Три месеца преди изборите за президент на САЩ двамата опоненти не престават да си разменят обиди и удари под кръста. Всекидневно изплуват истории, които отново и отново нажежават сблъсъка между американския президент Барак Обама и кандидата за поста на републиканците Мит Ромни. През последните седмици на дневен ред излязоха абортите, данъците и... едно голо къпане в езеро в Израел.

Републиканците не са против абортите на забременели след изнасилване, заяви говорителка на Ромни. Тази реакция дойде в отговор на коментара, който републиканският конгресмен Тод Ейкън направи наскоро. Ейкън, който е сред най-убедените противници на абортите, обърка всички с твърдението си, че след изнасилване много рядко се стигало до бременност. Според него женското тяло си имало средства да предотврати забременяването, когато ставало дума за истинско изнасилване. В това изказване коментаторите веднага чуха две неща. Първо - доста нелепото и ненаучно предположение за някакви непознати свойства на женския организъм - меко казано. И второ - намека, че някои жени биха се позовали на изнасилване, само и само за да могат да направят аборт. Въпросното интервю с Тод Ейкън светкавично се разпространи в мрежата, а авторът на злополучното изказване побърза да даде заден ход пред в. "Вашингтон пост".

Но с това гафовете на републиканците не приключиха. Една стара и невинна история предизвика нова вълна от коментари. Преди година група политици от Републиканската партия били на обиколка из Израел. Една вечер, след като хапнали и пийнали добре, те решили и да се изкъпят, но не къде да е, а в Галилейско море - там, според Библията, Христос е ходил по водата. Дотук - нищо особено. Само дето един от републиканците влязъл в тези свещени води чисто гол. А добре известно е, че неговата партия особено държи на християнските ценности и морал. Медиите дори твърдят, че ФБР известно време разследвало случая, но явно не били открити никакви противозаконни прояви. Журналистите все пак призоваха политиците да смекчат тона на взаимните обвинения.

Пак през изминалите дни президентът Барак Обама отново разкритикува опонента си Мит Ромни за плановете му за данъчни реформи. Обама каза, че водещият елемент в предизборната програма на Ромни е намаляване на данъците с 5 трилиона долара, от което ще се възползват най-богатите американци. Същевременно кандидатът за вицепрезидентския пост на републиканците Пол Райън подготвял проект на закон, който ако бъде приет, щял да позволи на Ромни да плаща по-малко от 1% данъци.



Обвинения без край



На фона на тази предизборна борба коментаторите припомнят, че първият чернокож президент на САЩ всъщност пое поста с обещанието да обедини страната, а в момента сякаш я разединява. Да не говорим, че у мнозина нараства и разочарованието от досегашното управление на Обама. Вярно, част от плановете му се провалиха поради съпротивата на Конгреса, но например обещанието да закрие затвора в Гуантанамо беше тихомълком отменено без помощта на републиканците. А иначе президентът е особено уязвим на тема безработица и пазар на труда. Тъкмо там републиканците ще го атакуват през идните седмици. А той навярно ще продължи да им отговаря с обвинението, че искат данъчни облекчения за богатите. Който и да спечели накрая, фактът е налице: пукнатините, разделящи американците, все повече се разширяват и стават все по-трудно преодолими. Високата безработица е "изяждала" главата на не един или двама американски президенти. За последен път това се случи на Джордж Буш старши. В подобно положение се оказва сега и президентът Обама.

Четири години след най-тежката след Втората световна война икономическа криза в страната Барак Обама се намира в капан. Въпреки инжектираните милиарди и създадените милиони нови работни места, безработицата в САЩ не пада под 8%. Толкова много безработни в Америка не е имало от времето на Голямата депресия отпреди 80 години. Икономическият институт в Хамбург (HWWI) е изследвал какво влияние оказва състоянието на трудовия пазар върху резултатите от президентски избори. Изводите на учените са, че когато безработицата надвиши 7%, за управляващите става вече опасно. Управленията в САЩ, при които тази критична граница е била прехвърлена, са губили избори на тази основа - при президентите Джералд Форд, Джими Картър и Джордж Буш старши. Роналд Рейгън обаче е бил преизбран, именно защото в последния момент успява да смъкне безработицата под критичната граница.



Икономиката е всичко



Нищо чудно, че републиканският кандидат за президент Мит Ромни атакува опонента си Барак Обама именно с темата за работните места. При това с обилна доза от прословутия американски патос. "В Америка се случват неща, които ми късат сърцето. Едно от тях е безработицата", така сърцераздирателно започва предизборната програма на Ромни, озаглавена "Вярвам в Америка. Планът на Ромни за заетост и растеж". Но и опонентът му Обама поставя икономическата проблематика в центъра на своята предизборна кампания. "В цялата страна срещам хора, които не могат да плащат сметките си, по-възрастни работници и служители, които се страхуват за пенсиите си, или пък млади хора, за които няма достатъчно работа", призна президентът Обама на една от предизборните си срещи.

Двамата кандидати за президентския пост имат и доста различни, дори противоположни виждания, за това от какво се нуждае Америка днес. Демократът Обама е за една силна грижовна държава, предлагаща справедливост за всички, която ще бърка в портфейлите на богатите, когато се налага, за да има повече за "малкия човек"; която ще поставя нови правила, когато играчите на финансовите пазари се самозабравят (както по време на финансовата криза от 2008 г.); и която ще се погрижи САЩ, които са най-големият потребител на енергия в света, да се превърнат в пример за подражание в областта на "зелената енергия". Неговият политически опонент Мит Ромни залага на икономическите рецепти от времето на президентите Роналд Рейгън и Джордж Буш младши - по-малко държавна намеса в икономиката;



по-малко държава въобще,



затова пък повече простор за частната икономика. В програмата си Ромни се обявява открито за анулиране на част от мерките, предприети от правителството на Обама, включително реформите на Уолстрийт и увеличаването на данъците на богатите американци. Затова пък Ромни предвижда драстично намаляване на данъците на фирмите.

Какво очаква американците след изборите тази есен засега е трудно да се каже. И двамата претенденти за президентския пост не казват как ще бъде намален огромният вътрешен дълг, без да бъдат драстично съкратени разходите или пък с предвижданите данъчни облекчения. На този фон "Вашингтон пост" си позволи сравнението с Пинокио, чийто нос расте при всяка следваща изречена от него лъжа.