Напоследък животът стана крайно интересен.
А какво беше преди? Всеки ден едно и също - пиеш, ядеш и спиш. Скука!
Сега, благодарение на демократичните промени в цялата страна, животът стана много по-интересен.
Сега обядвам и не съм сигурен, че ще вечерям.
Отивам на работа, но не знам дали не е за последен път.
Лягам да спя и не съм уверен, че ще се събудя.
Фаталната неизвестност повишава количеството адреналин в кръвта ми и аз се чувствам опиянен и влюбен. В живота!
Влизам в магазина и се нареждам за хляб. Идва редът ми и с удивление научавам, че докато съм чакал на опашка, цената на хляба се е повишила три пъти. Във връзка с новите цени на петрола.
- Инфлация, господине! - вдига рамене хлебарят и смъква новата ми вратовръзка, тъй като парите, които имам, не стигат да платя хляба.
Без вратовръзка се диша по-свободно.
Връщам се у дома. Апартаментът напълно опоскан. Няма дори един стол, на който да седнеш. За сметка на това има писмо от жена ми: "Сбогом. Взимам само най-необходимото."
Ясно, викам си, инфлация на чувствата, и тръгвам да видя кой така настойчиво звъни. Инкасаторката. Влиза направо в банята, отваря водомера.
- Вие всеки ден ли се къпете?
- Разбира се - отвръщам аз. - По два пъти.
- Що за разточителство? Не знаете ли новите цени на водата? - възмущава се инкасаторката и ми връчва сметка, според която последните три месеца съм се къпал във водите на Ниагарския водопад.
Подавам й цялата си заплата.
- Това е! Нямам повече пари.
- Как да нямаш, този костюм габардинен ли е?
- Ми да...
- Ето, още сто лева! Сваляй, сваляй, не ме гледай.
Събличам костюма и се чувствам някак неловко.
- Жалко, че жена ти е изнесла цялата покъщнина и няма какво да ипотекираш.... А слипът ти гръцки ли е?
- Да, но... моля ви се! - възпротивявам се аз.
- Сваляй, не се притеснявай, аз съм служебно лице! Ето, виждаш ли, че няма нищо страшно. Браво, още пет лева! Чакай, я се усмихни! Я сега кажи "А-а-а!"
- А-а-а-а...
- Ей, каква хубава усмивка! Тия коронки нали са златни? О, имаш даже и мост! Виждаш ли, а ми разправяш, че нямаш пари. Дай клещите!
Изофщо, жифотът стафа фсе по-хубаф.
|
|