:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 427,548,122
Активни 92
Страници 11,658
За един ден 1,302,066
Репортаж

България в с. Лозен - отвъд розите и киселото мляко

От 1963 г. насам над 5000 студенти и професори са участвали в летните семинари по български език на Софийския университет
Снимки: Ясен Бориславов
Том Маккалакан от Англия и проф. Панайот Карагьозов
"Много ми харесва как звучи българският език и затова започнах да го уча. Харесвам песните, танците, традициите и сега съм много доволна, че съм тук", обяснява с блеснал поглед Татяна Володарска, студентка по славянски филологии в Киевския университет "Тарас Шевченко". Разговаряме пред лятната естрада на Националния учебен център на Червения кръст в парка над с. Лозен, близо до София. Татяна току-що беше изпяла песента "Назад, назад моме Калино" и нищо в изпълнението и не подсказваше, че българският език и е чужд. Тя е сред стотината участници в летния семинар по български език и култура за чуждестранни българисти и слависти, който Софийският университет организира всяко лято. Докато си приказваме, на сцената други семинаристи играят хоро. Някои малко се затрудняват със стъпките, но всички изглеждат в отлично настроение.

Между 15 юли и 4 август т.г. беше петдесетото издание на семинара с гости от трийсетина държави от цял свят. От 1963 година, когато е създаден, повече от 5000 чужденци са участвали. По време на социализма е имало години с по 200 участници, мотивирани от различен интерес към България - чисто академичен и изследователски или практически и свързан с професионална дейност, или пък шпионски в духа на добрите традиции от Студената война. Естествено, за броя на шпионите няма статистика, но нека вметнем, че според някои анализатори тъкмо добрите контакти между шпионските централи са спасили световния мир в онези времена. По-важното е, че много от гостите са отнесли добри



спомени от България и някои намират начин после отново да се върнат



Програмата на семинара е широко разклонена в различни области на българската история, култура и антропология. Занятията се простират от практически български за начинаещи и напреднали до тясно специализирани теми, като кодификацията на книжовния език, българските диалекти, славянската християнска терминология от Кирил и Методий до днес, българския театър и поезията на 90-те, българския постмодернизъм и т.н. Акцент тази година беше проф. Иван Шишманов не просто заради 150-годишнината от неговото рождение, а заради особените му приноси за налагането на европейски дух в българската култура от началото на миналия век. Десет лекции от различни специалисти бяха посветени на неговата сложна и многопластова личност. Програмата обичайно включваше и разучаване на български народни песни и танци. От показаното на естрадата няколко дни преди края на семинара личеше, че материалът е изучаван твърде прилежно. Според организаторите интересът към някои занятия е бил по-ограничен, но часовете за фолклор са се радвали на масово и много живо внимание. Няколко дни са били отделени за пътувания из страната - до Пловдив, Рилския манастир и другаде. Освен това в една от вечерите лозенските баби угощават гостите с традиционни местни специалитети.

"Не ми се иска да науча българския до съвършенство, защото повече никой няма да ме кани тук", шеговито обяснява проф. Марина Смолянинова от Руската академия на науките. Тя е сред най-редовните участнички в семинара, идвала е няколко пъти. Спомня си, че като студентка през 60-те години е слушала стихове от Ботев, които много и допаднали. Казва, че тогава ги е слушала като музика и така се запалила да учи български език. По-късно като стипендиантка на ЮНЕСКО е обикаляла България, за да събира материали за своите научни изследвания. Проучванията й са ориентирани основно към Българското възраждане. Автор е на монографията "Климент Баринцки и Търновски/Васил Друмев. Документи и материали". Горда е, че в архивите на Велико Търново и Силистра е открила неизвестни дотогава писма на Васил Друмев. Преди години в Лозен се е сприятелила с Бернадет Сместерс, професор по право в Брюкселския свободен университет. Тази година отново се срещат тук.

"Обичам страната, хубавата природа и традициите. Виждам как България се модернизира. Тя е от най-старите европейски държави и всеки, който е бил в Азия или Африка, няма как да не го вижда", коментира Бернадет. Тя познава добре страната, защото шест години е работила във Франкофонския институт в София, но сега е намерила начин да посети отново семинара.



"Мислех, че българският език е лесен, но се оказа много труден",



твърди Том Маккланакан от Манчестър. Той е 26-годишен и учи български от две години. Говори удивително свободно и с лекота, но признава, че среща трудности при някои минали времена и особено при бъдеще в миналото. Преди да се заеме с българския, е учил руски и сръбски. Казва, че е дошъл в България преди няколко години от любопитство и тъй като тук му харесало, започнал да учи езика. Том е музикант, свири на китара и ударни в две лондонски рок групи. Изглежда музикалното ухо му помага да учи лесно езици. Според признания на негови приятели пеел по-добре на чужди езици, отколкото на английски. Смята да се развива като музикант, да направи група за етномузика и да включи в репертоара български фолклор. Съвсем сериозно твърди, че за него Велико Търново е най-красивият град на света. Не го разубеждавам. Разказва ми също как понякога в лондонското метро слуша Дарик радио, "защото имат лесно токшоу". От фолклора разговорът неусетно стига до чалгата. Том не я харесва. Била фалшива и елементарна музика. И за това не го разубеждавам.

Хиро Тосака е 20-годишен и следва в стопанския факултет на университета "Сока" в Токио. В Япония, според него, България се свързва единствено с йогурт и рози. Искал е да научи нещо повече и любопитството го довело насам. Много харесва фолклорните песни, танците и носиите. Не харесва сиренето, защото вкусът му е too strong. Но кашкавалът му допада. Бирата тук му се вижда евтина и добра на вкус. Харесва бяло вино, защото е по-лесно за пиене. Червеното му е too strong. Не харесва таратор, както и ориза, който е ял в България, но смята, че кебапчетата са добри. Твърди, че у нас плодовете са по-сочни, сладки и по-вкусни, отколкото в Япония. Харесва шопска салата и смята, че там сиренето, което иначе не одобрява, си е съвсем на място. Не е мислил за какво познанията по български език и култура ще му бъдат полезни някога, но е сигурен, че времето тук не е загубено.

"В България най-много ми харесват хората. В Троян вечер всички са на пейката, говорят си, а децата играят на пътя. Тук никога няма да се чувстваш самотен", казва Лорендана Ланчини от Италия. Тя е на 22 години и учи древни езици и култури в университета в Милано. Майка и е българка от Троян, където тя е гостувала като малка, и това обяснява идиличния образ от българската провинция. Случайно разбрала от гаджето си за семинара и намерила начин да дойде.

"Целта ни е чужденците да видят нещата, каквито са, без пропагандно разкрасяване", обяснява проф. Панайот Карагьозов, директор на семинара. Според него някои участници си тръгвали, без нищо да научат, но други показвали забележителни умения. Имало немци и японци, които пристигали с минимални знания по български и за три седмици проговаряли чудесно.



 В България никога не можеш да бъдеш самотен, твърди Лорендана Ланчини от Милано.
 Повечето участници в семинара с удоволствие играят хора и пеят български народни песни.
 Проф. Марина Смолянинова от Русия (в дясно) и проф. Бернадет Сместерс от Брюксел отново заедно са семинара в с. Лозен.
4
8469
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
4
 Видими 
10 Август 2012 23:06
Една чудесна възможност да прекараш 20-на дни в чужбина. Без ангажименти. ... На поносима цена... за студент.
11 Август 2012 00:15
"Татяна Володарска, студентка по славянски филологии в Киевския университет "Тарас Шевченко"."
И като научи прекрасно български, после къде ще работи?
11 Август 2012 05:41
Абе, че тези момчета и момичета, шляпащи някакъв български са дошли на екскурзия и се веселят на воля в с. Лозен няма нищо лошо. Даже напротив, дай Боже повече да станат! Лошото е, че родените тука и особено списващите по газетите май не са много наясно с езика.Как може да се пише така или поне как може това да не се корегира:Виждам как България се модернизира. Тя е от най-старите европейски държави и всеки, който е бил в Азия или Африка, няма как да не го вижда",
Боже, опази ме от приятелите, от враговете си сам ще се опазя!
11 Август 2012 15:46
Ами... не знаят езика журналистите ни, но затова пък имат най-високите заплати, вече над 1700 лв. За какъв ли труд?
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД