За министър във ваканция Сергей Игнатов прекара твърде много време пред медиите в последните седмици. Уви, нетипичната му словоохотливост се въртеше около измисления скандал с изхвърлянето на Ботев и Левски от учебниците. Когато стане дума за реално съществуващи проблеми, министърът обикновено предпочита да мълчи - нито лошите резултати на външното оценяване, нито фундаментални законодателни инициативи като закона за предучилищното и училищното образование досега са заслужили цели две пресконференции като докладите на комисията за защита от дискриминация.

Просветният закон обаче прилича по едно на докладите - макар подготвян цели три години, текстът на места е удивително нескопосан и често успява да отклони вниманието от същественото с бисери, които едно време (преди законодателната ера на ГЕРБ) бяхме свикнали да четем само в кандидатстудентските работи. Мнозинството в парламента опита на всяка цена да пришпори приемането на закона преди лятната ваканция, но предупрежденията на експерти и опозиция се оказаха основателни - физически това беше абсолютно невъзможно. Така започващата след 2 седмици учебна година се спаси от поредния прибързан експеримент, а родители, учители и деца сигурно вече са забравили паническите дни преди ваканцията, когато за пръв път от години



изглеждаше съвсем неясно как ще се учи наесен



Броени дни преди началото на новия политически сезон не личи по нищо в ГЕРБ да са забравили законотворческото си мото "скоростта преди всичко". Едва ли убеждението на министъра, че проектът може да бъде окончателно приет за един календарен месец, беше само плод на политическа наивност. Бързането му е оправдано - в края на мандата екипът на просветното министерство не е успял да прокара нито един от двата фундаментални закона, уреждащи принципите и структурата на средното и на висшето образование. Сега новият срок, указан от Игнатов, е ноември. Но и той не е реалистичен, като се има предвид обемът на работа. Проектът на просветното министерство е от 400 члена, а с предложенията на депутатите по различните текстове обемът на закона набъбна до около 700 разпоредби. Ако всеки от тези 400 текста се обсъжда по един час, депутатите трябва да работят без прекъсване 16 дни по 24 часа в денонощието. Времето не е взето произволно - на първото заседание за закона за около три часа и половина бяха приети 3 члена.

Макар и съвсем в началото на дебата, работата в комисията е показателна за качеството на текстовете. Две заседания бяха отложени, за да може да се изчистят някои двусмислени разпоредби, които позволяваха различно тълкуване. Големите обещания за бюджет 2013 г. като бюджет на образованието, здравеопазването и пенсиите вече започнаха, но все още липсва финансова рамка за една от най-важните промени в закона - изцяло новата структура на средното образование. Ако законът бъде приет в сегашния си вид, влизането му в сила означава няколко важни неща. Всички основни училища трябва да решат



дали да съкратят един клас



и да обучават до седми или да се преобразуват в училища до десети клас. Това означава съкращаване или назначаване на учители, нови бюджети и т.н. Професионалните гимназии пък ще преминат към общините, а никой не говори откъде общините ще намерят финансиране и за тях. Прогимназиите ще престанат да съществуват, основните оздравителни училища трябва да станат средни, а болничните да бъдат закрити. Никакви обществени обсъждания не можаха да помръднат тези въпроси по-далеч от декларативното им присъствие в проектозакона.

С бързането си ГЕРБ има и друг проблем - избирателите не гледат добре на промени в ключови сектори, които касаят всеки човек - здравеопазване, образование, социална политика. Това мнозинство е показало, че умее да се огъва и под най-лекия натиск. Тази гъвкавост е особено характерна за предизборния сезон. В какъвто и срок да приеме новия закон, сегашното мнозинство ще остави "скелети в гардероба" на наследниците си, които ще бъдат избрани на парламентарните избори идното лято. Тогава следващият премиер ще влезе в ролята на Бойко Борисов, който до днес се оправдава с лошото наследство на тройната коалиция.

А всъщност усилията на депутатите трябва са в посока решаване на проблеми, а не създаването на нови. Учебните планове и новите учебни програми от години са заложник на просветния закон, а той явно е удобен параван да не се прави нищо за тях. ГЕРБ вече загуби в празни приказки 3 години. Вместо да бърза да вкара училището в поредния вреден експеримент, сега може поне да реши този проблем.