Преди няколко месеца един подготвен от правителството проект на закон за детето доведе до вълна от протести от страна на родителски организации, разтревожени, че държавата ще им "национализира децата". Опасенията на родителите идваха от възможността чиновниците да извеждат малчуганите от семействата им, ако преценят, че за тях не се полага подходяща грижа. Стресната от общественото вълнение, властта отстъпи и проектът беше оттеглен. Наскоро обаче около него започнаха отново да прехвърчат искри, след като някой го прочете по-внимателно и забеляза вложената имплицитна забрана да бъдат въвличани децата в политическа, религиозна и синдикална дейност.

По принцип този текст в проекта изобщо не е нов. Той присъства и в настоящия Закон за закрила на детето. Може би затова политиците не обърнаха особено внимание на темата. Нашенските властогонци отдавна не се срамуват да експлоатират активно деца за пропагандни цели, за което управляващите от ГЕРБ нееднократно дадоха доказателства на последните местни избори миналата година. В това отношение нито закон, нито съвест, нито морал могат да ги спрат. Неочаквано обаче се обадиха синдикатите. В специално изявление от КТ "Подкрепа" посочиха, че те "учат хората на граждански права и позиции" и допринасят за изграждането на "силни личности с граждански отговорности".

Най-интересният момент обаче дойде, когато по въпроса се изказа Българската православна църква (БПЦ) и нейните адепти. Трябва да се отбележи, че през последните години отците се присетиха за принципната си роля на духовни пастири на обществото. Особено след като единият от двата клана в БПЦ надделя и вътрешните неразбории за имоти и пари що-годе се уталожиха. Тогава започнаха да се изказват за ГМО, за Мадона, за сурогатното майчинство и други подобни теми, които изостаналото ни общество тепърва започва да схваща като проблеми. По проекта за закон за детето от Светия синод излязоха със силно критично становище, в което обявиха, че "забраната за участие в "религиозни дейности" представлява юридическо полагане на абсолютно необосновани пречки пред религиозното възпитание и образование в дома, храма, детската градина и училището, пред практикуването на религия от страна на децата в семейна и обществена среда". Отците дори се разтревожиха, че властта може да обяви за незаконно воденето на децата в църква и посвещаването им в светите тайнства.

След това по вестници, блогове и телевизии се заредиха теолози и ревностни християни, които засипаха с хули държавата. На някои вече им се привидя как чиновниците, досущ като едно религиозно Гестапо, обикалят по църкви, джамии и синагоги и глобяват родители за кръщенета и сюнети. Най-крайните обявиха завръщане към тоталитаризма. Пак се заговори за моралната криза, за кризата на семейството, въобще за всички кризи. И както винаги, държавата се оказа виновна за всичко.

Преди всичко, както вече се спомена, този текст го има и в настоящия закон и никой дори не си е и помислял да създава пречки на практикуващите вярващи. Вярно е, че християнският морал не е залегнал като общообразователна дисциплина в училищата, но да не забравяме, че по конституция и закон държава и църква в България са разделени и че всички регистрирани вероизповедания у нас са равноправни.

Освен това проблемът с обучаването на децата в нравствените ценности с религиозен произход не е толкова в това, че държавата не го позволява. А в това, че църквата не прави никакво собствено усилие в тази посока, а чака, както винаги, държавата да й отреди със закон главната роля.

Според Закона за вероизповеданията регистрираните религии у нас имат правото да разкриват образователни заведения, които всеки, който пожелае, може да посещава, дори и да не принадлежи към съответното учение. Става въпрос не само за духовни училища, но и за СОУ-та, че дори и за университети. При това положение кое точно се явява пречка за нашата подпряна от конституцията източноправославна църква да разхвърля с широка ръка семената на христинянския морал в податливите умове на подрастващите? Едва ли ще да е липса на пари, сгради и земя. Публична тайна е, че БПЦ е една от най-богатите организации в страната. Проблемът е другаде - в тотално затворената за външния свят църковна структура, която прави целокупното свещеничество да прилича на нещо средно между комунистическа номенклатура и самоизолирала се секта. Затова е крайно време отците да се отърсят от наследения отпреди 10 ноември манталитет и да излязат от църквите сред паството си.

Държавата наистина има огромна вина за това, че върши много малко, за да предпази подрастващото поколение от злините на съвременното общество. Въпросът е какво вършат всички останали.