Когато бе въведена през 2004 г., европейската здравноосигурителна карта бе хвалена като огромна стъпка към улесняване на свободното движение на хора в ЕС.

Притежаването на синия документ с размер на кредитна карта гарантира на всеки гражданин на ЕС в нужда от медицинска грижа, че лечението му ще бъде покрито от здравноосигурителната система, независимо дали се лекува в родината си или в друга страна от ЕС.

Неотдавнашният случай на Йохана, шведка, която живее в Германия, показва, че системата невинаги работи, и то най-вече за мобилните европейци, които поделят времето и живота си в няколко страни от ЕС. Йохана задлъжня със 130 000 крони (15 600 евро), след като роди детето си преждевременно, докато гостуваше на роднини в Швеция.

"Някой трябва да поеме отговорност. За гражданите на ЕС не бива да е проблем да получават достъп до здравеопазване", коментира евродепутатът Кристофер Фьелнер (ЕНП).

Тревогата му идва от видимите недостатъци на здравната система в ЕС по отношение на медицинските нужди на мобилните европейски граждани - а това са точно хората, чийто живот би трябвало да бъде улеснен от хармонизирането на системите в различните страни от ЕС.

Една от тях е Йохана, тя е пример за съвременен "европейски гражданин" - родена е в страна от ЕС (Швеция), работи в друга страна от ЕС (Германия), работодателят й е базиран в трета страна от ЕС (Великобритания). Единствено защото вече е била бременна, когато се мести в Германия, здравните власти там казват, че е налице "съществуващо вече състояние" и затова то не се покрива от германската обществена здравноосигурителна система.



След като бебето й се ражда 6 седмици по-рано



по време на посещение в Швеция, Йохана е шокирана, когато получава сметка от шведската болница за над 120 000 крони за раждането и двуседмична грижа за бебето, която здравните власти в Швеция, Германия и Великобритания отказват да покрият.

"Идиотско е да се оставят хората да страдат и да ги принуждаваш да вземат пари назаем, за да си плащат сметките", коментира Фьелнер, който посвещава доста внимание на теми, свързани с мобилността и здравеопазването в ЕС.

Според него съществуващото законодателство по въпроса е ясно, но остават огромни нерешени проблеми за начина на прилагане на правилата в Швеция и в други страни от ЕС.

На теория европейското законодателство дава право на всеки европейски гражданин, представящ европейска здравноосигурителна карта, да получи спешна медицинска помощ във всяка страна от ЕС, без да плаща повече от стандартните такси за пациент, съществуващи в страната, в която живее. Дори и без да представят карта, гражданите на ЕС могат да бъдат реимбурсирани по-късно от здравноосигурителната каса в страната си. В Швеция това е Националната социалноосигурителна агенция (Forsakringskassan).

Но за планираното лечение процедурата е по-различна. На пациентите например е позволено да се лекуват в друга страна от ЕС, ако в държавата, в която живеят, за лечението трябва да чакат дълго. В този случай отново пациентите няма нужда да плащат други такси освен тези, които плащат в родината си.

Но реимбурсирането невинаги е пряко и бързо и въпреки законодателството в Швеция има няколко случая, в които исканията от пациентите медицинските им разходи да бъдат покрити са отхвърлени от Националната социалноосигурителна агенция. Това принуждава хората да отнасят въпроса до съда.

Сред тези дела в административния съд е случаят на жена, която отива във Финландия за лечение, което не се прилага в Швеция - радиологичен скенер за диагностициране на заболяване. Друг швед е лекуван във Франция, но не е реимбурсиран, защото методът, използван за лечението му, не е познат в шведската практика.

Отговорникът по международните здравни теми в осигурителната агенция Андреас Стьернберг обяснява, че част от проблема произтича от различните мнения



за това кое се приема за медицински приемлив



и международно признат метод за лечение.

"Ако например е счупена лявата ви ръка, няма да признаем лечение, в резултат на което обездвижват и дясната ви ръка", казва той, давайки за пример един от спорните случаи, касаещи спешна помощ. "Диагнозата трябва да се третира по същия начин, по който се третира и в Швеция. Ако методът не е същият, няма да реимбурсираме".

Фьелнер обаче не е съгласен с интерпретацията на правилата на ЕС в шведската здравноосигурителна агенция. "Това е погрешно интерпретиране на закона, според който можете да бъдете лекуван от международно призната диагноза. Не е важно какъв ще е методът на лечение", обяснява евродепутатът.

Той не е единственият, който критикува агенцията. А тя бе принудена да промени начина, по който интерпретира правилата заради лавината от оплаквания миналата година след откази за реимбурсиране.

"Въведохме промени през март 2012 г. Преди лечението трябваше да е същото като това, което се прилага в Швеция, но сега определението е по-широко", казва Стьернберг.

Представителството на ЕК в Стокхолм също смята, че информацията и процедурите по реимбурсиране по силата на европейската здравна система трябва да се подобрят в Швеция.

"Всеки месец ни се обаждат около 30 отчаяни хора", казва Сигрид Йохансон от представителството на ЕК в Швеция. "Хората се оплакват, че е трябвало да чакат повече от 3 месеца, за да ги реимбурсира националната здравноосигурителна агенция".

Фьелнер също признава, че това е проблем, и бърза да изтъкне, че шведската националноосигурителна агенция не е ефективна, колкото би трябвало. "Няма причина здравноосигурителната служба да не може да плати по-бързо", казва той. Стьернберг от агенцията обаче контрира, че колегите му правят всичко според закона, който изисква всеки случай да бъде разгледан, за да се реши дали кандидатът трябва да бъде реимбурсиран или не. Освен това повечето случаи се разглеждали експедитивно.

"Между април и юни около 62% от случаите бяха решени в рамките на 60 дни", казва той.

Въпреки постепенното подобрение в разглеждането на искания за реимбурсиране от страната на шведската национална осигурителна агенция, Фьелнер вини и болниците, че имат принос в объркването с реимбурсирането, що се отнася до планираното лечение в друга страна от ЕС.

"Големият проблем е, че болниците предпочитат да не казват на хората, че имат право на лечение в друга страна", обяснява Фьелнер. Друга пречка пред осигурената от ЕС свобода на избор на пациентите са трудностите, пред които те се изправят, ако се нуждаят от лечение, което се предлага само в някои части на страната", добавя евродепутатът.



Болната от рак жителка на Стокхолм Тереза Вестерлунд



не успя да получи лечението, което желаеше. Докато здравните власти в няколко шведски района са одобрили лекарството Yervoy за лечение на меланома, Стокхолмският областен съвет все още не го е одобрил, което означава, че Вестерлунд няма друг избор, освен да плати от джоба си за лечение с него.

Гунила Гунарсон, координатор по лечението на онкологични заболявания в Шведската асоциация на местните власти и региони (SALAR), подчертава, че всяка област в Швеция има право да разреши различните терапии. "Всяка област си определя приоритети. Затова различните области предлагат различни възможности за здравеопазване", обяснява тя.

Фьелнер си остава критичен към системата и смята, че всеки трябва да получи пълна свобода на избора, когато става дума за достъп до здравеопазване в ЕС и в Швеция. Той твърди, че шведските здравни власти се въздържат да дадат на пациентите пълната информация за възможностите, защото се притесняват от цената. "Някоя област понякога решава да не лекува някого от рак не защото няма лечение, а защото лечението е твърде скъпо", твърди той. "Това е тъжната истина."

Горан Стярнстед, шеф на здравеопазването в SALAR, се съгласява и добавя, че макар да е теоретически възможно, рядко се случва лекар да насочи пациент от една административна област за лечение в друга, защото по този начин противопоставя грижите за гражданите в двете области.

"След 90-те г. на миналия век пациентите могат да кандидатстват за лечение в друга област, но това не е лесно и не е много вероятно лекарите да си признаят, че в другата област предлагат по-добро лечение", обяснява той.

Разликата в цените също е част от причините лекарите в Швеция да не информират пациентите как да потърсят лечение в друга страна от ЕС.

"Операция на крака в Австрия би струвала двойно повече, отколкото тук. Това е достатъчна причина дадена област или националната осигурителна агенция да не платят", обяснява той.

Въпреки настоящите недостатъци на системата Стярнстед е оптимист, че нещата ще се подобрят, когато пациентите и в Швеция, и другаде в ЕС свикнат да упражняват правата си.

"Разбира се, че е трудно за пациентът да отстоява правата си, но се надявам повече хора да го правят занапред. За това се борим", казва той.