България разполага с около 2.6 млрд. лв. по оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" за активни мерки на пазара на труда, обучение и квалификация, социално включване и здравеопазване. В средата на юли зам.социалният министър Зорница Русинова се похвали в парламента, че темпът на усвояването им върви по план - договорени са вече около 76%, като целта е до края на септември да са 80%. Разплатени са към 23% от тях, което ще рече около 544 млн. лв. Възстановените и поисканите за възстановяване от ЕС са повече от половината от тях. По план върви и разходването на 73 млн. лв. от бюджета за активни мерки на пазара на труда.

От хвалбите излиза, че отговарящите за определена сфера правят всичко както и колкото трябва, даже много повече, но пък те,



проблемите, остават на инат,



в резултат на международното положение или нежеланието на целевата група да се възползва от усилията на правителството, или пък поради направени в миналото грешки от някой друг и т.н.

В подобно състояние се намира и активната политика на пазара на труда, която обществото припознава като основен инструмент за борбата с високата безработица и ниската икономическа активност на пазара на труда. Затова и няма изненада в отчета на социалното министерство по темата през юни 2012 г. - тя се провежда доста успешно и с невиждан досега мащаб по отношение на финансови ресурси, програми, обхванати целеви групи, постигнати резултати и други.

На пръв поглед на тази политика като че ли наистина не й липсва нищо. Налице е многообразие от текущи програми, мерки и инициативи (повече от 50 на брой към юни 2012 г.), насочени към различни целеви групи и различни проблеми на пазара на труда. За все още кризисната 2012 г. активната политика разполага с 320 млн. лв. За сравнение - през върховата за икономиката ни 2008 г. тези средства бяха около 190 млн. лв. На практика България е много близко до най-добрите стандарти в Европа от гледна точка на съществуващи инструменти на активната политика. Обикновено, ако нещо иновативно излезе някъде в Европа, много скоро след това то намира приложение и в България. И все пак... страната все още е много далеч от постигането на ключови стратегически цели на пазара на труда като ниско равнище на безработица и нива на заетост и икономическа активност до средните за ЕС.

Защото, първо, ниска безработица и висока заетост



се постигат с работеща икономика



Не с активна политика на пазара на труда. Последната е подкрепящ инструмент, а не основна политика. И не може да се пребори младежката безработица в България с няколко мерки за стажуване или обучение по предприемачество. Разбира се, някои от интервенциите на пазара на труда като повишаване квалификацията на работната сила или нейната преквалификация, или пък навременното и адекватно професионално ориентиране на икономически активното население, а защо не и повишаването на предприемаческата култура сред населението, са изключително важни за създаването на условия за висока заетост и ниска безработица. Последните обаче няма как да бъдат постигнати чрез изброените мерки, затова и не би трябвало да бъдат поставяни като цели на активната политика. Важна в случая е работещата икономика, а тя зависи от много други политики и условия.

Ако все пак сме изпаднали в ситуация, в която разчитаме изключително много на активната политика на пазара на труда, то трябва да се опитаме да преодолеем някои нейни недостатъци у нас.

През последните 3-4 години акцентът беше изместен към финансиране чрез оперативна програма "Развитие на човешките ресурси". Това беше направено с цел да се компенсира драстичното намаляване с повече от два пъти на бюджетните средства в тази сфера. Това преструктуриране на финансирането обаче води до някои сериозни проблеми.

В известен смисъл това е нарушаване на правилото за допълняемост на структурната политика на ЕС, според което европейските фондове



не трябва да изместват, а само да допълват



националното финансиране в определена сфера

Освен това използването на оперативните програми може да доведе до цикличност на интервенциите на пазара на труда. Например през 2009 и 2010 г. предимно се финансираха мерки, насочени към заети лица, и почти нищо, свързано с безработните. Основната причина беше, че просто не бяха стартирали програмите за безработни. А този период беше с най-висок темп на нарастване на безработицата след началото на кризата. По тази логика може да прогнозираме, че в периода 2014-2016 г. ще имаме драстично свиване на активната политика, защото новата оперативна програма няма да е стартирала ефективно, както това се случи през 2007-2008 г. На практика се оказва, че обхватът и обемът на активната политика се поставят в зависимост на цикличността на управление на програмите, а не в зависимост от цикъла на икономическо развитие.

Друг основен недостатък на прекалената зависимост от оперативните програми е фактът, че те се планират за 7-годишен период и след това са доста тромави за преструктуриране. След като първоначалният момент на силен ръст на безработицата беше пропуснат през 2008 и 2009 г., започнаха да се планират мерки за безработни, които стартираха масово в края на 2010 и 2011 г. Но две години по-късно най-критичната целева група не бяха общо безработните, а по-скоро дългосрочните такива. В края на 2011 г. те достигнаха почти 50% от всичките над 372 000 безработни по данни на НСИ. В момента няма готовност да се посрещнат техните специфични нужди. Подобни проблеми са ограничени, когато се използва годишно бюджетно финансиране.

В подобна посока е аргументът, че оперативните програми издигат като върховен приоритет спазването на административните процедури и правила, а не решаването на конкретни проблеми. По този начин много от



действащите интервенции са тромави



и неатрактивни за ползвателите. Някои от основните причини за това са малки проекти, но сложни за управление; цели на програмата, които дори не се доближават до целите на ползвателите; множество детайли по програмите, които в крайна сметка отблъскват изпълнителите. Например кому е нужно при проекти за обучение да се карат работодателите да поемат средносрочен ангажимент за заетост на обучените хора, и то в условията на криза, когато работодателят, и да иска, не може да създаде или да съхрани съответното работно място. Или защо една сравнително популярна програма като "Безопасен труд" трябва да се ограничи само до закупуване на лични предпазни средства, които са над законово изискуемите, или обученията по нея да са свързани само с нововъведени технологии? Всичко това са все детайли, които ограничават ползвателите, и дори някой от тях да се излъже да кандидатства, то след приключване на съответната програма едва ли ще се хване втори път на въдицата.

В малко по-различна посока е фактът, че активната политика се насочи предимно към обучения. Вярно е, че европейската практика, както и някои от направените нетни оценки на въздействие на пазара на труда показват, че квалификацията и обучението би трябвало да имат по-силен положителен ефект от директното създаване на временна или постоянна заетост, но този ефект много зависи от качеството на обучение. През последните години количеството в обученията за възрастни определено доминира над качеството. По оперативната програма са обучени 260 000 души (най-вече поради сравнителната ефикасност и бързина на т.нар. ваучери), което е абсолютен рекорд. Но да сте чули някой работодател да е казал, че вече има достатъчно квалифицирана работна ръка?

Качеството на обученията за възрастни е абсолютно негарантирано и почти неконтролирано и неоценявано. Тук тепърва предстои този проблем да бъде идентифициран като такъв и чак тогава да стартират процеси на обсъждане и търсене на решения. В крайна сметка може да се окаже, че цялата работна сила е минала през курсове за обучение и че едва ли някой си е повишил квалификацията и уменията просто защото много от тези обучения са по-скоро формални. Те дори не са резултат от търсенето на самите обучавани, а в резултат от настойчивото предлагане от страна на знайни и незнайни обучаващи организации.

...

Авторът е част от екипа на Балканския институт по труда и социалната политика, който работи по различни проекти за анализ за изразходването на евросредства.