Френският има потенциал още да служи за език на дипломацията. Само с един блестящ ход Париж се измъкна от позорището в ЕС, където две години бе сочен с пръст заради антиромските си кампании, и се постави в положението на обвинител на други държави - България и Румъния, които да поемат европейските критики заради ромските неволи на френска земя. Най-изящното в този политически пирует е, че набелязаните държави дори не разбраха как се превръщат в изкупителна жертва, а Румъния изръкопляска на Франция, че е смекчила досегашната си твърда политика. Как да не аплодираш френските политици, чието красноречие убеди осъдените да си донесат с радост въжето!

Ето ви фактите, които заслужават да бъдат изучавани като



нагледен пример за съвременен макиавелизъм,



придържащ се към известния принцип: "Не казвам това, което мисля, нито мисля това, което казвам, и ако понякога ми се изплъзва някоя истина, я крия измежду толкова лъжи, че е трудно да се разпознае".

- Както всяко лято Франция подгони ромите от Румъния (90%) и България (10%), за да не допусне новите пришълци да увеличат броя им повече от търпимите от години 15 000;

- Разтурянето на катуните им предизвика както обикновено критики от правозащитни организации и от Европейската комисия, която постави Франция отново под наблюдението на Брюксел;

- Новият президент Франсоа Оланд се оказа в още по-неудобно положение дори от предшественика си Никола Саркози, защото преди изборите осъди неговата арогантност и обеща, че ако дойде на власт, разтурянето на катуните ще се съчетава с алтернативи за ромите - например, настаняване в по-прилични условия другаде. Появиха се публични обвинения, че Оланд е излъгал избирателите и че на социалистите вече им отиват цветовете на дясната партия на Саркози СНД;

- Правителството на премиера Жан-Марк Еро получи спешна задача да се яви на първото си заседание в Елисейския дворец след ваканцията с план как да измъкне президента и държавата от конфузната ситуация;

- За да не личи много, че задачата е спусната пряко от президентството, темата за ромите бе разгледана в по-тесен министерски състав в премиерската резиденция Матиньон веднага след общото заседание на правителството миналата сряда в Елисейския дворец;

- Спасителната идея изглежда дойде от средите на зелените, чиято представителка в лявото правителство Сесил Дюфло - министър за равенството на териториите и жилищното настаняване, я изложи подробно няколко дни по-рано в левия всекидневник "Либерасион" (в. "Сега" я препечата на 22 август). Нейната същност е да се отвори трудовият пазар за ромите, за да си намерят по-достойно препитание от просията, проституцията и кражбите и съответно да се интегрират в по-прилични условия за живот. Това означава да паднат временните ограничения за всички българи и румънци да работят във Франция, които иначе са валидни до края на 2013 г. Някои ромски активисти се израдваха: виждате ли как покрай нас се уредиха и другите граждани на двете държави;

- Започнаха да се сипят похвали към Франция, че е направила важен завой в политиката си, но малцина си направиха труда да вникнат какво всъщност реши правителството. Премиерът Жан-Марк Еро каза, че вдигането на бариерите на трудовия пазар за българи и румънци ще бъде "постепенно", че премахването на ромските катуни ще продължи "само след съдебни решения", че Франция ще предложи на следващото заседание на Европейския съвет ромският проблем да бъде обявен за европейски. На дипломатически език това означаваше следното: първо, българите и румънците ще продължат да имат достъп само до разрешените вече 150 професии, като единствено облекчение ще е, че работодателите им няма да бъдат товарени с разубеждаващо високи такси, стигащи до 1800 евро; второ, разтурянето на катуните ще запази същия темп, защото издаването на съдебни решения е чиста формалност, доколкото всички са построени незаконно. Разликата е, че изпълнителната власт ще се крие зад гърба на съдебната и няма да играе водеща роля като по времето на Саркози. Освен това ромите няма да бъдат "стигматизирани", а изгонването им от Франция ще се представя като грижа да не обитават нехигиенични и опасни места; трето, вместо да търпи критики от Еврокомисията, Париж се афишира като изпълнен с желание да й сътрудничи и дори да дава тон в Европа за общо решаване на ромския проблем в страните... откъдето произлизат ромите (България и Румъния).



Франция с лекота извади зъбите на Еврокомисията,



защото Брюксел се чувстваше дискомфортно да води остър политически спор с голяма държава в ЕС (особено тежки контраудари понесе комисарката по правосъдието и правата на гражданите Вивиан Рединг). Показател за готовността, с която Брюксел се отказа да хапе, бе незабавното поздравление, което говорител на Еврокомисията отправи към Париж за промяната на политиката му още в деня на правителственото заседание.

Ефектът се почувства бързо. Разтурянето на катуните започна да протича едва ли не под звуците на Одата на радостта. Министърът на вътрешните работи Манюел Валс, който до миналата седмица бе сочен като главен продължител на политиката на Саркози и се чудеше как да се пази от политически шамари отляво и отдясно, вчера смело прати в ранна сутрин група полицаи да разчистят от румънски роми парижкото предградие Еври, където Валс бе кмет до юни 2012 г.

След като се избави от неудобното положение да се отбранява като подсъдим в Европа, Франция премина в незабавно настъпление и сама посочи следващите подсъдими - България и Румъния. Докато двете държави още не са разбрали какво им се крои, вътрешният министър Манюел Валс каза, че заедно с министъра по европейските въпроси Бернар Казньов ще ги посети в средата на септември. Целта била да се подготви следващото заседание на Съвета на ЕС по общи въпроси, което да придвижи ромската тема към Европейския съвет (срещата на високо равнище) на 18-19 октомври. По протокол инициативата би трябвало да е на временния председател на ЕС Кипър, но изземането й от Франция може да се обясни само с намерението на Париж да събере доказателства за вече формулираната му на висок глас обвинителна теза, че България и Румъния дискриминират своите роми и така ги принуждават да търсят по-добър живот в други западноевропейски страни.

Двете набедени държави фактически ще бъдат поканени на европейски трибунал, където ще бъдат подложени на колективен натиск да признаят вина, да се покаят и да поемат всички последици от своето разобличаване. След подобен спектакъл тяхната кандидатура за Шенгенската зона ще премине по естествен път в небитието, а Франция и западните й симпатизанти ще си осигурят безсрочно алиби да се бранят от притока на роми, както намерят за добре.

Идва моментът, когато стратегията на България да мълчи по ромския проблем ще бъде най-губещата, защото ще се тълкува като гузно бягство от дебати. Българската дипломация има само няколко седмици да се подготви за сериозен политически сблъсък с Париж, на който френската дипломация ще се яви не само добре тренирана, но и подсилена с европейски допинг.