Сирийската опозиция внезапно изгуби главния си обединител - българския министър на външните работи Николай Младенов. Не, не се плашете - нищо лошо не му се е случило. За последно бе видян на почивка в Евксиноград, но точно когато в Сирия настанаха особено драматични събития, най-гласовитият външен министър в ЕС по уреждане на сирийската криза сякаш потъна в плаващи пясъци или си зарови главата в тях.

През юни и юли Николай Младенов свикваше срещи на сирийски опозиционери край София, за да ги хвърли като единен фронт срещу тиранина Башар Асад, получаваше благодарствени писма от европейски лидери, които иначе бяха скептични, че е възможен опозиционен коктейл чрез смесване на олио и вода, изпълняваше близкоизточни мисии по заръка на европейската комисарка за външната политика Катрин Аштън, даже допусна в повереното си министерство да циркулират слухове, че скоро ще се раздели с него, за да стане висш представител на ЕС за Близкия изток под егидата на Аштън. Сега обаче го няма. До 2 септември е издал заповед в МВнР да бъде представляван от своя заместник. Вярно е, че ваканцията е свята, но когато министърът претендира да бъде възлова фигура по събития, които разтърсват света със своята трагичност, можеше поне по телефона да издаде звук на съпричастност.

В момента Съветът за сигурност обсъжда как да се справи с бежанската вълна, която нараства като човешко цунами, способно да прекоси не само границите на Турция, но и граничещите с нея държави като България. Вече 200 000 сирийци напуснаха родината си, за да се спасят от гражданската война. Турция, която си ги подели с Йордания наполовина, предупреди, че за повече няма възможност, и поиска международна помощ. Докато светът се помайва, тя започна да пропуска малки групи към съседните държави, като някои преминаха в Гърция, а 25 души потърсиха закрила в България, където от бежанци станаха затворници. Държавата ги заключи в дома за нелегални имигранти край турската граница в село Любимец в нарушение на ангажиментите си по Женевската конвенция за бежанците. Възмутени, те обявиха в средата на август гладна стачка.



Усилията на България да надскача ръста си



в международната политика в името на самоизтъкването на един или друг високопоставен кариерист бяха забелязани и подобаващо оценени от по-сериозните политици в чужбина. Достатъчно е да се проследят официалните съобщения в сайта на външното министерство, за да се добие представа за смешноватите напъни, които в крайна сметка излагат държавата, вместо да й печелят авторитет. На 28 май 2012 г. министерството гръмна с бомбастичната новина "Историческа среща на сирийската опозиция край София". В нея се казваше, че "на фона на случилото се (масовите убийства - бел. ред.) в Хула трябва да направим възможното да убедим международната общност да бъде по-активна за спирането на насилието", защото така заявил "домакинът на срещата българският външен министър Николай Младенов". Инициативата му бе забелязана от британския външен министър Уилям Хейг, който на 22 юни му писа: "Твърдо подкрепям Вашите усилия за подпомагане на сирийската опозиция в България... За нас е важно спешно да помогнем за изграждане на единство и обща визия за бъдещето на демократична Сирия... Изказвам благодарност за предложението Ви да бъдете домакин на бъдещи събития в подкрепа на сирийската опозиция".

След такава подкрепа можеше да се очаква, че България или поне пъргавият й външен министър ще бъде занапред възлов играч за уреждане на сирийската криза.



Тази седмица обаче нещо се обърка



Италия свика в сряда в Рим "техническа среща" на "17 ключови държави, които имат интерес да подкрепят сирийския народ", както разкри на брифинг във Вашингтон говорителката на Държавния департамент Виктория Нюланд. Агенция АНСА цитира външния министър Джулио Терци, който уточни, че в дискусията са участвали "група съюзници и партньорски страни, за да обсъдят задълбочено международните роли и отговорности за бъдещето на Сирия в епохата след Асад". Участниците не бяха обявени, но в София не се чу нашият външен министър да е прекъснал отпуската си, за да отиде в Рим. Това създаде усещането, че държавите с международна тежест не го вземат чак толкова насериозно, колкото му се струва на него.

Повече от разбираемо е, че най-бедната държава в Европа няма как да се меси в процеси, които най-напред изискват солидни ресурси - като приемането на бежанци, изпращането на помощи в други държави, които вече изнемогват, финансирането на опозиционни групи и пр. В момента, когато възникна нужда всеки загрижен за Сирия да обяви какво дава в нейна подкрепа, България си глътна езика. Външният министър Младенов, който в името на собственото си възвеличаване представяше София като гнездо на излюпващата се власт в следбашарова Сирия, едва ли има отговор на въпроса как би постъпил, ако хиляди сирийци пожелаят убежище в България. Трябва да се знае, че Женевската конвенция дава право на бежанците да изберат всяка държава, където смятат, че ще намерят сигурност, и че избраната държава няма право да им откаже достъп. Гърция, която и без това изнемогва от придошли през последните години нелегални имигранти, се постара с нервните си реакции да си придаде достатъчно непривлекателен образ, за да не попадне в групата на избраните. Действията на Младенов, които биха могли да се изтълкуват като приветлива покана към сирийците да разчитат на България като техен закрилник, влизат в дълбоко противоречие с фактическата държавна политика. Нагледно доказателство е лагерът в Любимец, който е образец за нехуманно третиране на бежанци.

Правителството и неговите министри трябва да осъзнават последиците от своите думи и действия. Ако са се поучили от опита на Италия и Малта, които миналата година останаха самотни и не получиха европейска подкрепа за справяне с бежанците от Северна Африка, сигурно биха се държали по-отговорно. Те трябва да знаят, че за разлика от Италия, която издаде шенгенски визи на бежанците и се разтовари от тях, насочвайки ги към Франция и други държави, България не е член на шенгенската зона и няма да има такъв резервен инструмент. Всяко струпване на бежанци на нейната територия ще бъде изцяло за нейна сметка и единственото, което ще направят другите държави, е да следят да не ги тормози, пъди или пренасочва към техните територии.

Отсъствието на външния министър през последния месец очевидно е благоприятно за държавата, защото не я вкарва в непосилни задължения. Премиерът Бойко Борисов може да си направи извод какво е добро за правителството му и да освободи Младенов безсрочно да си почива където намери за добре.