Наслаждавам се на парещото алкохолно цунами, помитащо бреговете на стомаха ми. Утре парното пак щяло да скача. Да си скача, нали само това може да прави. Погалвам бутилката като Страдивариус някоя от цигулките си и се унасям. Събужда ме яростно клатене. Гледам, хлапето ме задърпало за ръкава и крещи:

- Тате, парното скача.

Отпращам го с ръка, все още съм по-силният от двамата, и тръгвам да търся спалнята. Влизам в първата стая по пътя и замръзвам. Махмурлукът ми се посипва по пода като пърхот, а аз се хващам за рамката, за да не паднем - и аз, и тя. Парното наистина скача! Стар, охранен чугунен радиатор, 10 кила реброто, подскача като момиченце на ластик. Доближавам се, като се пазя да не ме направи дюстабанлия, и замятам поглед през прозореца.

Долу цифрички, чисълца и числища бягат панически, а хора по пижами, пеньоари и човешка кожа се опитват безуспешно да ги задържат. Хуквам навън и по пътя повалям жената, тя хлапето, а то котето, което ме изпсува на котешки. Изкрещявам безадресно, че някой е отвързал цените и сега те дивеят без контрол. Нямам време да обяснявам, че единственият ни шанс е да сграбча някоя цена и да се опитам да я задържа.

Навън утринният градус прави кожата ми да изглежда като пилешка. За миг съзирам магазинера Коко, хванал се с две ръце и една надежда за цената на хляба, я тя го влече ли, влече по асфалта. Коко също ме вижда и се провиква:

- Комши, гепи цената на млекото, поне попара да си правим, че всички цени са хукнали нагоре.

- Къде нагоре?

- Нагоре по Витоша, все нагоре напират, като буболечки...

- От Витоша по-високо нема - отвръщам патриотично и плонжирам към цената на млякото. В последния миг тя ми се изплъзва и се стрелва напред, изпреварвайки с финес сиренето. Оглеждам се разтревожено, но виждам една тлъста-тлъста цена едвам-едвам да крета. Подлагам крак и тя се пльосва пред мен.

- Какво хвана? - трепери гласът на Коко.

- Газова косачка за трева с 10% намаление.

- Хвърляй я, не ни трябва. Гони нещо за ядене.

Захвърлям цената, а тя почва да ми се плези. Изритвам я и хуквам отново, но този път гледам какви цени подминавам. От време на време прескачам проснатите тела на граждани, впили зъби и нокти в ахилесовите пети на бягащите числа. За момент забавям ход, защото един колосан господин със сферични габарити се сборва с цената на новите мерцедеси на метър пред мене. Не мога да ги прескоча и никога не съм можел.

Продължавам да бягам и настигам един ватман, впил ръце в квичащата цена на шунката. Моля го да си купя билетче.

- Какво билетче? Цените им избягаха. Само на бартер може.

Посървам и ускорявам крачката. След час почвам пъпленето по плисето на Витоша. Чувам стържещ звук някъде над мен - цената на водата и на тока се качили на лифта и ми правят неприлични знаци. Вашта майка, викам си наум, стигна ли горе, ще ви хвана и доброволно или насила ще ви смъкна пак долу.

Стигам потен до върха, очаквайки да видя всички цени на куп. Просто нямаше къде другаде да бягат, гадовете! А на върха намирaм цялото ни правителство, всички министри клекнали на земята, надуват с устенца цените една по една и ги пускат да летят свободно нагоре. Вятърът ги отнася на запад, а на мен ми става студено, ама много з-з-здуде...