

- Нови писателски архиви постъпват ли като дарения?

- Въпросът с тези архиви е много важен. Ние съхраняваме едни от най-ценните такива. Тук е архивът на Яворов, част от архива на Пенчо Славейков, целият архив на Гео Милев, на Константин Константинов, тук са дневниците на акад. Петър Динеков и мн. др. Но при нас могат да постъпят писателски архиви само по изричната воля на дарителя. Т.е. по изричната воля на писателя, изказана още приживе пред наследниците му. Защото по закон съвременните архиви трябва да постъпват в Държавна агенция "Архиви" или в Националния литературен музей. При нас могат да попаднат само ако авторът изрично го е пожелал, както например направи Иван Давидков, който ни завеща писменото си наследство и то ни бе предадено от сина му. Особен случай е фондът на Гео Милев, който постъпи в Националната библиотека по желание на Леда Милева и Пенка Касабова - като тяхно дарение, тъй като Гео Милев, естествено, не е имал възможност да направи завещание. Архивите на други наши покойни писатели, които не са изявили такова желание, са отишли най-вероятно в Държавната агенция. Желая здраве и дълголетие на талантливите ни живи творци, но бих искала да им напомня, че ние имаме идеалните условия да съхраняваме техния труд, да изследваме, описваме професионално, да класифицираме, реставрираме, да предоставяме литературното им наследство в специализирана читалня, което един музей не може да си позволи.

- Продължават ли частните издателства да спазват ангажимента си за задължителен книжен депозит в държавните библиотеки?

- По закон в момента депозитът зависи от бройките, които са издадени, като минимумът задължителни екземпляра е 3. Имаше един период, в който не всички издателства спазваха ангажимента си, въпреки че това е законово положение, и тези, които не го правеха, бяха почти 30%. Но след като успяхме да обвържем в Министерство на културата всички програми за подкрепа на книгата с депозита, т.е. взе се решение да не се подкрепят заявки за книги от издателства, които не депозират, вече са останали около 7 процента некоректни издателства, на които пишем актове в момента. Но това са предимно издателства, които пускат на пазара по 1-2 книги на година.

- Какво искате да имате във фонда, а нямате?

- Иска ми се да имаме ръкописни книги отпреди IХ в, а нямаме. Имаме и съвсем малко стари апокрифи, а те са моята голяма страст. Но като че ли не това е най-важното... Вижте, библиотеката днес вече не е само място, където се трупат и предоставят на читателите томове книги. Тя в световен мащаб е призната за т.нар. трето място. "Третото място" преди години е било кръчмата, кафенето, където хората са се събирали да обменят мисли, информация, новини... Сега ние искаме библиотеката да не е само зали, в които се чете, а и среда, където хем да може да останеш сам със себе си, хем да създадеш социални контакти с близки по манталитет до теб хора. Затова и почти всеки ден в активния сезон организираме различни културни събития - литературни вечери, концерти, сесии, колоквиуми, промоции на нови издания, кръгли маси, конференции, публични лекции.

- А електронните четци конкуренция ли са на книжните издания?

- Ще прощавате, но на въпроса "мишката или книжката" отдавна му мина модата. И двете имат своето място. Че ние работим с Глобални библиотеки, това е проект, който осъществяваме с фондацията на Бил Гейтс... Преди 3 години създадохме най-големия дигитален център за книжни материали в страната. В момента имаме дигитализирани над 200 000 файла от ръкописи, старопечатни книги и архивни документи, както и печатни издания, продължаващи от 1878 г. до 1940 г. - един проект, който озаглавихме "Целокупна България". Тези материали свободно могат да се ползват; всеки може да се докосне до стиховете на Ботев, до писмата на Левски и т.н. Задължили сме се да качим и османски архиви - ние имаме третия, а според мен втория, по обем османски архив в света... С Армения имаме договорка да качим най-стария им ръкопис - от 994 г., който е запазен в нашата библиотека. Абонирани сме за 28 000 списания, които са в електронен вариант. Виртуалната ни библиотека също е абсолютно достъпна, а вътре е всичко от каталозите ни. Човек може, без въобще да идва до библиотеката, да се информира какво имаме и какво нямаме, за да не се разкарва напразно. Та така стоят нещата с мишката и книжката. Но! Има винаги и едно "но", нали... Забелязала съм, че когато става дума за четене за удоволствие, истински влюбеният в литературата човек предпочита добрата стара ухаеща на хартия и мастило книга.