:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 438,770,686
Активни 152
Страници 18,309
За един ден 1,302,066
Просперитетни истерии

Долче вита

Напоследък животът стана крайно интересен.

А какво беше преди? Всеки ден едно и също - пиеш, ядеш и спиш. Скука!

Сега, благодарение на демократичните промени в цялата страна, животът стана много по-интересен.

Сега обядвам и не съм сигурен, че ще вечерям.

Отивам на работа, но не знам дали не е за последен път.

Лягам да спя и не съм уверен, че ще се събудя.

Фаталната неизвестност повишава количеството адреналин в кръвта ми и аз се чувствам опиянен и влюбен. В живота!

Влизам в магазина и се нареждам за хляб. Идва редът ми и с удивление научавам, че докато съм чакал на опашка, цената на хляба се е повишила три пъти. Във връзка с новите цени на петрола.

- Инфлация, господине! - вдига рамене хлебарят и смъква новата ми вратовръзка, тъй като парите, които имам, не стигат да платя хляба.

Без вратовръзка се диша по-свободно.

Връщам се у дома. Апартаментът напълно опоскан. Няма дори един стол, на който да седнеш. За сметка на това има писмо от жена ми: "Сбогом. Взимам само най-необходимото."

Ясно, викам си, инфлация на чувствата, и тръгвам да видя кой така настойчиво звъни. Инкасаторката. Влиза направо в банята, отваря водомера.

- Вие всеки ден ли се къпете?

- Разбира се - отвръщам аз. - По два пъти.

- Що за разточителство? Не знаете ли новите цени на водата? - възмущава се инкасаторката и ми връчва сметка, според която последните три месеца съм се къпал във водите на Ниагарския водопад.

Подавам й цялата си заплата.

- Това е! Нямам повече пари.

- Как да нямаш, този костюм габардинен ли е?

- Ми да...

- Ето, още сто лева! Сваляй, сваляй, не ме гледай.

Събличам костюма и се чувствам някак неловко.

- Жалко, че жена ти е изнесла цялата покъщнина и няма какво да ипотекираш.... А слипът ти гръцки ли е?

- Да, но... моля ви се! - възпротивявам се аз.

- Сваляй, не се притеснявай, аз съм служебно лице! Ето, виждаш ли, че няма нищо страшно. Браво, още пет лева! Чакай, я се усмихни! Я сега кажи "А-а-а!"

- А-а-а-а...

- Ей, каква хубава усмивка! Тия коронки нали са златни? О, имаш даже и мост! Виждаш ли, а ми разправяш, че нямаш пари. Дай клещите!

Изофщо, жифотът стафа фсе по-хубаф.
3
509
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
04 Октомври 2005 21:54
Отдавна не бях наминавал, ама защо наминах и аз не знам. Туй горното е някъде от 1994-5 г., когато Овчарката беше пак министър на енергетиката. А за "габардиненият костюм", това вече е върхът на изостаналостта на автора. И "ре-то" малко по-нагоре е в същия дух. Какво става?
04 Октомври 2005 23:04
Какво става?


Ми не знам. Иди на доктор.
05 Октомври 2005 10:46
Я виж ти, жената му оставила клещите!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД